Когато преди две години се заговори за специален закон, който да изгони офшорките от България, политиците се хвалеха, че ще сме първата държава в Европа, опълчила се на сенчестите капитали. Едва ли не ще сме пионерите, от които западняците да се учат. И наистина, тогава изглеждаше, че сме с една стъпка пред брюкселските експерти, които също надигаха вой срещу укриването на данъци в екзотични местенца. Какво обаче се случи след това?
Ние си приехме "уникалния" Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица, който, поне официално, бе изготвен от Делян Пеевски и Йордан Цонев. А европейските ни партньори позагубиха интерес към темата и някак им отмина меракът за крайни действия. Така за пореден път се оказахме по- католици от папата. И явно наистина сме се престарали, защото, образно казано, ни издърпаха ушите, че не следваме общия тон.
Всъщност, както каза неотдавна независимият вече депутат Георги Кадиев, България и Европа имат различно разбиране за офшорните фирми: "Ние разбираме това като престъпен или корумпиран капитал, който се опитва да влезе в България. Те го разбират като данъчно оптимизиране." Точно затова сега пренаписваме прословутия си норматив срещу офшорките.
"Промените, които предвиждат облекчаване на режима за участие на такива компании в български дружества и в търгове за обществени поръчки, са направени след получени предупреждения за наказателна процедура от Европейската комисия", обясни преди дни директорът на дирекция "Данъчна политика" към Министерството на финансите Людмила Петкова пред депутатите от парламентарната икономическа комисия. Според анализите на Еврокомисията текстовете на нашия закон, с които уж щяхме да се борим срещу сенчестите фирми, противоречат на основните европейски принципи – за свободното движение на капиталите и за пропорционалност на мерките. Действащите днес разпоредби засягат дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които оперират пряко или косвено у нас. Както и фирми с незначителна свързаност (включително и само чрез една акция) и дори нямащи пряка връзка с компании, извършващи дейност в България. Например, когато българско дружество и офшорка са под общ контрол, но двете нямат каквито и да е отношения помежду си. Според брюкселските бюрократи това водело до ограничения и пречки за работата на чуждестранните инвестиции, без да има друга реална икономическа или бюджетна полза. Поради тази причина се предвижда понятието "свързани лица" да се замени с "контролирани от тях лица". За целта се заимстват определенията от Търговския закон. Въвеждат се и прагове, под които нормативните забрани няма да се прилагат. Дребни участия – до 10% от капитала, пък въобще няма да бъдат засегнати от каквито и да е ограничения. Мотивът е, че ако се запазят сегашните разпоредби, може да се стигне до ситуация, при която заради притежавана от офшорка дори една акция от банка, от застрахователно или пенсионноосигурително дружество, да се отнеме лицензът за банкова или застрахователна дейност. Кой каквито и аргументи обаче да изтъква, е очевидно, че промяната ще позволи на сенчестите капитали да се завърнат не само в банковия и в застрахователния бизнес у нас, а и в медиите, в енергетиката, в телекомуникациите, в хазарта, в концесиите… Участието им в обществени поръчки също ще стане възможно.
На практика остава само една точка, при която изключение за процента на участие на офшорките не е предвидено. С нея се забранява на дружествата, регистрирани в данъчни убежища и на контролираните от тях лица, пряко или косвено да сключват договори с държавата или с общините, както и с държавни или общински предприятия и търговски фирми. Точно затова от Асоциацията на индустриалния капитал са на мнение, че с корекциите се отива от едната в другата крайност. И вместо прекалено рестриктивен режим ще имаме прекалено свободен. Организацията посочи и пример как може да се прецака системата – достатъчно било десет офшорни компании от Сейшелските острови, Панама или Белиз да регистрират с по 10% от капитала дружество в България и така да участват в различни процедури, включително и за закупуване на финансови институции. Но според Людмила Петкова в такива случаи дяловете на всички собственици щели да се събират, като общият процент не бивало да е повече от 10, за да не важат ограниченията.
Така или иначе, заради други поправки ще ни се наложи коренно да променим представите си за офшорните зони и може би да възприемем европейския стандарт. По принцип тези благодатни от гледна точка на плащаните налози места се определят всяка година с решение на Министерството на финансите като част от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. За 2016-а в списъка са включени точно 50 зони. Но много от тях реално няма да бъдат засегнати от изменения Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, тъй като са или асоциирани към Европейския съюз отвъдморски страни и територии, или са подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство или Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. Такива са добре известните Британски Вирджински острови, Бермудските острови, Лихтенщайн, Исландия, Гибралтар, островите Туркс и Кайкос, Монсерат, Ангуила, Каймановите острови, Аруба, Фолклендските острови, Гренландия, Нова Каледония, Френска Полинезия, Сингапур, Хонконг и други любими на някои предприемачи екзотични дестинации. Всички те, макар да предлагат преференциален данъчен режим, вече няма да се приемат за офшорки.
Дали заради Брюксел, или по чисто вътрешнополитически подбуди се предвижда да отпадне и изискването обстоятелствата около собствеността на офшорните компании да се отбелязват в Търговския регистър. Вместо това се предлага към Агенцията по вписванията да бъде създаден специален Регистър на действителните собственици на офшорни дружества. С други думи, за широката публика ще остане скрита всякаква информация за притежателите на "островни" фирми.
Така стоят нещата – никакви своеволия по отношение на сенчестите капитали не са допустими в Европейския съюз. Излиза, че независимо от приказките на официалните лица в Брюксел, най-вече преди избори, офшорките са необходимото зло, без което те не могат. Всичко друго е чист популизъм.
Челен опит от Бразилия
Президентът на Бразилия Дилма Русеф подписа през седмицата законопроект, който ще даде амнистия за притежателите на недекларирани офшорни активи, ако платят определена глоба. Този ход е част от усилията за намаляване на увеличаващия се бюджетен дефицит и съживяване на инвестициите в местната икономика.
Амнистия от съдебно преследване ще се дава на бразилците, които върнат недекларираните си суми в страната и платят 30% глоба под формата на данъци. Според предварителните разчети това би могло да донесе около 11 млрд. реала (2.74 млрд. щ. долара) на хазната.
Въпреки всичко законопроектът търпи и много критики, най-вече заради твърде снизходителното отношение към укриващите данъци. Според критиците така ще се улесни прането на пари, придобити най-вече от корупционните схеми в контролираните от държавата предприятия. Говори се, че милиарди реала са били източени в тайни сметки на политици и бизнесмени, свързани с управляващата коалиция, в Швейцария и други офшорни финансови убежища.
Администрацията на Русеф обаче изтъква, че в съчетание с нарастващото международно сътрудничество законът ще допринесе за възпирането на лицата, укриващи налози.По информация на "Ройтерс" дори амнистията да заработи според очакванията, Бразилия пак ще има проблеми с бюджетния си дефицит. Икономиката й е изправена пред най-дълбока рецесия от един век насам.
