Европейската централна банка няма да капитулира пред ниската инфлация, увери нейният председател Марио Драги. Храброто изказване той направи на 4 февруари в офиса на германската "Бундесбанк" – лидера на паричните ястреби от еврозоната, които яростно се противят на поривите на Драги да разширява програмата за изкупуване на облигации като начин за реализиране на по-щедра парична политика. Така той потвърди намеренията си да предприеме през март нови мерки (иначе казано – да пусне в обращение още пари) срещу влошаващата се икономическа обстановка в света. "Рискът да действаме прекалено късно е далеч по-голям, отколкото, ако се намесим прекалено рано", сподели Драги с аудиторията, в чиито редове бе даже шефът на "Бундесбанк" – Йенс Вайдман.
Висши служители на ЕЦБ са обезпокоени, че последният спад на цените на суровия петрол може да предизвика втора вълна от ниска инфлация, която да повлече надолу ръста на заплатите и да попари очакванията за бъдещи повишения на цените.
Драги убеждаваше германците да са по-широко скроени, а колегата му от Острова – Марк Карни, запя подобна песен в Лондон. Шефът на "Бенк ъф Инглънд" обяви, че британските лихви ще останат на сегашните си символични равнища поне още една година или дори до края на 2017-а. Карни направи изказването си след съвещанието на паричния комитет на Английската централна банка на 4 февруари, който гласува единодушно да бъде запазена досегашната основна лихва от 0.5 процента.
"Бенк ъф Инглънд" огласи и новите си виждания за инфлацията и за икономическата перспектива на страната през 2016-а – и двете бяха ревизирани рязко надолу. Инфлационните очаквания са показателят да остане под 1% през тази година и да достигне мечтаните 2% годишно едва през първото тримесечие на 2018-а. Ръстът на БВП пък бе ревизиран от 2.5 на 2.2% през 2016-а и от 2.7 на 2.4% през 2017-а. Въпреки че това са най-слабите прогнози за последните повече от две години, те показват, че растежът на Обединеното кралство ще е сред най-бързите измежду развитите стопанства. Числата обаче вещаят трудни времена за финансовия министър Джордж Озбърн, и по-специално за плана му да намали дефицита. Защото по-слабият растеж означава и по-ниски постъпления в държавната хазна, респективно по-трудно запушване на дупката между приходи и разходи.
След като изброи целия списък от рискове – от по-слабата световна икономика до очакваната низходяща спирала на разходите (включително и за заплати), Карни увери, че "Бенк ъф Инглънд" е готова да предприеме всички необходими действия, за да върне инфлацията към целевата мярка от 2% годишно.
Щатският долар претърпя сериозни щети през седмицата – котировката му падна спрямо 15 от 16-те му парични конкуренти. Причината: появилите се признаци за забавяне на щатското стопанство, които намаляват вероятността от ново повишение на лихвите в САЩ.
В късните следобедни часове на европейската търговия на 4 февруари с едно евро можеше да се купи грубо 1.12 щ. долара срещу 1.09 долара през миналата седмица.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше изключително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 4364 млн. евро (8535 млн. лева). Сделките в щатски долари паднаха под 0.5% (0.43%) от купената и продадена валута.
