Възходът на цената на суровия петрол качи котировките на фючърсните контракти за сорт "Брент" с доставка през април над 35 щ. долара за барел на 4 февруари. Това стана с активната подкрепа на буквално сгромолясващите се американски пари, които потънаха до 1.12 щ. долара за едно евро и до голяма степен тушираха притесненията на инвеститорите от обилното предлагане и от рекордно високите нефтени запаси на Щатите. За ръста на черното злато помогнаха и коментарите на министъра на петрола на Венецуела, който е особено заинтересован от поскъпването на горивото и е "на поход", за да лобира за мерки в тази насока. Иранската информационна агенция "Шана" цитира на 3 февруари думите на министър Еулогио дел Пино, че шест държави производителки на петрол от ОПЕК – Ирак, Алжир, Нигерия, Еквадор, Иран и Венецуела, плюс Русия и Оман извън картела, подкрепят провеждането на извънредна среща, на която да се състави обща стратегия за стабилизиране на световните петролни пазари. Според Дел Пино, който на 1 февруари се отби в Русия, а след два дни – в Иран и оттам отпътува за Катар, "идеята е не просто да има среща, а всички държави да участват в нея, за да се постигне споразумение"… защото "сегашните цени са под равновесната им точка. Това окуражава спекулантите и провокира пазарна нестабилност". Засега нито един от членовете на ОПЕК от Персийския залив, включително и световният експортен лидер Саудитска Арабия, не са подкрепили публично подобно събиране на производителите от картела и извън него.
Нефтените котировки са загубили над 50% от стойността си, откакто през ноември 2014-а ОПЕК реши да промени стратегията и вместо да намалява добива, остави цените да паднат дотолкова, че да "изхвърлят" от пазара конкурентите с по-високи разходи за добив на горивото от Щатите.
Увеличеният добив на картела и на Русия доведе до бум на предлагането и до срив на цените. Той се задълбочи през тази година заради високите колебания на китайските фондови борси и охлаждането на растежа на втория по големина потребител на черно злато в света.
Тазседмичният подем на нефтените котировки възроди надеждите за ценови обрат. Анкета на агенция "Блумбърг" показва, че усреднената прогноза на участвалите в нея анализатори е за цена 46 щ. долара за барел петрол от типа WTI през четвъртото тримесечие на тази година и 48 щ. долара за сорта "Брент". Според "Голдмън Сакс груп" световният излишък на гориво, довел до рязкото му поевтиняване, ще се смени с дефицит, защото добивът от шисти в САЩ пада. По данни на щатското енергийно министерство местното производство през четвъртото ще намалее спрямо първото тримесечие с 620 хил. барела на ден, или с около 7 процента. Същевременно Международната енергийна агенция прогнозира, че общият добив на суров петрол извън ОПЕК ще се понижи с 600 хил. барела на ден. А генералният секретар на ОПЕК Абдала Ел-Бадри очаква тазгодишното търсене в глобален план да се увеличи с около 1.3 млн. барела на ден. Това са все фактори в подкрепа на цените, които провокираха коментара на петролните експерти от "Ситигруп", че черното злато ще е "търговията на годината".
Междувременно, на пазара плъзна мълва за евентуална газова война. Инвеститори в енергийни инструменти се опасяват, че руският газов гигант "Газпром" ще приложи на газовия пазар нефтената стратегия на Саудитска Арабия. Анализаторите пък подчертават, че подобен подход няма да е лишен от икономическа логика, защото последвалото рязко понижение на цените ще се окаже неизгодно за планираните корабни доставки на втечнен газ от Щатите за европейския пазар. И по този начин Русия ще защити пазарния си дял, точно както постъпиха саудитците.
Аргументите в подкрепа на прогнозата за ценова война на газовото поле са няколко. От една страна, "Газпром" е световен лидер от гледна точка на свободен производствен капацитет, който се оценява на 100 млрд. куб. метра. Наред с това производствените разходи на руския държавен монополист са сред най-ниските в света. По сметки на Джеймс Хендерсън – специалист по руски нефт и газ в Оксфордския институт за енергийни проучвания, преносът на газ до Германия излиза по 3.5 щ. долара за милион британски термални единици срещу 4.3 щ. долара за доставките на втечнен газ от Америка.
