Последното проучване на фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" за тенденциите в медиите през 2015 г. окончателно затвърдиха в мен идеята, че човекът е като самолет – махат му само когато се издига. В момента в такава ситуация според изследващите се намира нашият прекрасен премиер Бойко Борисов. На него всички медии в държавата така му махат, че със създавания от това вятър могат да се движат перките на всички вятърни централи у нас. И бихме могли да продаваме ток на цяла Европа.
Оказва се, че премиерът е медийната доминанта на 2015 г., тъй като е споменаван в медиите три пъти повече, отколкото останалите политици. Естествено, около името Му сияе силен положителен ореол.
Не знам защо тези фондации са си потрошили парите, за да разберат нещо очевидно. Даже и децата в детската градина у нас знаят, че ако слушкат и папкат, ще са добре, какво остава за нашенските медии. Те са се наредили на пистата и ще си скъсат ръчичките от махане, докато Борисов се издига на хоризонта и сипе отгоре торби с пари по сключени договори за отразяване на работата на държавните институции.
Любопитно е защо експертите от горепосочените фондации не се запитат как е възможно в медиите премиерът все да е в бял костюм, красив, умен, добър, състрадателен, интелигентен, шармантен, а в същото време по показател "свобода на медиите" България да се е сринала на 106 място от общо 180 държави?! Само за припомняне: този показател включва критерии като медиен плурализъм, независимост, зачитането на сигурността и свободата на журналистите, както и законодателна, институционална и инфраструктурната среда, в която медиите у нас работят.
За каква медийна доминанта говорим, след като отвсякъде ни сочат с пръст и даже бежанците бягат от нас като дявол от тамян! Да не би експертите от Еврокомисията, които вече се чудят как по-дипломатично да ни кажат, че от години затъваме в нужника, но сме зинали с ей такава уста, да са луди? А нашенските медии и доминантата Им да са прави?
Преди няколко години като че ли нещата бяха по-човешки, по-естествени. Даже конкурсът "Мъж на годината", който Борисов печели веднъж като главен секретар през 2002 г. и втори път като кмет през 2006 г., не изглеждаше толкова слагачески, колкото е медийната среда понастоящем.
Има обаче един любопитен детайл в проучването на медийните тенденции през изминалата година. Според изследването най-рязък спад в отразяването му има вторият човек в ГЕРБ, бивш вътрешен министър и бивш обвиняем Цветан Цветанов. А не са далеч годините, когато той се радваше на такава популярност, че по едно време излъсканият от медиите негов рейтинг аха да подмине и този на патрона му.
Днес обаче над пистата се издига единствено възможната доминанта. Инак онези дето махат долу са си все същите. И както е рекъл Еклесиаст: всичко е суета и гонене на вятъра.
