Шведската "Риксбанк" реши от 11 февруари да понижи базовата си лихва от досегашните минус 0.35 на минус 0.5 процента. Това е неочаквано голяма "подстрижка" на фона на процъфтяващата икономика на Швеция. Мотивът на централните банкери е, че са били принудени да действат заради "отслабващата им увереност", че ще достигнат целевата инфлация от 2% годишно. Това със сигурност е така, защото през декември 2015-а тя е била едва 0.1%, а базовата й съставка – 0.9 процента. Миналогодишният ръст на БВП на страната е 3.7%, а за тази година се очаква той да се увеличи с 3.5 процента.
Актът на "Риксбанк" обезцени шведската крона с 1.6% към еврото, свали до рекордно ниски нива доходността на облигациите на най-големите европейски стопанства и възобнови натиска върху банковите акции.
Федералният резерв също се колебае кой път да хване. Това стана ясно от отчетите на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън пред щатските законодатели в средата на седмицата. Йелън се присъедини към мнението на своя заместник Стенли Фишер и на други високопоставени представители на щатската централна банка, че е прекалено рано да преценят дали резкият спад на цените на акциите на суровия петрол, на суровините и на доходността на някои облигации са сигнал за влошаване на фундаменталните показатели на световната икономика, което ще потисне растежа и инфлацията в Щатите. Дамата отбеляза, че подемът на американското стопанство се е забавил до ориентировъчните 1.75%, което се дължи основно на натиска на силния долар върху износителите. Потреблението на домакинствата обаче е подкрепено от ниските нефтени котировки и от стабилния ръст на заетостта. Очаква се той да продължи. Въпреки че през януари са били разкрити по-малко работни места (151 хил. броя), условията на пазара на труда са били достатъчно силни, за да понижат безработицата до 4.9% – нивото, отговарящо на представите на Федералния резерв за пълна заетост. Йелън увери, че тя и колегите й не са се отказали да продължат да качват лихвите, но ще изчакат да видят дали ходът на събитията в Китай и сътресенията на финансовите пазари няма да ги принудят да сменят курса.
Двусмисленото изявление на шефа на Федералния резерв разочарова пазарните играчи и разколеба допълнително и без това ниското им доверие в способността на големите централни банки да спечелят битката с инфлацията. В резултат зелените пари поевтиняха рязко към единната европейска валута и в следобедните часове на 11 февруари се разменяха срещу 1.1330 щ. долара за едно евро.
Междувременно все повече инвеститори започнаха да си задават въпроса докъде ще продължат да падат лихвите. На него икономисти на "Джей Пи Моргън Чейз" отговарят, че им предстои още дълъг път в отрицателна територия. В анализ, публикуван на 9 февруари, те посочват, че отрицателните 0.75% на Националната банка на Швейцария не са нанесли особени поражения върху финансовия сектор. А ключът към загадката е в прилаганата от институцията многостепенна система, използвана и от други европейски банки. Както и от "Бенк ъф Джъпен", която прилага отрицателни лихви само за част от резервите си.
На тази база те пресмятат, че ако Европейската централна банка отдели резерви в размер на 2% от БВП, тя би могла да свали до минус 4.5% лихвите по банковите депозити срещу сегашните минус 0.3% и очакваните от специалистите на "Джей Пи Моргън" минус 0.7% в средата на тази година. При същата база за изчисления "Бенк ъф Джъпен" би могла да стигне до минус 3.45%, а Швеция – до минус 3.27 процента. Федералният резерв може да маневрира до минус 1.3%, а "Бенк ъф Инглънд" – до минус 2.69 процента.
Ако ЕЦБ задели 25% от резервите си за наказателни лихви, тя би могла да ги свали до минус 4.64%, а Федералният резерв – до минус 0.78 процента. Запазвайки досегашния режим на работа, европейските централни банкери могат да понижат депозитната лихва до минус 1.36 процента.
На предупрежденията, че отрицателните лихви могат да подтикнат кредиторите да извадят парите си от депозитните сметки в централните банки и да ги съхраняват в брой, лекарство предложи Чарлз Гудхарт – бивш член на паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд". Той смята, че е разумно да се изтеглят от обращение банкнотите с висок номинал, което ще направи съхранението им доста по-скъпо и трудно заради многократно увеличения обем за складиране. Като бонус мярката ще помогне да се пресече или най-малкото да се ограничи финансирането на различни нелегални дейности, включително и на терористичните атаки.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3952 млн. евро (7730 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха двойно по-висок в сравнение с миналата седмица дял от купената и продадена валута в размер на 0.8 процента.
