Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Новината, че дори и на Джанет Йелън – председател на централната банка на САЩ, й увря главата, че никак не редно да прави някои неща срещу вятъра, още веднъж се потвърди мъдростта на българския народ, претворена в поговорки. Госпожата най-накрая разбра, че на фона на по-слабото от очакваното развитие на китайската икономика – при стагнираща Европа и Япония, при продължаващия спад на цените на петрола и още, и още неблагоприятни обстоятелства няма как да очаква икономиката на САЩ да се развива с очакваните високи темпове. Все пак, както всички знаем – една птичка пролет не прави. Това свое прозрение тя обяви в края на седмицата. Признанието й, че съществува риск за щатската икономика, означава, че Фед не възнамерява да вдига отново основния лихвен процент или поне няма да е скоро. Само преди няколко седмици немалка част от дилърите и инвеститорите все още вярваха на Йелън и си мислеха, че тя ще успее да го вдигне четири пъти през 2016 година. Но залозите в момента сочат, че вече никой не вярва, че основният лихвен процент ще бъде пипан въобще през сегашната година.
Това е основната причина за спада на долара спрямо основните валути. Това е и основната причина за масовите покупки на държавни ценни книжа, емитирани от държавите с първокласен кредитен рейтинг. Това е и основната причина, за да поевтинеят и държавните книжа на по-несигурните емитенти, както и за спада с близо 300 пункта на щатския фондов индекс DJIA. Това означава, че инвеститорите в щатски акции са реализирали загуби от порядъка на 2%, при това в рамките само на няколко часа. Но това е съизмеримо със стотици милиарди долари.
Както вече казах, щатските държавни десетгодишни книжа поскъпнаха, при това с цели 2 долара, докато германските успяха да добавят 1 евро към цената си. Поскъпнаха също и канадските, английските, шведските, австралийските и новозеландските държавни дългови книжа. Носещите повече риск гръцки, португалски, бразилски и колумбийски ДЦК поевтиняха. Гръцките и португалските загубиха по 8 евро от цените си, а южноамериканските – по 1.5 долара. Швейцарските и японските запазиха неутралитет и цените им останаха без изменение през изминалата седмица. По 0.8 цента загубиха руските и турските десетгодишни държавни облигационни емисии.
Българските еврооблигации с падеж през 2035 г. поевтиняха с 0.6 евро, а тези с падежи през 2027-а и 2024-а – с по 0.5 евро. Най-краткосрочната, както се и очакваше, е най-стабилна и свали от цената си само 0.3 евро. В момента тяхната доходност е съответно 3.88, 2.83, 2.4 и 1.6% на годишна база. Те са по-високи спрямо предишната седмица средно с 5 базисни точки.
Вътрешният вторичен пазар запази ледено спокойствие, което се дължи основно на липсата на каквото и да е желание на дилърите да продават притежаваните от тях вече ДЦК – просто защото няма в какво друго да ги инвестират. Нека да подчертая, че 12 млрд. лв. в момента залежават по сметки на банките в Българска народна банка и вече започват да им парят, защото половината от тях имат статут на задължителни резерви и по тях банките не получават лихви. Но по другата половина банките ще трябва да заплатят на БНБ лихва в размер на 0.3% на годишна база, защото са свръхрезерви.
Ето защо първичните дилъри с огромен интерес очакват предстоящия аукцион на ДЦК. Той ще се проведе на 15 февруари, като на него се предлагат 200 млн. лв. номинал от облигационна емисия книжа с падеж след три години.
