Българските домакинства с просрочени задължения са близо три пъти над средния коефициент за Европейския съюз. Най-малко два пъти се е увеличил обемът на несъбираемите вземания, които банки са продали на колекторски фирми през второто полугодие на миналата година в сравнение с първото. А през този период продадените вземания са били 149 млн. лв., което при двойно увеличение в края на годината вещае обща сума от близо половин милиард лева. Макар явлението да бе представено като изчистване на банковите портфейли преди стрес тестовете в системата, експертите се питат дали не се създава нов проблем, свързан със свръхзадлъжнялостта на българските домакинства.
Приходите от комисиони на застрахователните брокери през 2015 г. възлизат на 170 млн. лева. Те са нараснали с 9% на годишна база спрямо края на 2014 г., когато са били 156 млн. лева. Това обяви Комисията за финансов надзор на база финансовите резултати на брокерите. Преобладават приходите от комисионни по застраховки в общото застраховане – те са над 90%, а едва 9% се падат на животозастраховането. Но пък на годишна база приходите от комисиони в общото застраховане нарастват с 5%, а в животозастраховането – с почти 30 процента.
Към края на декември 2015 г. вземанията на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2.161 млрд. лева. Те се увеличават с 5.5%, или 112.5 млн. лв. спрямо края на четвъртото тримесечие на 2014 година. Нетните продажби на кредити от тези дружества за последните 12 месеца са в размер на 101.3 млн. лева. Освен това – въпреки заливащите ни реклами за „кредити до заплата“, през миналата година нараства делът на кредитите за срок над пет години (от 25 до 31.3%). Те вече изпреварват кредитите със срок от една до пет години. Вероятно това се дължи и на покупките на дълготрайни стоки на изплащане.
Половината от българското население не може да си позволи да покрие неочаквани финансови разходи, отчита анализ на Евростат за риска от бедност или социално изключване сред гражданите на ЕС през 2014 година. Неспособността да покрият неочаквани финансови разходи гнети най-много жителите на Унгария, Латвия и Хърватия – над 60 на сто. Между 60 и 50% от жителите на Кипър, Литва, Ирландия, Гърция и Румъния също не могат да покрият неочакван финансов дефицит в семейството си. Най-малко са притеснени от подобна заплаха жителите на Швеция, Холандия и Люксембург – едва 20 на сто от тях срещат проблеми, когато трябва да реагират на неочакван семеен финансов дефицит.
