Правителството предложи промени в Закона за публичните финанси и веднага стана ясно, че това ще бъде поредният проект за нормативен акт, който ще предизвика ожесточени спорове в Народното събрание. Причината е, че той създава правила за оздравяване на общини със сериозни финансови проблеми. Тези правила имат пряко отношение към държавните финанси и към интересите на политическите партии в отделните общини. Променените и допълнени текстове представи в парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 18 февруари заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. Той подчерта, че се въвеждат шест показателя, по които ще се оценява финансовото състояние на общините. Те са свързани с приходите им, с техния дълг и с неплатените им задължения.
"Ако се установи, че дадена община има проблеми по три от тези показатели, кметът й трябва да разработи оздравителен план, който да бъде представен на местната общественост и да бъде приет от общинския съвет. Планът трябва да включва мерки за увеличаване на приходите, в това число и чрез продажба на активи, и за намаляване на разходите на местната администрация. Министърът на финансите пък може да отпусне временен безлихвен заем за покриване на непогасените й дългове. Чрез изпълнението на оздравителния план трябва да бъдат изчистени финансовите проблеми на общината в рамките на три години. В този период тя трябва да върне и получения безлихвен заем от централния бюджет. При предоставянето на такъв заем министърът на финансите изготвя становище за оздравителния план и за неговото изпълнение по-нататък, както и за годишните й бюджети за времето, в което се изпълнява планът. По предложение на финансовия министър правителството може да взема решения за отпускане на целева субсидия за общината, с която тя да погаси получения целеви заем", обясни Кирил Ананиев.
Неговото изложение веднага породи много въпроси, свързани именно с
принципите на оздравителните планове
Важно е да се подчертае, че всички участници в заседанието на комисията се съгласиха, че е необходимо да се създадат законови правила за оздравяване на общините. Но само дотук.
Заместник-председателят на Националното сдружение на общините Емил Савов обърна внимание на факта, че трябва да има ясни правила за безпристрастна оценка не само на финансовото състояние на общините, а и за причините да възникнат дисбаланси и затруднения. "В 260 общини в страната се акумулират общо само около 4% от данъчните приходи, в 170 от тях получаваната субсидия формира между 80 и 95% от бюджета им. При това положение, когато се прилагат оздравителни планове, трябва да се вземат предвид икономическите и демографските причини, довели до създаването на отделните общини. Конституцията задължава централната власт да подпомага социалнослабите административни единици в страната. Нашата позиция е, че при вземането на решения за оздравителни планове е добре да се анализират причините, довели до влошаване на финансовото състояние на дадена община. А те въздействат не за една, а за няколко години", каза Савов.
Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев подчерта, че в критериите за оценка на финансовото състояние на общините е заложена оценка за развитието на отделните показатели за няколко години назад. На тази база дори самият финансов министър ще може да се обръща към кмета на дадена община и да иска от него да разработи оздравителен план. И докато по този въпрос няма кой знае какви неясноти, по много други теми, свързани с оздравителните планове, предложенията за промени в Закона за публичните финанси тепърва ще се доработват. Депутатът от БСП Румен Гечев попита
по какви критерии отделни общини ще получават безлихвени заеми
"На първо място трябва да е ясно, че всъщност безлихвени заеми няма. Все някой плаща цената му. Освен това не е ясно какви са източниците за осигуряване на тези заеми. Фискалният резерв ли, или някакъв друг източник. Вие откъде ще знаете при гласуването на бюджета на кои общини финансовият министър ще предоставя безлихвени заеми? Ако имате някакви данни предварително за финансовото състояние на общините, редно е да ни ги предоставите, за да се запознаем с тях, преди да гласуваме предложените от вас промени. Освен това какви ще са критериите, по които министърът ще решава на коя община да отпусне безлихвен заем и на коя не? Резултатите от изборите ли?", каза Гечев.
Предполага се, че безлихвеният заем ще се предоставя, за да може общината бързо да изчисти просрочените си задължения, за да не се трупат допълнителни лихви върху тях. Но това би трябвало да става само ако оздравителният план показва, че предприетите мерки за увеличаване на приходите и съкращаване на разходите на общината ще й дадат възможност да работи, без да трупа нови просрочия. Само че точно такива условия в предложените промени няма. Затова депутатите смятат, че критериите за предоставяне на безлихвени заеми не са ясни и не без основание се опасяват, че така пари могат да се отпускат не по финансова, а и по политическа целесъобразност. Освен това е абсолютно задължително Министерството на финансите да поддържа
статистика за финансовото състояние на общините
която да се обновява ако не всеки месец, то поне един път на тримесечие. Така може да се направи сравнително точна прогноза коя община може да мине само с оздравителен план и коя се нуждае от по-солидна подкрепа. Ще могат да се планират и парите за такава подкрепа в централния бюджет, защото каквото и да си говорим, става дума за извънредни бюджетни разходи. Наистина тези средства могат да се вземат от фискалния резерв, но така или иначе те са си бюджетен разход и ще влияят върху размера на дефицита. Още повече че ако не са предварително планирани, такива разходи могат да доведат до необходимост от перманентна актуализация на бюджетния дефицит. А това не е добре, защото създава усещане за неустойчивост на държавните финанси. Такива извънредни разходи би трябвало да са залегнали в резерва на правителството за спешни и неотложни нужди. Но там пък трябва ясно да е записано, че те са предназначени за безлихвени заеми за общините и да не могат да се пипат за други цели – например за покриване на разходи по проекти, финансирани от еврофондовете, за покриване на извънредни дефицити в МВР или в здравноосигурителната система. Всичко казано дотук изисква да има ясна статистика за финансовото състояние на общините, и то за поне период от последните пет години. Както и да има ясна методология за изчисляване на всеки един от шестте показателя за диагностика на финансовото здраве на местните власти, които фигурират в предложенията за промени в Закона за публичните финанси.
Бившият финансов министър, а сега депутат от ДПС Петър Чобанов постави и един много важен въпрос, на който няма отговор в предложените законови изменения. Той е
какво става с общините, които не могат да бъдат оздравени
Едва ли е разумно една община, на която перманентно не й достигат приходи, за да покрие разходите си, всяка година или веднъж на три години да получава безлихвени заеми. За да си връща просрочените си задължения и това упражнение да се повтаря до безкрайност. Това означава, че въпросната община и цялата администрация, свързана със съществуването й – не само общинска, но и съдебна, на МВР и в други държавни структури, ще виси на гърба на всички данъкоплатци, докато свят светува. Подобна политика може да е целесъобразна от гледна точка на изборните амбиции на отделните партии, от гледна точка на държавните финанси е направо пагубна. По тази причина е добре в Закона за публичните финанси да има ясни ограничения за предоставянето на безлихвени заеми. В смисъл, че една и съща община не може да получи втори безлихвен заем, докато не изминат поне пет години от получаването на първия. И то само ако той вече е издължен напълно. Макар че това е наистина второстепенно условие, защото, както стана ясно от предложените промени, правителството може да вземе и решение да отпусне целева субсидия за погасяване на такъв заем. В текста на закона обаче не е ясно на какъв принцип ще става това. Явно и за отпускането на подобна субсидия ще трябва да има ясно разписани критерии. Но дори това да се случи, те няма да отговорят на въпроса какво се прави с общините, които не могат да бъдат оздравени, защото приходите им не им стигат, за да си покриват разходите. За такива случаи по всичко личи, че
трябва да се предвиди процедура за фалит на общини
Едва ли е разумно една административна единица да съществува, ако тя не може да бъде финансово самостоятелна. Това означава, че тя не може да гарантира своята независимост от централната власт. И за никакво местно самоуправление не може и дума да става. За такива общини може би е редно правителството да бъде задължено да разработва планове за привличане на инвеститори. Или ако това е невъзможно, да има процедура за вливането им в съседни финансово стабилни административни единици. В бизнес средите това се нарича оздравяване чрез преструктуриране. И едва ли някой може да даде сериозни аргументи, че подобни процедури не могат да се прилагат и в държавното управление.
