Кирил Иванов
инвестиционен консултант
Изминалата борсова седмица донесе дългоочаквана глътка въздух за инвеститорите. Отново не липсваха намеци от страна на представители на FED (централната банка на САЩ), че лихвите вероятно няма да се увеличават с предварително заложения темп, както и готовност да направят "каквото е необходимо" в случай на нужда, разбирайте отрицателни лихви (NIRP) и количествени облекчения (QE). А защо не и нещо още по-екстравагантно. Въпреки стабилните ценови ръстове на почти всички основни капиталови пазари обемите на търговия или така да се каже убедеността на участниците в движението не бяха впечатляващи. Икономическите данни от почти всяка точка на света продължиха своята тенденция на влошаване, като дори двойното и тройното сезонно изглаждане на числата не успяваше да ги направи достатъчно оптимистични.
С подновените намеци от централните банкери, че няма да се спрат пред нищо в опитите си да "закрепят" финансовите пазари, отново започна да се прокрадва принципът, че "лошите новини са добри новини". Ще рече: колкото по-нелицеприятни икономически данни излизат, толкова повече расте шансът за още една допълнителна трудова смяна в "печатницата" на FED, ЕЦБ или която и да е друга централна банка по-света. За съжаление на "монетаристите" кредитът на доверие, който инвеститорите дават на подобни интервенции, не може да се създава с натискане на бутони, а са необходими позитивни резултати, които въпреки мултитрилионните валутни експерименти до момента отсъстват.
През седмицата не липсваше и типично българска политикономическа полемика. Новината, че Министерството на финансите е избрало четири международни банки да пласират нова емисия облигации в размер до 3.9 млрд. лв. (2.2 млрд. евро) не може да бъде наречена изненадваща заради хронично "зеещата" дупка в бюджета, както и необходимостта от "ликвидни буфери заради стрес-тестовете на банките през тази година". Не е необходимо да си гений, за да прецениш вредата от постоянното емитиране на нов дълг, но на фона на текущия извратен финансов инженеринг почти във всяка точка на света подходът на финансовия ни министър изглежда по-скоро "консервативен".
Също толкова умерен беше и ръстът на индексите на "БФБ-София". Инвеститорите на българския капиталов пазар отново бяха раздвоени в настроенията си и дори "сините" чипове се разделиха на два лагера, които демонстрираха перфектен контраст. Водещи в поскъпването сред основните компании бяха книжата на "Софарма". Фармацевтичният концерн увеличи капитализацията си с около 3.5% – до 2.66 лв. за дял при ниска активност. С приблизително същия ръст на седмична база зарадва акционерите си и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Акциите на "трезора" прибавиха близо 3% към стойността си – до 2.17 лв. за един брой.
"Неохим" и "Адванс Терафонд" АДСИЦ се наредиха сред най-губещите членове на SOFIX. Димитровградският торов завод при относително ниска ликвидност беше разпродаден до 45 лв. за акция, докато дружеството, инвестиращо в земеделска земя, се лиши от около 1.5% от капитализацията си – до 2.06 лв. за дял. От "Адванс Терафонд" съобщиха, че са закупили нови 336 дка земеделска земя през януари при средна цена от 835 лв. на декар.
Добри новини публикува ЗД "Евроинс България". Застрахователят отчете през първия месец на 2016-а ръст на приходите си oт 19.3% на годишна база – до 3.87 млн. евро. Новината обаче не успя да ентусиазира инвеститорите и активност по позицията липсваше. Не можем да кажем обаче, че липсваше интерес към акциите на "Трейс груп холд". Мениджмънтът на инфраструктурната компания смята да удължи процеса на обратно изкупуване на собствени акции и през тази година, като същевременно очаква и ръст на приходите от 40-50% поради предстоящото завършване на ключови проекти. Въпреки солидните обеми акциите на "Трейс груп" задържаха нивата около 6 лв. за дял.
