Противопехотните мини са може би най-страшното евтино и ефективно оръжие за поразяване на живата сила. Неслучайно за забраната им се борят вече от години специално създадени международни организации. Подобен поразяващ ефект върху банките у нас при оценката на качеството на активите им могат да имат фирмените кредити. Не е изненада, че това са активите, около които има най-много проблеми от рода на просрочията и необходимост от заделяне на провизии.
По последната справка на БНБ за 2015-а от общо отпуснатите като заеми на търговски дружества 33.28 млрд. лв. около една четвърт не се обслужват редовно, а плащанията по кредити за над 5.3 млрд. лв. са забавени повече от 180 дни и те са класифицирани като загуба.
По всички нередовно обслужвани фирмени кредити банките са натрупали като провизии 3.94 млрд. лева. Но както се вижда – те не покриват дори класифицираните като загуба кредити, камо ли онези, по които просрочията за под 180 дни. Вярно е, че при провизирането се взема предвид и полученото от банката обезпечение – ипотека, залог на стоки и вземания или особен залог на самата фирма длъжник като предприятие. Точно тези обезпечения ще бъдат подложени на специален анализ и проучване при оценката на качеството на активите. Още отсега обаче има сериозни опасения, че получените от банките залози именно по фирмените кредити ще бъдат доста сериозно преоценени.
Според методиката за оценка на качеството на активите на проверка задължително ще подлежат
десетте най-големи заема, които е отпуснала банката
Освен това ще бъдат проверени всички кредити, които при надзорните проверки през последните две-три години са били идентифицирани като проблемни. Освен това самите фирмени кредити ще бъдат разпределени в няколко групи съобразно техните размер и качество на обслужването им. От всяка група ще бъде направена представителна извадка от заеми, които ще бъдат подложени на специален преглед и неговите резултати по определена методика ще бъдат екстраполирани върху цялата група. Анализът трябва да покаже дали кредитът е правилно класифициран – като редовен или като проблемен, с просрочие под 90 дни, между 90 и 180 дни или като загуба. Както и дали по него са заделени достатъчно провизии, съобразно дадените обезпечения. Тук важният момент е да напомним, че ако едно обезпечение не е вписано в съответния регистър – имотен или за особените залози, то не се признава за съществуващо. А това на свой ред означава, че дължимата по кредита провизия не може да се намалява със
стойността на обезпечението
Още от миналата година банкери и финансови анализатори предупреждават за необходимостта всички обезпечения да бъдат надлежно вписани. Да се надяваме, че всички банки са направили нужното по този проблем. А до него може да се стигне и по повод на актуалността на оценките на обезпечението. При проверката на качеството на активите няма да се признават оценки на обезпечения, направени преди март месец 2015-а.
Много важен момент е и проверката за справедливата стойност, при която е прието обезпечението. Тя трябва да съответства на пазарната. А как ще се преценява това? При обезпеченията с имоти е ясно, че ще става на съпоставима база. При жилищата дори ще може да се използват индексите, публикувани от Националния статистически институт. Що се отнася до обезпеченията с офиси, с търговски, складови и производствени имоти, оценката ще се прави на базата на сключени сделки с подобни имоти в последната една година.
По-сложна е ситуацията с
особените залози
Най-вече когато става дума за залог на фирма като предприятие. Тук голямото предизвикателство ще е дали предприятието ще бъде признато за действащо. Предварително е решено за целта да се ползват критериите в методиката на Европейската централна банка за оценка на качеството на активите. Но това поражда проблем, защото по нея много малко български компании ще бъдат оценени като действащи предприятия. За целта фирмите трябва да покажат, че поне през последните три години са имали такъв нетен паричен поток, който им позволява без забава да покриват всичките си производствени разходи и след това редовно да са обслужвали кредитите си. Всеки анекс, водещ до такова преструктуриране на заема, от което следва финансово улеснение за кредитополучателя, ще бъде оценен като потенциален проблем и е възможно заради него да се изиска допълнителен разход за провизии. Ако фирмите длъжници не отговарят на критериите за действащо предприятие,
залозите ще бъдат оценявани като отделни активи
Отделни оценки ще се правят на земята и на сградите на съответната компания, на машините и съоръженията й, на стоките на склад и на вземанията й. В такъв случай стойността на отделните активи може много сериозно да се понижи, а с това да намалее и общият размер на обезпечението, предоставено на банката по този кредит. Оттук може да се появи нужда от сериозни допълнителни провизии, които банките трябва да начислят.
Има опасения, че голяма част от корпоративните кредитополучатели ще попаднат в групата на фирмите, които според методиката на ЕЦБ се класифицират като недействащи предприятия. Това в случая означава не че са спрели да работят, а че няма надеждна информация, доказваща, че нетните им парични потоци са достатъчни, за да осигурят безпроблемното обслужване на получените кредити през следващите три години. Стане ли това, по кредитите, които са получили тези фирми, ще трябва да се заделят допълнителни провизии. Някои анализатори пресмятат, че размерът на тези допълнителни провизии в най-добрия случай ще е около 1 млрд. лева. Песимистите пък са на мнение, че оценката ще установи необходимост от допълнителни провизии в размер около 10% от сегашния портфейл от фирмени кредитни на банковия сектор. А това са нови около 3.33 млрд. лева.
На фона на общия размер на собствения капитал на банковия сектор, който е 11.52 млрд. лв., дори и този песимистичен вариант за допълнително провизиране не изглежда чак толкова страшен. Проблемът е, че тези допълнителни провизии няма да са разпределени пропорционално между банките съобразно портфейла им от фирмени кредити. Не е тайна, че делът на проблемните заеми в някои кредитни институции е много по-висок от средния, а при други много по-нисък.
Съществува още една неприятна зависимост. Тя е, че повечето банки с висок дял на проблемните кредити имат много ниско покритие на активите със собствен капитал и доста ограничени възможности за набиране на допълнителен капитал. Точно при такива кредитни институции една сериозна преоценка на обезпеченията може да доведе до необходимост от преструктуриране с всички неблагоприятни последици от едни такива процедури както за позициите на банката на пазара, така и за нейните акционери.
