Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Всичко се върти около златото, но не жълтото, а черното – петрола. Следете пазара на петрола, за да разберете накъде отиват другите цени. Спад в петролните резерви на САЩ и постигнатото съгласие между страните износителки на петрол за замразяване на добива му са идеалната комбинация за покачване на цените на черното злато.
Трайно по-високите цени на петрола носят по-големи печалби за компаниите по веригата добив – обработка – превоз и търговия на нефт и нефтени продукти, както и на спомагателните дейности за тях. Тенденцията за по-високи печалби на компаниите автоматично помпа цените на акциите на компаниите.
В този сублимен момент хищническата природа на дилъри и инвеститори се събужда и апетитът им към по-големи печалби в резултат на вродената им алчност рязко се изостря. Ето защо огромни парични ресурси се пренасочиха от сигурните активи като държавните ценни книжа на страни с първокласен рейтинг към такива на страни с не чак толкова добра репутация, както и към корпоративни акции и облигации.
Това е основната причина за понижаване на цената на щатските и австралийските 10-годишни ДЦК с по 1 долар, а на германските с 0.5 евро.
Освободените от тези продажби огромни парични средства бяха тутакси пренасочени към фондовите пазари. В резултат на което водещите световни фондови индекси: щатският DJIA и немският DAX, отскочиха с по съответно 400 и 500 пункта. Тези ценови маржове обезпечават печалба на инвеститорите от порядъка на съответно 4.4% и 3 процента. Нива, на които всеки може да завиди на фона на минусовите доходности на ДЦК на водещите икономики. Германските осемгодишни държавни книжа носят минус 0.03% на годишна база, японските – минус 0.06 процента.
С друга част от освободените от продажбата на ниско рисковите, но и нискодоходни ДЦК на държави с първокласен кредитен рейтинг дилърите си накупиха държавни книжа на страни с нетолкова висока репутация, но за сметка на това по-високодоходни. Това е и основната причина за повишаване на цената на 10-годишните държавни облигационни емисии на страни като Гърция с цели 4 евро, на Португалия с 3 евро и на Колумбия с 3 долара. Книжата на Русия и Бразилия поскъпнаха с по 1 долар.
Родните държавни еврооблигационни емисии също бяха обект на покупки, но останаха малко в периферията на интереса на участниците на пазара само защото не са чак толкова рискови. Поради тази причина те добавиха по едва 0.15-0.20 евро към цената си. Малко, но от сърце и си в играта. В резултат на по-високата им цена доходността им се понижи вследствие на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност.
Емисията с падеж 2035 г. носи 3.9% на притежателите си, а тези с падеж 2027 г. и 2024 г. съответно 2.85% и 2.45% на годишна база. По-краткосрочната книга с падеж 2022 г. доставя радост на инвеститорите при 1.63%, а тази с падеж през юли 2017 г. при едва 0.02% годишно.
Вътрешният вторичен пазар на ДЦК продължи своя летаргичен зимен сън, който дори продажбата на първичен пазар на 200 млн. лв. номинална стойност ДЦК не успя да наруши. А предложената от Министерството на финансите облигационна емисия беше тригодишна, лихвоносна с лихвени плащания на всеки шест месеца, начислявани при 0.5% върху номинала. Подадените от първичните дилъри поръчки бяха за общо 341 млн. лв., осигурявайки комфортния коефициент на покритие от 1.7 пъти. Достигнатата средна продажна цена се установи на 100.43 лв. за 100 лв. номинал и осигурява 0.36% възвръщаемост на инвестираната сума на годишна база.
Емисионният календар за следващия месец на финансовото ни ведомство все още не е обявен, но аз очаквам в средата на март месец да се предложат петгодишни облигации с обем отново от 200 млн. лева.
Нека да припомня, че в рамките на тази година държавата може да пусне в продажба ДЦК на обща стойност 5.3 млрд. лв., от които 3.9 милиарда на международните финансови пазари.
