"Най-сетне сме братя", заяви сияещият от радост папа Франциск след прегръдката с руския патриарх Кирил на летището в Хавана. Световните медии определиха срещата им на 12 февруари като "среща на хилядолетието", макар че реално погледнато, преди 1000 години не е имало нито руска църква, нито въобще Русия, още по-малко руска патриаршия. Междувременно главите на католицизма и формалните лидери на православието, Вселенските патриарси, вече са общували очи в очи нееднократно. Независимо от това срещата заслужава определението "историческа", тъй като досега водачите на най-многобройната, влиятелна и могъща от православните църкви, руската, се пазеха от общуването с наследниците на трона на свети Петър като дявол от тамян. И ако някога бъде преодоляно разделението между източната и западната църква, срещата в Хавана ще от съдбоносно значение.
На първо място, събитието бе демонстрация на добра воля в момент, когато религията е в основата на конфликти и насилие на много места по света. То е и знак на надежда за поставените под постоянна заплаха християни в Близкия изток, защото папа Франциск и патриарх Кирил в съвместната си декларация определиха закрилата им като общ приоритет. Същевременно интерес будят мотивите на Московската патриаршия да се реши на тази среща именно сега, при положение че тесните й връзки с Кремъл са общоизвестни и едва ли можем да допуснем, че една такава стъпка би могла да бъде предприета без санкцията на руския президент Владимир Путин.
За Москва най-големият проблем пред сближаването са спазващите православния обряд, но приели върховенството на папата униатски църкви, които са разглеждани като троянски кон на Ватикана в каноничните територии на православието, включващи Русия, Украйна и Беларус. Опасенията от стимулиране на отцепниците бяха и в основата на отказа на Московската патриаршия да приеме визита от покойния папа Йоан Павел II въпреки изявеното от него желание. Теологичните различия също не са маловажни и е показателно, че в навечерието на срещата в Куба представители на руската църква настояха да няма обща молитва между папата и патриарха и в крайна сметка такава не беше проведена. Сложното външнополитическо положение обаче, в което Москва се намира, вероятно я е подтикнало да направи безпрецедентната стъпка. Един от основните й проблеми е създалата се ситуация около Украйна, която доведе до международни санкции, изолация и икономически загуби за Русия. Затова е разбираемо, че Путин ще пожелае да се възползва от затоплянето с Ватикана както за решаване на украинските си проблеми, така за останалите направления на външната си политика.
В своята част, отнасяща се до Украйна, приетата на срещата декларация като че ли задоволи до голяма степен руските очаквания. В нея изрично се призовават украинските християни да се "въздържат от участие в противопоставяне", като по този начин се отбягва терминът "война", както и се заобикаля директната руска намеса в региона. Специално се подчертава и че църковните спорове в Украйна трябва да се решават според "съществуващата канонична норма" – което пък е удар срещу самообявилата се Киевска православна църква, търсеща независимост от Московската патриаршия в рамките на православието.
Най-големият успех за Москва обаче е признанието на Ватикана, че в Русия е в ход "безпрецедентно възраждане на християнската вяра" и "християните могат свободно да изповядват вярата си", и то на фона на това, че в Рим са отлично запознати с дискриминацията, на която са подложени неправославните малцинства, включително и католиците.
Срещата в Куба може да бъде разглеждана и като поредната стъпка на Кремъл към изграждането на консервативен алианс, противопоставящ се на либералните европейски ценности, в който водеща роля да има Москва. Не е случайно, че именно сегашният папа е избран като подходящ съюзник – както заради публичните му критики на консуматорското общество, така и заради популярността му в Латинска Америка, с която руснаците отдавна търсят сближение.
