Членовете на Висшия съдебен съвет в следващия му състав няма да се избират от делегатски събрания. А те по правило се състояха от административни ръководители на съдилища и прокуратури и от техните приближени. Проектът за изменения в Закона за съдебната власт, качен на сайта на правосъдното министерство в четвъртък (18 февруари), предвижда занапред всеки магистрат да гласува пряко.
Идеята е така да бъде гарантиран независим избор на хора, които не са спазарени предварително. Още повече че е заложена идеята всеки съдия, прокурор или следовател да може също и да издига кандидати за членове на ВСС.
Къде е уловката обаче? Първо, никъде в проекта не е казано, че този избор освен пряко, ще се извършва и лично от всеки магистрат – на принципа един човек, един глас. Не е предвидено и ограничение, което да каже например: един магистрат ще може да гласува от името максимум на двама или трима свои колеги, при това след като е изрично упълномощен за това от тях. Тези "подробности" ще бъдат доуреждани с правила, които обаче трябва да приеме сегашният ВСС. А под благовидния предлог "да не разкарваме колегите от провинцията до София", бройката на представляваните лесно може на практика да върне делегатските събрания, в които един човек гласува вместо петима.
Вторият проблем е, че възможността да се гласува по електронен път е заложена едва в преходните и заключителните разпоредби на проекта, и то под условие: ако ВСС успее до 2017 г. да внедри достатъчно сигурна електронна система, която да позволи това. С това кратко изречение всъщност се изчерпва цялата уредба на електронния вот в този проект, за разлика от изключително детайлните подробности, достигащи дори до знаците "Х" и "У", с които ще може да се зачертават кандидатите в хартиените бюлетини.
Няма яснота и как точно ще става изборът – предвидени са два варианта: първият е да има две заседания на общото събрание на съдиите и прокурорите в две последователни съботи. На първото да бъдат представени кандидатите, а на второто – да се гласува. Другият вариант е изборът да се проточи в три последователни дни: в петък, събота и неделя. Но ако нощувките на хилядите са за сметка на бюджета, това ще оскъпи процедурата неимоверно.
Още по-голямо недоумение буди предложението как ще се обжалва резултатът от проведения избор за членове на ВСС: проектът предвижда това да става пред специални "смесени състави" от трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд. В момента обжалване се предвижда само пред ВАС. Защо е нужна тази промяна е въпрос с повишена трудност, но тя със сигурност ще предизвика спорове. Впрочем, като стигнахме до ВАС, няма как да не споменем и още едно от спорните предложения в проекта, което поставя "със закон" председателя на ВАС Георги Колев на второ място в списъка на големите в съдебната власт и го оставя да диша праха зад Лозан Панов. Защото се предвижда Колев да може да председателства съдийската колегия на ВСС само ако го няма Панов – "понижение", което Колев едва ли ще приеме, без да възрази.
А като се стигне до колегиите, идва и следващият голям въпрос: ще могат ли те изобщо да кадруват с мнозинствата, които са заложени в проектозакона. Съдийската колегия, която ще се състои от 14 човека, ще има нужда от мнозинство от 9 души, за да назначи, премести или повиши колега. А също да му наложи дисциплинарно наказание или да избере административен ръководител на съд.
А в 11-членната прокурорска колегия за взимане на кадрово решение е нужно мнозинство от седем души. Въпросът е какво ще стане, ако и следващият състав на ВСС се раздели на "лагери" и бъде блокирана кадровата дейност и в двете колегии.
Точно заради това "инфарктно" мнозинство в колегиите е логично, че авторите на проекта са помислили какво да се прави, ако член на ВСС бъде отстранен от състава му и мандатът му бъде прекратен предсрочно – такава уредба в момента липсва и заради нея откакто бе отстранен Камен Ситнилски, сегашният ВСС заседава в състав от 24 души. Предвидена е още една новост: трима души от ВСС да могат да поискат отстраняване на свой колега – ако се установи, че той не може да изпълнява тази длъжност. Изрично е записано, че предсрочното освобождаване на член на ВСС ще става от пленума, и то с мнозинство от 17 гласа – за да се избегне шикалкавенето и различното тълкуване на сега действащите норми – проблеми, които лъснаха точно покрай казуса "Ситнилски".
Проектът детайлно разработва и друга "болна тема" – атестирането на магистратите, което се предвижда да става от комисии по апелативни райони. А имотите на съдилищата, които досега бяха под управлението на правосъдния министър, в двумесечен срок след приемането на новия закон ще бъдат предадени под опеката на ВСС и на нарочно създадената в него комисия, която ще ги управлява.
Това са само част от промените в ЗСВ, изготвени от работна група от експерти, начело с бившия конституционен съдия Благовест Пунев. Те ще бъдат обсъдени на извънредно заседание на Съвета по законодателство към МП в понеделник (22 февруари), след което ще бъдат представени в Министерския съвет, а накрая ще стигнат и до депутатите. Очаква се това да стане в началото на следващия месец.
Какво ще остане от всичките тези предложения, след като те минат през Народното събрание, обаче никой не може да каже. Още повече че в парламента има и други проекти за цялостни промени в съдебния закон.
