Брайън Линехан е прекарал повече от две години в преследване на лоши момчета из Ирак като щатски военен разузнавач. От май 2015-а насам шпионинът вече използва придобитите във военно време умения, за да следи електронните комуникации в нюйоркския офис на английската „Барклейз“.
В старанието си да избегнат нови скъпоструващи сблъсъци с финансовите регулатори инвестиционните банки са започнали да наемат бивши разузнавачи като Линехан и им възлагат да следят изкъсо всички аспекти от трудовото битие на служителите им: от минутите за цигара до най-често посещаваните уебсайтове. Целта е да се предотврати поредната пазарна манипулация или незаконна търговска операция, в която е забъркано името на банката.
Агентите, използвани в предишния си живот активно за преследването на терористи и за разбиването на банди от организираната престъпност, вече имат привлекателна възможност за втора кариера – да държат под око търговците от Уолстрийт. Методите, които са използвали, за да анализират гласовете, текстовете и Интернет комуникациите в предишната си битност, не се различават особено от онези, които използват днес за разкриване на неправомерно търговско поведение. А това прави едновремешните шпиони естествен избор за банките – като техни служители те могат да очакват поне да удвоят възнагражденията си.
През последните 18 месеца кредитори, сред които германската "Дойче Банк", английската "Ейч Ес Би Си холдингс" и щатската "Джей Пи Моргън Чейз", са наели десетки бивши агенти от щатското и английското военно разузнаване, сочат данни на ЦРУ и на английските тайни служби. Това е поредното ниво в борбата с финансовата престъпност, след като от години банките привличат на работа кадри с юридически опит, които да следят дали се спазват различни нормативни изисквания. По оценка на Крис Метърс (работил 20 години в Кралската полицейска служба на Канада, а от 1995-а – и в отдела за правни разследвания на "Кей Пи Ем Джи") – управител на собствена консултантска фирма в Торонто, "най-голямата заплаха за банките в днешно време е регулаторът". Стриктният надзор е резултат от избухналата през 2007-а финансова криза и последвалата поредица от правни разследвания. Те, по думите на главния изпълнителен директор на "Дойче Банк" Джон Крайън на тазгодишното съвещание на Световния икономически форум в Давос, са превърнали сектора в разклонение на системата за налагане на правовия ред. Защото от банковите мениджъри се очаква да откриват и да докладват за всяко потенциално прегрешение или в противен случай ще си носят последствията, а те се измерват с глоби за милиарди. Досега, по данни на агенция "Блумбърг", финансовите измами струват на банките грубо 39.5 млрд. щ. долара. Най-голямото перо от 15.5 млрд. щ. долара е за пране на пари и за прегрешения при търговски сделки. На второ място са манипулациите на валутната търговия, за които са платени глоби на обща стойност 10 млрд. щ. долара. Следват негласните споразумения за подаване на недостоверни стойности за междубанковите лихвени проценти ЛИБОР, наказани с около 9 млрд. долара, и за данъчните измами – 5 млрд. долара.
Роденият в Ню Йорк Линехан постъпва в армията на Щатите месец преди терористичните атаки от 11 септември 2001-а. Започва работа в "Барклейз" през май 2015-а, непосредствено след като банката е глобена с общо 1.5 млрд. брит. лири заради участие в заговор с други финансови компании за манипулиране на котировките на валутните пазари. Английската кредитна институция е платила и 290 млн. паунда за фалшифициране на лихвените проценти, както и близо 435 млн. лири стерлинги за манипулиране на пазарите на електрическа енергия. Линехан, който е бил разузнавач в танков батальон в Ирак, днес прекарва всеки свой работен ден в пресяването на стотици електронни съобщения.
Освен на човешкия фактор "Барклейз" разчита и на технологиите. По-голямата част от тях е била използвана в програми на министерството на отбраната за проследяване на произхода и връзките на служители по време на студената война. Английската банка е сред няколкото фирми, които работят с технология за анализ на поведението и на предишни скандали. Те търсят модели, "отказващи" търговците от съблазънта да се превърнат в поредните копия на Квеку Абодоли. Да припомним, че той някога бе служител на швейцарската "Ю Би Ес груп", завлякъл работодателя си с 2.3 млрд. щ. долара, които загуби чрез неразрешени търговски сделки. "Джей Пи Моргън" също има програма за наблюдение, която използва алгоритми за идентифициране на потенциални служители измамници.
Банките обикновено следят за "единаци" – лица, които се отклоняват от нормата, като редовно правят повече пари от колегите си или като изпращат и получават по-малко електронни съобщения от останалите, като вземат по-малко почивни дни или като използват системите за обработка на сделките, без да се налага. Почти всеки миг от работното всекидневие на тези търговци е под надзор, включително и кои части на сградите посещават и колко дълго обядват. Особен интерес представляват сайтовете: честите им посещения на страници за залагания и за хазарт автоматично повишават вниманието към тях.
Скептиците приемат модерните технологии и бившите разузнавачи по-скоро като параван, отколкото като ефективна преграда срещу финансовата престъпност. Което не пречи и не ограничава привличането им на работа. Например "Ю Би Ес" обяви миналата година, че планира да наеме 350 служители, които да следят за спазването на законите и да наглеждат персонала и клиентите. Сред наетите в края на 2014-а например е Емили Трагесер, прекарала години в "сурова тактическа среда" в компанията на щатски военни като специалист във военна част по разчитане на сигнали и като лингвист криптолог.
Тази параноя изнервя и търговците. От страх да не бъдат заподозрени или уволнени заради някоя случайна забежка, мнозина си говорят с половинките си от тоалетните. Други пък напускат и се прехвърлят в хеджингови фондове, чиято дейност не се следи толкова изкъсо. За банките обаче тези тревоги на персонала са на второ място, доколкото космическите глоби вече са върховият риск за бизнеса им.
