Работата на авиодиспечерите е трудна, въпреки че животът им не се намира в опасност. Проследяването на пътя на самолетите върху компютърния екран едва ли може да се нарече забавно занимание. Съзнанието, че помагат на пилотите да запазят живота на хиляди хора, само засилва стреса. Затова не е за чудене, че авиодиспечерите подлежат на задължително пенсиониране едва на 56 години.
Представете си, че сте организатор на мероприятия и планирате сватба, на която са поканени стотици гости. Родителите на булката са похарчили купища пари, част от тях за вашата заплата, и съвсем логично очакват те да не бъдат пропилени напразно. А след това нещо се обърква и в най-добрия случай получавате критики. Организаторът на мероприятия трябва да отчете и предвиди множество детайли, свързани със събития като сватби, концерти, събрания или важни срещи. Което подрежда професията сред най-стресовите.
Животът на диспечера в „Бърза помощ“ също не е в пряка опасност. Но всеки път, когато звънне телефонът, той знае, че човекът отсреща или негов близък се намира в тежка ситуация. А изслушването на подробностите и изясняването на обстоятелствата със сигурност не добавят спокойствие и положителни емоции.
Миньорският труд е сред най-стресовите заради работата под земята, лошото осветление и мръсния въздух. Да не говорим за риска от нещастни случаи, при които работниците може да се окажат блокирани в галериите. Освен че тази професия е свързана с голямо физическо натоварване, практикуването й често предизвиква едни или други здравословни проблеми
Трудно се помага на хора, които отказват помощ или смятат, че не се нуждаят от нея. Повечето клиенти на социалните работници са тъкмо такива и далеч невинаги са благодарни. По данни на американското Бюро за трудова статистика всеки трети социален работник е подложен на атака при изпълнение на задълженията си.
Медицинските работници – от сестрите до хирурзите, носят отговорност за живота и здравето на други хора. Предвид строгите графици и не дотам високата заплата професията се смята за особено стресова. Да не забравяме риска от заразяване, пък и самото общуване с пациентите, които често се отнасят скептично и дори негативно към медицинските предписания.
Повишаването на агресията и насилието в училищата през последните години превърна учителската професия в синоним на стреса. Да не забравяме и непрекъснатото писане на отчети, проверката на контролни работи, съставянето на разписания, планове, изчисляването на успеваемостта, постоянния контрол на вишестоящите органи и родителите, които често реагират неадекватно на критиката или съветите по адрес на обожаваните си чеда.
Водещите в радиото и телевизията се намират в непрекъснат стрес, който е по-висок при хората от екрана, защото зрителите могат и да ги виждат. От тях се очаква не само да говорят правилно, но и да предават коректно фактите. Телевизионните водещи трябва винаги да са във форма, защото камерите не прощават и един излишен килограм. Освен това е задължително да се ориентират отлично в новинарския поток и да са готови за извънредни ситуации, налагащи промени в предаванията.
С усъвършенстването на технологиите професията на пилота става все по-лека. Което не означава намаляване на нивото на стрес. Отговорността за живота на пътниците и екипажа, рискът от терористичните атаки и заплахи продължават да правят работата им трудна и опасна. Преди да застанат зад щурвала, летците преминават през дълго обучение, но след това се налага постоянно да усъвършенстват уменията си.
Пожарникарите работят под непрекъснат стрес. Навлизането на модерните технологии прави и техния труд по-сигурен, но не намалява рисковете. Причината е, че спасявайки другите, огнеборците често поставят собствения си живот в опасност. Пък и често им се налага да се сблъскват със смъртта и страданията на хората. От пожарникарите се изисква да са в отлична физическа и психическа форма, за да се справят и с най-сложните ситуации.
