Криворазбраната еманципация в здравеопазването ни води натам, че днес има лекарства без рецепта, а утре вероятно ще се появят рецепти без лекарства. Вдругиден пък сами ще си поставяме диагнози по материали от интернет, докато медиците ни лекуват „по-простите“, но платежоспособни и трезвомислещи западняци. Това е насоката, в която се движи проектонаредбата за достъп до медицинска помощ. С нея, освен всичко друго, коренно ще се промени и начинът за отпускане и продажба на медикаменти. Ако новите разпоредби бъдат одобрени, след 1 април лекарите ще са длъжни да предписват напълно покриваните от здравната каса лекарства с международното им непатентно наименование (INN), а не с търговската марка на продукта. С други думи, на рецептата ще е записана само молекулата на активното вещество, а не името на лекарството. Кой илач да си вземете ще преценява аптекарят, който ще се съобразява главно с финансовите ви възможности.
Така, ако лекарствата от една група са в ценовия диапазон между 5 и 20 лв., най-вероятно ще си вземете това за петолевката, нали? Да, ама не…Фармацевтите, при цялата им начетеност, не са лекари, нито са извършили прегледите и познават историята на заболяванията на клиентите си. В тази ситуация обаче на практика те ще поставят диагнози на болните, без да носят съответната отговорност. По принцип тя се носи от медика, който с изписването на едно лекарство носи отговорност и за ефекта му спрямо евентуалните съпътстващи заболявания и страничните влияния. Един пациент може да бъде докаран до алергичен шок, ако аптекарят му даде хапчета, към които има непоносимост. Другата опция е фармацевтът да разглежда една по една съставките и да пита клиента си как му се отразяват, ако той изобщо знае. По този начин една рецепта ще се изпълнява по половин час, което е неприемливо за нито едната от двете страни. Освен това, съвсем не е вярно схващането, че ако две съставки са еднакви по опаковка, лекарството действа еднакво, без значение на цената му. Разликата в самия синтез на съставките е от огромно значение за усвояването, ефекта и трайността на хапчетата. А тези, които са синтезирани с техника от последно поколение, съответно са и сред по-скъпите.
Като цяло промяната се предлага, за да се спре масовото (според министър Москов) изписване на медикаменти от най-високия ценови клас. Наистина, публична тайна е, че рекламата на търговските продукти във фармакомпаниите се движи от лекари, които като мисионери обикалят клиники и кабинети на джипита, за да представят продукцията си. Мостри, брошури, а и някой друг бонус, ако изписваш продуктите на определена компания. Популярен е и „конгресният туризъм“ – производител организира презентация на даден медикамент в чужбина, поема пътни, храна, спане и забавления за няколко дни. Познайте чии хапчета ще се предлагат след това? Но както каза председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров, с поправката в закона непочтените практики няма да изчезнат, а ще се преместят от едно място на друго.
Много от аптеките ни са обвързани във вертикални схеми с производители и дистрибутори. Естествено е да се мисли, че в тези търговски обекти няма да се предлагат молекули, които не са собствено производство или не са спуснати отгоре. Логично е и да знаеш най-добре ефектите от лечението със собствените марки и съответно да убедиш пациента в ефикасността им. Но има и още един риск. Дори да си независим от фармабизнеса аптекар, ако срокът на годност на дадена партида изтича, е нормално да я направиш оборотна, без значение дали е подходящ избор при конкретните случаи. Така аптекарят е доволен, защото пласира залежалите си хапчета, а лекарят е с чисти ръце, тъй като не носи отговорност за изписване на молекула вместо лекарство. В крайна сметка да му мисли пациентът…
