Изненадващо парламентът прие да се въведе задължително гласуване и глоба от 50 лв., за онези, които не искат да упражнят правото си на глас. По всичко личи, че политиците са постигнали "исторически компромис", тъй като въпросът за принудителното пращане на гражданите пред урните се предъвква от 2003-а. Но досега юристите успяваха да се наложат, въоръжени с конституцията в ръка. Фактът обаче, че с всеки следващ вот избирателната активност пада, очевидно налага драстична промяна.
Рейтингът на институциите у нас почти е ударил дъното. И начело в тази класация отзад напред е Народното събрание. Според последното проучване на "Алфа Рисърч" положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни. Затова депутатите решиха да задължат гражданите да гласуват и така да повишат легитимността на държавните институции и на техните действия и решения.
Другата тайна мисъл на някои законотворци е, че в морето от принудително пуснати бюлетини ще намалее относителната тежест на твърдите електорати на партии като БСП и ДПС. А и ще се "удавят" гласовете на изселниците ни в Турция. Въпросът е дали тези цели ще бъдат постигнати. Защото задължавайки един народ с ниска политическа култура и почти неграмотни малцинства да гласува, няма да е изненадващо, ако от урните изпълзи някой антисистемен Франкенщайн.
Никак не е ясно и кой ще налага глобата от 50 лв. и как ще я събира? По почина на КАТ ли? Гърция е една от трите членки на ЕС, в която има задължително гласуване (другите са Белгия и Люксембург). И въпреки че древна Елада е люлката на демокрацията, тази мярка беше предприета преди години заради характерни балкански манталитетни причини, които се наблюдават и у нас. Там също са предвидени санкции, но те рядко се изпълняват. На последните избори за Европарламент са гласували едва 58% от гърците, имащи право. Какво от това обаче? Законът, според който се налагат санкции за негласуващите, е отменен още през 2001-ва. Преди е било възможно на "разсеялите се" да не бъдат издадени нов международен паспорт или нова шофьорската книжка и даже да влязат в затвора, били предвидени и финансови санкции, но тогава тези наказания рядко са се налагали.
За да бъдат санкциите у нас ефективни, е необходимо първо да се актуализират избирателните списъци, да се изчистят от прословутите "мъртви души", което никак няма да се хареса на някои политически формации. Няма как даже българската бюрокрация да търси сметка за недаден глас на човек, който отдавна живее в чужбина, а още по-малко да глоби починал. Трудно ще се получи и с бездомните, и с възрастните болни хора.
Очевидно нещата с глобите подлeжат на голямо прецизиране и от цялата работа най-вероятно ще произлезе поредният административно-бюрократичен батак. Иначе, ако бяхме по-читава държава, вместо санкции управниците ни щяха да помислят за стимули…
Всъщност нито задължителното гласуване, нито глобите ще решат най-важния въпрос, който е пряко свързан и с легитимността на институциите, и с желанието на хората да участват в изборния процес. А именно – качеството на политиците и предлаганата от тях политика. Нивото им е толкова ниско, че си е истинско изпитание за хората да отидат до урните, пък било то и с отвращение. Ужасно миризлива е тази самовъзпроизвеждащата се вече 26 години политическа плява. И от нея няма да ни избавят санкциите. Толкова безнадеждно ли е изчерпана вече политическата кадрова банка?
