Александър Маринов
Ежегодната десетдневка на празните приказки, добила гражданственост като "консултации на президента с политическите партии", е в разгара си. Логично, седенките на "Дондуков" не са в състояние да заинтересуват никого, дори жадните за сензационни глупости репортери на жълтите медии. Кризата в жанра, по думите на Илф и Петров, е пълна. Но тъй като става дума не за скучаещи безделници, а за представители на институции и политически партии, които харчат (доста) народни пари, ставащото не бива да бъде отминавано с привичната презрителна гримаса.
Преди всичко някои по-общи разсъждения. Самата идея да се правят ежегодни консултации без предварително уточнена конкретна проблематика, и то между президента и парламентарно представените партии, "блести" с уникална
комбинация от безсмислие и показност
Първо, въпросите, които президентът по силата на правомощията си може да консултира с политическите партии, са много ограничени. Но дори и те са предметно определени и изискват не свободна обмяна на неангажиращи мнения, а дискусия на диагнози и варианти за решение. Освен това – защо само с парламентарно представените, а не и с някои други?
Второ, т. нар. консултации са извън реалния дневен ред на обществото, а даже и на парламента включително, не отчитат отношенията между партиите в него. Предварително заявените десетина области са пределно общо формулирани и обхващат какво ли не – от "реформата в сектора правосъдие" до "реформата във водния сектор", общото между които е, че са еднакво бламирани. Ако се приеме спорната сама по себе си идея, че президентът е своеобразен посредник и балансьор между партиите, логично е на масата да бъдат поставени най-спорните и трудни за постигане на споразумение въпроси, и то такива, засягащи националния интерес. В случая очевидно сме напът да изпаднем в състояние на оптимистичен транс, защото нито държавният глава, нито партиите са способни да направят нещо смислено по тази болна тема. Напротив, неотдавна Плевнелиев сътвори поредния бисер в сферата на външната ни политика, като отписа развитието на отношенията със страни "на изток от нас" и сведе аргументите за отстояването на националния интерес в тази посока до реторичния въпрос –
"Толкова ли е трудно да разберем какво очакват от нас?!"
(очевидно страните "на запад"). Въпросът: защо не се отчитат очакванията на огромното мнозинство от българите към властимащите, не бе повдигнат.
Трето, и за най-големите лаици е ясно, че всичко това се прави, за да може държавният глава да покаже, че е в състояние да върши нещо по-различно от обичайното сътворяване на политически гафове. Но ако някой го беше грижа за последните остатъци от авторитет на институциите, щеше да му измисли нещо по-подходящо – например да сади борчета, да събира отпадъци или да иде да поговори с протестиращите на "Орлов мост" еколози (хем му е близо, хем няма да се налага да отговаря на сърцераздирателни тийнейджърски писма).
Но нека се вгледаме в конкретиката на продължаващата "седенка" (на която по изящните изразни средства на изявен реформатор й е крайно време да бъде разтурена), следвайки хронологията на събитията.
На спявката с АБВ акцентът бе поставен
върху конституционните промени, засягащи избора на президент – идея, колкото спорна, толкова и ненавременна. Ако двете "висококонсултиращи се" страни бяха наистина загрижени за политическите права на българите в чужбина, щяха отдавна да се погрижат да им бъдат създадени що-годе реални възможности да упражняват вота си. Защото истинските опашки се нареждат пред оскъдните задгранични изборни секции, а не пред бюрата за записване на желаещите да се кандидатират за президент. Да не говорим, че АБВ спокойно можеше да направи въпросното предложение само преди няколко месеца, когато в ход бе реална процедура за изменение на конституцията.
Срещата с реформаторите, за която не стана ясно дали РП се е консултирал с РБ, или с РК (Радан Кънев), премина в изящен куртоазен стил. От взаимните жестове се запомни само това, че РК е изразил надежда, че забатачената от РБ съдебна реформа ще получи нов дъх благодарение на външния натиск, който би могъл да издейства "огромният авторитет" на РП в чужбина (на запад от нас), а РП се е съгласил с мнението на РБ (или РК). Трогателното единство бе обобщено с познатата образна представа за националния интерес като мигрант, по-конкретно – че "националният интерес на България минава през членството на България в ЕС и НАТО".
Далеч по-вълнуваща бе консултативната среща с патриотите, чиито лидери за по-сигурно си бяха поделили задачите. Ако перифразираме известния анекдот – докато единият бранеше честта на фронта пред президента по кризата с бежанците и необходимостта от възстановяване на наборната военна служба, другият обиколи медиите, хвалейки току-що излюпения
законопроект за задължително гласуване
Странно защо, въпреки че негласуващите българи са в пъти повече от негласуващите роми, медийно изявяващата се половинка от ПФ поставяше акцента върху разнообразните видове социална помощ, получавана от "мургавите ни събратя" и спирането й като действен инструмент за стимулиране на гражданската позиция, изразена в гласуване. Каква позиция е изразил президентът по тези въпроси, не стана ясно. Разбра се само, че дори реални проблеми могат да бъдат лесно профанизирани с помощта на подобен "диалог".
Това се видя по резултатите от консултациите с ръководството на БСП. След като консултиращите се страни се съгласили за тревожните демографски тенденции, закономерно стигнали до извода за необходимостта от предприемане на енергични мерки. Президентът "уверил" БСП, че е планирал да проведе Консултативен съвет по национална сигурност, посветен на този проблем,
в спешен порядък – до края на годината
а председателят на БСП на свой ред бил удовлетворен от конкретността на въпросното намерение. Изтичащият мандат на държавния глава видимо не е бил обсъждан.
Доста свежо на този фон изглеждаха изявленията след срещата с временния триумвират на ДПС, на която са били разисквани свободни теми – като подкрепата за малкия и средния бизнес, проблемите с доверието и последователността при управляващото мнозинство, към което ДПС официално не принадлежи, но явно изпитва някаква симпатия.
Както не е трудно да се предвиди, от цялата тази десетдневка на празните приказки на високо равнище нищо смислено няма да произтече. Президентът ще се отчете с традиционното мартенско обръщение пред парламента, станало нарицателно с хармонията между фалшив патос и липса на смислени и работещи идеи. Партиите ще продължат да се обичат и мразят (т.е. да се спогаждат и мамят) едновременно. А все повече български граждани ще бягат от урните като дявол от тамян, напук на заплахите със спиране на социални помощи, лишаване на децата от място в детска градина и 50 лв. глоба.
