С напредването на работата по оценката на качеството на активите на банките (AQR) пред фирмите (т.нар. доставчици на услуги) постоянно се появяват нови и нови въпросителни. Те са свързани с различни детайли, най-вече при остойностяването на различните видове обезпечения. Проблемът е свързан с преценка дали банките са заделили достатъчно провизии по кредитите, които са дали. За да е коректен този анализ, е много важно методиката, по която става оценката, да бъде унифицирана. И едновременно с това да е достатъчно консервативна. Но и без излишно да натоварва банките с разходи, които никога не би им се наложило да правят. За да бъдат постигнати тези цели, през седмицата БНБ изпрати до доставчиците на услуги две допълнителни писма с указания по организацията на процеса на преглед на качеството на активите.
Първото писмо е озаглавено "Подход за изчисляване на постоянен паричен поток от длъжник“. То дава насоки, свързани с използването на критериите за действащо предприятие при индивидуално провизиране и обезценка. Става дума за това дали една фирма кредитополучател ще бъде оценявана като действащо предприятие, или като недействащо. За да бъде оценена като действащо предприятие, тя трябва да има одитирана печалба преди данъци. А сумата на тази печалба да бъде достатъчно голяма, та след като от нея бъдат заделени разходите за данъци и за инвестиции, да останат достатъчно пари за обслужване на кредита.
Всички дружества, взели кредит, които нямат одитирани баланси и отчети, ще бъдат третирани като недействащи предприятия. При тях особено важна ще е оценката на даденото обезпечение. Точно в тази връзка е второто писмо. Неговото заглавие е "Прагматичен подход към оценките на обезпеченията“. То дава допълнителни насоки за преоценка на активите, заложени като гаранция по отделните кредити. В съобщението на Централната банка се подчертава, че целта на указанията в писмото е да се гарантира, че различните видове недвижимо имущество, използвано като обезпечение по избраните за преглед експозиции, са подходящо оценени. За целта БНБ е определила консервативни допускания относно продължителността на периодите за реализация на този тип обезпечения. Както и на свързаните с този процес ликвидационни разходи. Тези допускания имат непосредствено отражение върху очакваната възстановима стойност на обезпеченията. Ако например средната продължителност за продажбата на един имот е пет години, а ефективната лихва по кредита, по който този имот е заложен, е 4%, стойността на обезпечението трябва да бъде намалена, или както се казва – сконтирана с 30 процента. Колкото по-дълъг е периодът на реализация или е по-голяма лихвата, толкова по-голям е и сконтовият процент, с който се намалява стойността на обезпечението. Ако вследствие на всички направени преизчисления се окаже, че обезпечението е по-малко от размера на дължимия кредит и на заделените по него провизии, разликата се допълва с нова провизия. С други думи, банката трябва да направи допълнителни разходи. Проблемът е, че в банковия сектор има немалко заеми, дадени на фирми, които трудно ще преминат "изпита" и ще влязат в графата, "действащи предприятия". А дадените обезпечения по тези кредити са активи, чийто среден срок на рализация е 6-7 години. В такива случаи обезценката на обезпеченията може да достигне до 60-70 процента. Тепърва БНБ ще решава дали в определени случаи ще изисква заделянето на допълнителни провизии, или ще приеме банките да заделят капиталови буфери.
