Дълбоко съм убеден, че от партийните активисти в Реформаторския блок над 90% и 100% от избирателите искат в България да има алтернатива.
Прекъснал съм всяка съществена комуникация с Кунева и Лукарски преди година и половина и няма да я възстановявам.
Хората много отдавна не ръкопляскат и не освиркват етикети в политиката, а конкретни позиции. Очевидно е, че Татяна Дончева с позициите си за съдебната реформа е спечелила тези аплодисменти.
Не можем да наложим реформата в правосъдието, защото това означава едни хора сами себе си да вкарат в затвора.
Г-н Кънев, направи впечатление отсъствието на Петър Москов от конференцията на ДСБ. Това договорка ли беше между вас, за да няма скандали и разцепление на партията?
– Не, не сме се договаряли нищо. Говорихме за последно около седмица по-рано и не сме обсъждали изобщо присъствието му на събранието. Иначе то не би могло да предизвика разцепление. Всички журналисти имаха възможност да видят, че в партията по отношение на участието във властта няма второ мнение.
Също така беше озадачаващо, че делегатите аплодираха лявата Татяна Дончева, а освиркаха все още коалиционния ви партньор в Реформаторския блок, заместник-председателя на ДБГ Найден Зеленогорски, който им каза, че не иска трети път да се спъва в един и същи камък.
– Хората много отдавна не ръкопляскат и не освиркват етикети в политиката, а конкретни позиции. Очевидно е, че Татяна Дончева с позициите си за съдебната реформа е спечелила тези аплодисменти. Найден пък получи от част от залата реакция, която беше насочена към партията му, а не към него лично. И за мен е неприятно, че тази реакция беше насочена към него. Много хора от ДБГ седмици наред обикаляха из страната и даваха пресконференции каква е позицията на ДСБ, обясняваха какво мислят структурите ни. И когато тези структури се събраха на едно място, логично тяхното отношение беше крайно изострено към ДБГ, което е напълно разбираемо. Единственото, за което съжалявам, е, че това настроение беше излято върху Найден, който не се занимаваше с тези лъжи.
Казахте, че оставате в Реформаторския блок, за да го върнете при първоначалните му ценности и цели. Означава ли това, че ще се опитате да го превземете отвътре и да го направите опозиционен?
– И през ум не ми минава да превземам нещо отвътре. Нашата цел е изграждането на достатъчно силен десноцентристки политически проект, който да бъде алтернатива на днешното управление, защото нуждата от алтернатива се вижда твърде ясно. Това е много амбициозна политическа задача, тя далеч надхвърля Реформаторския блок. А това, което аз искам, е да не затваряме вратата за Реформаторския блок в този процес, да му дадем възможност да последва избирателите си, а и много други хора в България, които търсят такава алтернатива.
Това означава ли, че оставате в Реформаторския блок до президентския вот, за да може да се завърши този цикъл от избори, който фигурира в споразумението, сключено между петте партии?
– Не означава. Аз съм дълбоко убеден, че вътре в Реформаторския блок над 90% от партийните активисти и 100% от избирателите са хора, които искат в България да има алтернатива. Но в никакъв случай не можем да си губим времето да се занимаваме с партийни битки вътре в Блока. Тази алтернатива трябва да бъде изградена, идеологически формулирана и да привлече достатъчно широк кръг личности в обществото ни от национално ниво до ниво малки населени места, така че да получи достатъчно обществено доверие. Моята задача е тази. Това, което помолих националното събрание на партията и трудно успях да извоювам, беше да не зарязваме, да не отритваме другите партии, защото знам, че техните симпатизанти и активисти мислят като нас. Това беше погрешно прочетено, че аз смятам да се пазаря с лидерите на СДС и ДБГ оттук нататък. Всякаква съществена комуникация с тях аз съм прекъснал преди година и половина и със сигурност няма да я възстановявам.
Но Вие присъствате на заседанията на Изпълнителния съвет на Реформаторския блок.
– Да, разбира се, че присъствам, защото там се вземат политически решения, при които много често позицията на ДСБ и Гражданския съвет е в мнозинство, и често пъти те са полезни. Остава впечатление, че в Изпълнителния съвет решенията се вземат от г-жа Кунева и г-н Лукарски. Напротив! Те присъстват по-рядко. И аз поне не съм бил свидетел на случаи, когато те да са диктували решенията.
Да, но се създава впечатление за някаква двойнственост на вашата партия, някои я наричат и по друг начин – хем сте в опозиция, хем участвате при вземането на решенията в Реформаторския блок.
– Аз наистина не разбирам нахалството, с което това нещо се обявява за проблем. Ние сме съществена част от Реформаторския блок както от избирателното му тяло, така и от парламентарната му група, и се стремим да вземаме полезни общи решения, и това често се случва. Така че – какъв проблем може да има?
С кого ще правите новия десен проект? На кого ще разчитате?
– Нямам интерес към политическите коалиции. В България има огромен брой активни граждани и граждански организации, а и политически организации, които се борят за промяна. За да говорим за смислена алтернатива отдясно на управлението, те трябва да обединят усилията си, а не да седнат на масата на пазарлъка за коалиции. Така че коалиционният разговор е последният, който ме интересува. А разговорът за хората, които биха се включили в такова усилие, е този, по който работя. Но нямам намерение да споделям предварителна информация по този въпрос. Едно такова движение ще бъде обявено, когато политическата обстановка е подходяща за това.
Разбират ли Ви хората в тази бедна страна?
– Разбират ни. Постигнахме един огромен политически успех за последните три години. И той е, че успяхме да направим темата за правосъдието, за корупцията, за отговорното законно харчене на обществените пари, номер едно за обществото. Когато я подхванахме, това беше тема №10 и тя интересуваше под 8% от гражданите. В момента е тема №1 и интересува над 70% от гражданите.
Въпросът за законността, за обществените поръчки, за харченето на бюджетите, за корупцията – това са все въпроси, които най-много интересуват бедните хора, защото най-дълбоко бюджетът бърка в техния джоб. Така е устроена дори данъчната система в България, че относително по-бедните хора плащат повече. А естествено е, че този въпрос страшно много интересува и хората от малкия и средния бизнес, особено извън София. В България хората бягат от бизнеса и търсят работа в администрацията, което показва колко жестоко е сбъркан моделът на управление.
Бойко Борисов не иззе ли от вас темата за обществените поръчки и корупцията, като започна да ги спира?
– Бойко Борисов видя алтернатива да говори по тези болезнени процеси, за разлика от БСП и ДПС, които са по-накиснати в тях и от него, и няма как да говорят. Той се принуди под натиска на тази алтернатива да предприеме някакви стъпки. Но именно предприемането на тези стъпки отваря въпроса най-широко пред хората.
Борисов първо каза, че прекратява поръчки, защото няма пари. После каза, че ги прекратява, защото парите отиват при Пеевски. После каза, че ги прекратява, защото в поръчките има нещо нередно, а не защото няма пари. А скоро ще трябва да каже и кой е нагласил тези поръчки да бъдат нередни, за да отидат парите на данъкоплатеца при Пеевски. И всичко това под нашия пряк политически натиск.
Но ето тук се оголва вече болезнената необходимост от реформите, които ние предлагаме. Защото хората, които са нагласили тези обществени поръчки и по този начин са откраднали милиарди от джобовете на българите, трябва да се изправят пред съда. А тези хора са на високо политическо ниво.
Вярвате ли, че това ще стане?
– Вярвам. Ако ме бяхте питали преди седем години, можех да изразя голямо съмнение. Но след като съседна Румъния, която беше по-корумпирана държава от нас, показа, че може, това значи, че и България може. Румънският пример е заразителен за българските граждани. Дано да стане заразителен и за българските управляващи.
Преди няколко дни във Виена имах среща с водещи румънски политици, които са сред тези, прокарали тяхната антикорупционна реформа. И къде на шега, къде насериозно им казах, че техният пример е причината в момента в България да не се случва съдебната реформа, защото нашите политици видяха, че тя работи, и се уплашиха. В Румъния през 2005-2008-а политиците са си мислели, че това е безобидно. По-важното е, че отделянето на България от Румъния в сферата на корупцията и правосъдието доведе и до едно много рязко отделяне на румънците в областта на бизнеса, доходите и работните места. Общата среда на сигурност създава възможност бизнесът да открива нови фирми, да създава нови работни места.
Днес в Европа на първо, второ и трето място по нови фирми и нови предприемачи се намират Естония, Литва и Румъния – три източноевропейски държави. На последното 28-о място се намира друга източноевропейска държава – тя е България. Така че примерът е напълно ясен – реформата в администрацията и реформата в правосъдието дават възможност на Източна Европа да забогатява. Всичко е възможно, ако го искаме и ако се борим.
Тази седмица минаха на първо четене промените в Съдебния закон. Не сте ли доволен?
– Това, което мина, е критичният минимум, за да отговорим на изискванията на осакатеното конституционно изменение. Същността на реформата в правосъдието предстои и тя не е подготвена от сегашния екип на министерството като законопроект. Върху нея все още няма публичен дебат.
За мен е много важно да видя дали ГЕРБ ще се опитат да я избутат след президентските избори, защото те избутаха конституционната реформа след местните. Ако те бяха извършили това предателство към избирателите си и към партньорите си вдясно преди местните избори, щяха да катастрофират на тях. А сега очаквам същинската реформа в Закона за съдебната власт да бъде отложена за след президентските избори, за да може ГЕРБ още един път да опита да излъже десните избиратели в България.
Не са ли странни отношенията Ви с г-н Борисов? Необяснима любов и омраза?
– Със сигурност няма нито любов, нито омраза. Не става дума за чувства. Ние двамата с г-н Борисов в момента сме най-отчетливите алтернативи в българската политика. Ние сме хората, които предлагат различен модел на управление. Той залага на стабилност и на ролята на ГЕРБ като балансьор, като партия, която непрекъснато общува и с ДПС, и с БСП, и гради мостове към тези две партии. А аз представлявам тези 70% от българите, които казват, че стабилност без реформи не е възможна. Че ние имаме нужда да се отритнем много рязко от миналото, което включва и БСП, и ДПС, и големи части от ГЕРБ и от Реформаторския блок. Без скъсване с политическите елити на последните две десетилетия, без смяна в поколенията ние не можем да вървим напред, не можем да наложим реформата в правосъдието, защото това означава едни хора сами себе си да вкарат в затвора.
Все пак не смятате ли, че за да може човек да промени нещо, трябва да е вътре във властта?
– Ние за три месеца отвън променихме повече, отколкото за 13 месеца вътре. И това не е защото по принцип не може да се променя отвътре, а защото тези 13 месеца ГЕРБ не управляваха с нас, а с ДПС. А в управление, в което участва ДПС, нищо не може да се промени към добро. В момента, в който застанахме на позицията на избирателите си, на програмата си, ние за броени седмици доведохме до прекратяването на обществени поръчки за 3 млрд., до спирането на порочната процедура за избор на КЗК, до начало на разследване на картела за горивата. А сега виждате по какъв начин управляващите дават заден за две привидно много различни неща – едното е този абсурд със забраната за къмпингуване в първа зона около плажовете. А второто е – опитът им заедно – ГЕРБ, БСП и ДПС, в компанията на Сотир Цацаров и Георги Колев – да се борят за отпадането на европейския мониторинг върху правосъдието. А 68% от българите не виждат друг шанс за правосъдието освен повече европейска намеса. Под натиска на ДСБ, на Гражданския съвет и отделно на много силните публични позиции на Христо Иванов те започнаха вече да говорят за модификация на мониторинга, което е нещо различно.
Не прехвърли ли Борисов топката за КЗК сега във вашето поле?
– Борисов трябва да си носи отговорността. От ГЕРБ твърдят, че в парламента без тях нищо не може да се случи. Когато им е изгодно, казват, че носят цялата отговорност и трябва да вземат всички решения. Тогава нека да си носят отговорността. Аз съм водил много разговори с Борисов за КЗК. От лятото на 2015 г. непрекъснато упражнявам политически натиск този въпрос да се ускори, защото мандатът на комисията изтече тогава. Въпросът, също като за конституцията, се отложи умишлено за след местните избори. Най-много ги беше страх договорките им с ДПС да не лъснат преди вота. Те лъснаха след това – коалиции в общинските съвети, съвместно бламиране на конституционната промяна и на Христо Иванов, договорка за състава на КЗК. Аз отдавна съм казал какъв е верният модел – той е широк подбор между много експертно излъчени кандидати, а не партийни квоти. Оттук нататък дали най-голямата партия ще се съобрази с този подход, или ще затъне пак в пазарлъците, това не може да е мой проблем.
Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната Френска гимназия и право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат. През 2004 г. е един от учредителите на партия "Демократи за силна България", а през 2013-а е избран за неин председател. Депутат в 43-ото Народно събрание.
