Банките, а не държавата ще платят заедно с останалите кредитори цената за фалита на Корпоративна банка. В случая това значи, че ще им се наложи да правят директни разходи, свързани с несъстоятелността на кредитната институция. Това стана ясно от публичното изявление на председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков. Той изрично подчерта, че фондът ще възстанови всички пари, получени назаем от държавата със съответната дължима лихва. Но връщането им не е директно обвързано с осребряването на активите на КТБ. "Фондът има и други източници на финансиране – основният са вноските на търговските банки. Освен това ние сме в напреднала фаза на преговори с ЕБВР и със Световната банка, за да вземем заеми от тези две финансови институции", обясни Миленков. Той припомни, че финансовият министър вече е обяснил всичко това на народните представители в парламента. Излиза, че заемът, който правителството даде в края на 2014-а на фонда, е нещо като инвестиция в краткосрочни германски държавни ценни книжа – възстановяването й е абсолютно сигурно и не носи рискове за кредитора. Разликата е тази, че германските ценни книжа не носят доход, а депозитът, даден от държавата на фонда, й носи лихва около 3% годишно. След като всичко това е факт, потвърден и от даващия кредита – Министерството на финансите, и от получаващия го – Фонда за гарантиране на депозитите, едва ли някой ще спори, че държавата има ясни и точни взаимоотношения с фонда. При това положение различните държавни институции нямат никакво сериозно основание – правно или финансово, да се ровят в процедурите по несъстоятелност на Корпоративна банка. Дали са назаем пари, и то не на КТБ, а на неин кредитор – на Фонда за гарантиране на влоговете, те ще бъдат върнати в срок и с лихва, и толкова. Иначе шефовете на търговските банки, закупили облигации на правителството, би трябвало да получат право да участват и да контролират процедурите по изпълнение на държавния бюджет – нали са кредитори на държавата! Само че депутатите явно или нямат експертен капацитет да разберат тези простички и логични зависимости, или не им изнася да ги разберат и приемат. Мине, не мине време и несъстоятелността на Корпоративна банка се използва като политическа бухалка от определени партийни групи – я от ДПС, я от Реформаторския блок. Последният екшън се разви около прословутия доклад на "АликсПартнърс". Около него бяха направени купища шумни спекулации. Именно спекулации, защото с изявлението си председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков показа колко несъстоятелни са всички опасения на народните представители по отношение на доклада.
Първата спекулация бе, че договорът не бил подписан с "АликсПартнърс", а с някаква друга фирма. Което поставяло под съмнение автентичността му. Миленков категорично заяви, че е обичайна практика големите компании да създават специални дъщерни дружества за работа с отделните държави, на чиято територия те са наети да действат. Той специално прочете данни от одитирания финансов отчет за 2015-а на "АликсПартнърс Сървисиз Ю Кей Ел Ел Пи", който съдържа финансови данни за милиони британски паунди. На тях би им завидяла всяка голяма българска компания. Като илюстрация на значимостта на британската компания, изготвила доклада за КТБ, Миленков обърна внимание на факта, че наскоро тя е закупила друга подобна на нея фирма – "Золфо Купър", за която е платила 45 млн. паунда. На фона на цялата тази информация едва ли може да има
съмнение за автентичността
на "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи" и за изготвения от фирмата доклад. По-важното обаче е друго. Радослав Миленков обърна внимание на факта, че още на 5 юни 2015-а фондът е публикувал на своя сайт прессъобщение, в което съобщава, че е препоръчал на синдиците да сключат договор с "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи". За да няма двусмислия, ще го цитираме: "На основание чл.31, ал.1, т.17 от Закона за банковата несъстоятелност управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките предложи на синдика на КТБ АД (несъстоятелност) да сключи договор с „АликсПартнърс Сървисис ЮКей“ (AlixPartners Services UK LLP), притежаваща необходимия международен опит в разследване на банкови фалити". Ще рече, че още преди повече от осем месеца е било абсолютно публично огласено коя фирма ще готви доклада. При това положение логичният въпрос е защо недоволството от наемането на фирмата се понесе сега, а не още преди осем месеца? Има няколко възможни отговора. Първият е, че политиците са проспали обявленията, които е направил фондът. Вторият е, че дори да са видели всички съобщения, не са достатъчно компетентни, за да разберат тяхната същност. И третият, че се търсят поводи за атака срещу гаранционния фонд с чисто политикански цели, а не за да бъдат защитени обществените интереси, както твърдят политиците ни. Всеки може да избере коя от тези възможности му се струва най-вероятна и дали се сеща за други.
Докладът на "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи" бе критикуван и защото в него нямало нищо повече от вече добре познатата информация за раздадените от Корпоративна банка кредити. Но най-голямото недоволство бе срещу факта, че
докладът не е публичен
В него не личало фирмата да е поела ангажимент да участва в събирането на вземанията на КТБ и да разкрие политическите връзки на компаниите, взели заеми от КТБ. По тази причина група депутати внесоха в Народното събрание предложение за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които позволяват докладът на "АликсПартнсърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи" да е публичен. По този повод председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков пък напомни: "За разлика от други разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, тук законодателят не е предвидил никаква публичност на този продукт. Например ликвидационният баланс, инвентаризацията и оценката на активите на КТБ ще бъдат дадени на парламента.
Председателят на фонда дава своя доклад в парламента всеки месец.
Синдиците публикуват своите доклади всяка седмица.
А за този доклад – на тази специализирана фирма, не е предвидена публичност. Има международни общоприети стандарти за конфиденциалност, които защитават фирмите, изготвящи такива доклади, от различни претенции на трети страни". Очевидно няма на кого народните представители да се сърдят – те са виновни, че не са създали предпоставки докладът да бъде публичен. Друг е въпросът, ако изрично бе посочено в Закона за банковата несъстоятелност, че изготвеният от специализираната фирма доклад ще е публичен, колко компании биха изявили готовност да сключат такъв договор със синдиците на КТБ? И с какъв обхват щеше да е изготвеният от тях доклад и на каква цена?
Тези въпроси отвеждат до
критиките срещу обхвата на доклада
Депутатите недоволстват, че в него нямало ангажимент фирмата да участва в събирането на вземанията, не били разкрити връзките на кредитополучатели на КТБ с политически лица и други съмнения от този род. Това очаквали те от доклада.
Логично е, след като един законодател има определени очаквания, той да ги впише в нормативните актове, които приема. А какво пише в текста на чл.31, ал.1, т.17 на Закона за банковата несъстоятелност? Там се казва дословно, че синдикът има правомощие: "Със съгласието или по предложение на управителния съвет на фонда да възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или транзакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние". В текста не е написана и дума разследващите задължително да се ангажират със събиране на вземанията на банката или да установяват обвързаност между кредитополучатели и политици.
Що се отнася до
онова, което е свършила "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи"
Радослав Миленков много точно описа изпълнението на поставените задачи. "За всеки един кредит от съществените има анализ какво е движението на парите, къде е локализиран, в каква юрисдикция са активите, какви правни действия трябва да се предприемат, каква е вероятността за възстановяване, какъв подход да се използва, какви разходи да се направят. Всичко това е описано. Ако приемем, че голяма част от активите, които са идентифицирани, че са с юрисдикция България и ако приемем, че препоръките изискват да се прилага българското право при връщането на тези активи, там са предприети правни действия за възстановяване на тези активи в масата на несъстоятелността. Има и юрисдикции, които не са в България и в тези държави са наети правни кантори, на които им е възложено да предприемат всички правни действия за възстановяване на активите в масата на състоятелността на КТБ", обясни Миленков. От цитираните му думи би следвало да се разбира, че фирмата е свършила онова, което й е възложено от синдиците, и то напълно покрива и дори надхвърля изискванията, вписани в чл.31, ал.1, т.17 на Закона за банковата несъстоятелност.
Без отговор от Миленков остана въпросът защо плащането към "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи" не е обвързано с участието на фирмата в събирането на кредитите и в осребряването на активите на КТБ. Вече коментирахме, че такъв ангажимент не й е вменен от народните представители в текста на чл.31, ал.1, т.17 на Закона за банковата несъстоятелност. Защо депутатите не са вписали това условие, ако толкова са държали на него? И дали ако го бяха вписали, щеше да е възможно такъв договор въобще да бъде подписан. Експертите в тази област знаят, че когато в други държави фирми като "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи" са участвали в събиране на вземанията на фалирали финансови институции и плащането им е формирано като процент от осребрените активи, те са били в ролята на синдици на съответните финансови институции. На Запад ги наричат "администратори на несъстоятелността". У нас обаче законът не допуска юридически лица да са синдици на банки. Такива може да са само физически лица. Така че едва ли някоя фирма би се наела да работи в такива условия. След всичко казано "скандалът" с договора с "АликсПартнърс Сървисиз ЮК Ел Ел Пи" – съвсем по нашенски заприличва на поредния политически фарс.
