Паричните стратези на Федералния резерв поляха търговците със студен дъжд, след като решиха да се въздържат и да не повишават отново лихвените си проценти. Но пък намалиха прогнозите си за тазгодишния инфлационен ръст. На редовното си съвещание на 15 и 16 март паричният комитет на щатската централна банка запази на досегашните 0.25-0.5% целевия диапазон на движение на лихвата по федералните фондове. В официално изявление след срещата централните банкери заявиха, че очакват "чрез леки корекции на монетарната политика икономическата активност да се повишава с умерени темпове. А пазарът на труда да продължи да укрепва". Те посочиха, че по-слабият световен икономически растеж и трусовете на финансовите пазари продължават да застрашават щатското стопанство и това всъщност ги е отказало да качат отново лихвените проценти на страната. Единствено директорът на клона на Федералния резерв в Канзас се разграничи от решението и поиска лихвено повишение от четвърт процент.
Председателят на институцията Джанет Йелън иска да види още един набор от данни за пазара на труда и за отделните стопански сектори през април, преди евентуално да предприеме следващите лихвени движения. Паричните стратези понижиха тазгодишните си инфлационни прогнози от 1.6 на 1.2 процента. Те очакват предпочитаният от тях инфлационен показател – базовият ценови индекс на персоналните разходи – да се повиши до 1.9% през 2017-а и до 2% през 2018-а. Банкерите потвърдиха предвижданията си за равнище на безработицата от 4.7% през четвъртото тримесечие на тази година и прогнозираха средно 4.6% през идната и 4.5% през 2018 година.
Предпазливите действия на Федералния резерв доведоха до преоценки на лихвените очаквания на експертите и те вече предвиждат 0.875% основна лихва в Щатите към края на 2016-а. Това предполага още две лихвени повишения, а не четири, каквито бяха надеждите им през декември 2015-а. Въпреки че януарският индекс на персоналните разходи се повиши с по-малко от 1% – до 1.3% годишно, след 13 поредни месеци на растеж. И въпреки че публикуваният на 16 март индекс на потребителските цени за февруари е отчел 0.3% ръст спрямо януари и цели 2.3% на годишна база. Да не говорим, че нефтените котировки са скочили с над 50% от средата на миналия месец, когато "докоснаха" 26 щ. долара за барел. А това означава изненадващ бърз подем на инфлацията, който би наложил и по-рязко увеличение на щатските лихви. Такъв сценарий изобщо не е по вкуса на госпожа Йелън.
В резултат зелените пари поевтиняха рязко към основните си конкуренти и в късните следобедни часове на 17 март се разменяха срещу 1.1330 щ. долара за едно евро – почти с три цента по-ниско от котировката на 16 март, преди пресконференцията на паричния комитет на Федералния резерв.
"Бенк ъф Инглънд" също предпочете въздържанието и на редовното си съвещание на 17 март английските парични стратези оставиха без промяна основната лихва на Острова – на рекордно ниските 0.5 процента. Те се мотивираха с несигурността около очакваното на 23 юни допитване до английските поданици, които трябва да решат дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Това предизвика рязък спад на паунда и високи колебания на пазарите.
Решението не изненада анализаторите, защото то е мотивирано от ред обстоятелства. На първо място, по-слабата английска валута помага на местните износители и тласка нагоре инфлацията. Но пък високите колебания подкопават доверието и усложняват инвестиционните решения.
Икономическите индикатори са противоречиви. Проучване на пазара на труда показва, че възнагражденията се повишават. Същевременно активността в сектора на услугите, който пълни около три четвърти от националния продукт, е достигнала най-ниската си стойност за последните почти три години. Индексите на промишления и на строителния бранш също отслабват. Това принуди финансовия министър на Великобритания Джордж Озбърн да заложи в представения на 16 март бюджет 2% очакван ръст на БВП през тази година (срещу първоначално прогнозирани 2.4%) и 2.2% за следващата (срещу 2.5 процента). "Бенк ъф Инглънд" гледа по-оптимистично на британското стопанство и предвижда 2.2% икономически ръст през 2016-а и 2.3% през 2017-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3122 млн. евро (6106 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута.
