В Програмата за развитие на децентрализацията 2016-2025 г., пусната за обсъждане преди дни от регионалното министерство по въпроса за увеличаване на приходите на местната власт в частта данъци върху физическите лица, не пише нищо. Текстът е лаконичен – по Закона за облагане на доходите на физически лица "да се въведе общински налог". Това връща дискусията, започната преди няколко петилетки и недовършена досега, в изходна точка.
Първоначалната идея на общините от дълги години е от 1 до 3% от приходите по ЗОДФЛ да се отделят за местната власт. След изтощителни преговори с предишните две редовни правителства местната власт кандиса и на трохичката – 1 на сто. Когато нещата изглеждаха вече решени и се готвеше прощъпалникът, финансовият министър
Владислав Горанов ненадейно се подигра
с усилията на експертите от двете страни на масата. Той
артикулира чисто нова теза за нов данък – над десятъка – до 2%, който общините по техен избор да въведат. В края на миналата година той отново потвърди, че не се отказва от идеята за 2% данък за общините. "Ако с общините се обединим около идеята, тази промяна в закона може да се случи още в първата половина на 2016 г.", заяви Горанов. Идеята отново е същата – кметствата да могат да налагат допълнителна тежест върху доходите.
Потърсихме Емил Савов от Националното сдружение на общините в Република България, който да коментира схемата „10 минус 2%“, съпоставяйки я с идеята на Финансите „10 плюс 2“.
„В първия случай това се нарича децентрализация, т.е. отказ на държавата от приходи в името на местната власт, а във втория – увеличаване на общата данъчна тежест“, т.е. държавата не се отказва от това, което вече е завладяла, а казва на общините – търсете си приходи над нашия десятък, лаконичен беше той.
Но да се върнем на
документа, подписан от министър Лиляна Павлова
В него специално се посочва, че централната власт трябва да намали нивото на своите приходи за сметка на местните власти, за да не се стига до увеличение на общата данъчна тежест за населението. Това означава например 2% от данъка върху доходите да остават в общините, без да се увеличава размерът на налога.
Което пък е челен сблъсък между регионалното и финансовото министерство. За да видим как ще приключи той, ще почакаме.
Савов обаче предупреди, че философията на промените е да се засили делът на местните приходи в балансите на общините.
Повечето постъпления сами по себе си не са самоцел, а трябва да доведат до справяне с липсата на местна инициативност и инвестиции. Затова в проекта се предлага прехвърлянето на правомощия и функции от централната към местната власт в сектори като сигурността, образованието и социалните дейности. Местните власти ще трябва да подобрят справянето си с битовата престъпност и защита при бедствия с локален характер.
Допълнително ще се създават публични институции на регионално равнище, с които да се работи за въвеждане на второ ниво на самоуправление. Целта е до 2017 г. делът на общинските инвестиции във всички публични инвестиции да достигне 30%, а през 2025 г. – дори 45% (докато през 2014 г. са били едва 17.9%). В същото време делът на собствените приходи в общинските бюджети трябва да се повиши от 34.1% през 2014 г. до 40% през 2017-а. За първите четири години от изпълнението на стратегията са предвидени 2.94 млн. лв. (най-вече по оперативна програма "Добро управление"), като по-голямата част от тях ще се похарчат за програми за повишаване на капацитета на регионалните институции и разработване на концепция за второ ниво на самоуправление.
„Ако сега съотношението е 40 към 60 в полза на държавата, искаме на първо време да го обърнем на 60 към 40 в полза на общините“, каза Савов. Стратегията и програмата към нея предвиждат това да стане не с поправки на законите, регламентиращи приходите, а
с „апостроф“ към тях
Това означава да се въведат корекционни механизми, което означава право на общинските съвети да коригират примерно данъчните оценки съобразно конкретните условия. За данък недвижими имоти да се отрази типът на селището и данъчната оценка максимално да се доближи до пазарната цена на имота. „Към момента данъчната оценка е някаква административна величина, която няма реална връзка с пазарната цена на имота“, каза Савов.
Затова общините ще настояват за нов Закон за местните данъци и такси, който да заработи от 2017 година.
Колона в дясно на подложка
За десет години – едно голямо нищо
Първата стратегия за децентрализация се прилага между 2006 и 2015 г., но авторите на проекта за новата оценяват резултатите ѝ като неудовлетворителни. Всъщност през това време е имало процес на централизация заради провежданата финансова политика и поради причини, породени от глобалната икономическа криза, смятат те. Прехвърляния на ресурси и правомощия към местните власти на практика няма. Нито е постигнат напредък в преструктурирането на общинските услуги.
Централната власт не е искала да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица като собствени приходи на общините и дори е съкратила държавните трансфери за общините с 400 млн. лв. през 2010 година.
Постиженията за изминалия период са свързани най-вече с предоставянето на 50% от приходите от държавните концесии на общините и увеличаването на правомощията на общините за привличане на инвестиции чрез предоставяне на недвижима собственост при облекчени условия.
