Лечението на болните общини мина на първо четене в НС

ПарламентРумен Гечев - БСП

Лечението на общините стартира – поне на хартия, след като в сряда, 16 март, народните представители създадоха процедура за финансово оздравяване, като одобриха на първо четене в пленарната зала промените в Закона за публичните финанси. Със 101 гласа "за", 23 "против" и 8 въздържали се парламентът одобри процедурата, която ще задължи кметове и общински съвети да изготвят оздравителни планове, които централният бюджет евентуално ще финансира, давайки на местната власт безлихвен заем. Впоследствие този заем може да бъде трансформиран в грант, т.е. да стане безвъзмездна помощ.

В мотивите към законопроекта се посочва, че текстовете се създават, защото към края на 2015 г. повече от половината общини имат просрочени задължения, като в някои случаи забавените плащания като дял от бюджета на съответната община надхвърлят 90 процента. Общо просрочената сума към края на януари 2016 г. е над 200 млн. лева.

Според Румен Гечев от БСП с новите текстове се стимулират общините, които не спазват финансовата дисциплина, а се наказват спазващите я. Манол Генов от левицата пък видя предпоставки общините да се делят на "наши" и "ваши". Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт предупреди, че "не може да се концентрира такава огромна власт при един министър, независимо кой е той". Георги Ковачев от БДЦ допълни, че правителството ще има възможност да отпуска субсидиите избирателно.

Финансовият министър Владислав Горанов обаче не вижда проблем с това, че Министерството на финансите ще определя коя община ще получи безлихвен заем от централния бюджет и коя не. "Не чух упрек към критериите. Упреците са, че безлихвеният заем за дадена община, който може впоследствие да прерасне в грант, зависи от правителството. Но и в конституцията пише, че отговорността за управлението на бюджета се носи от изпълнителната власт", добави министърът. Той е на мнение, че не може да се гарантира заем за всеки, тъй като предложената от местната власт стратегия за оздравяване може да не е разумна.

От данните за финансовото състояние на общините се вижда, че 170 общини разчитат изцяло на субсидията, която идва от държавния бюджет, тъй като собствените им приходи са прекалено малки. Близо 160 кметства са приключили 2015 г. с дефицит, а 71 нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, който е 5% от отчетените за последната година разходи за общината. При община Белоградчик процентът надхвърля 82, а при Стамболово, Велинград, Симитли и Пирдоп са близо 50 процента.

От данните се вижда още, че броят на общините, в които събираемостта на собствените приходи е под средното за страната, отчетено за последната година, достига 122. Това е един от критериите за създаване на нова община. При обсъждането в бюджетната комисия председателят Менда Стоянова предложи да се разгледа вариантът, при който да се закриват общини, които почти нямат собствени приходи и разчитат изцяло на централата власт. Според нея те няма как да се оздравят финансово, тъй като приходите не могат да стигнат за погасяване на заем.

От Националното сдружение на общините в Република България категорично отхвърлиха тази теза. От справка, предоставена от Емил Савов, заместник-председател на НСОРБ, става ясно, че според подхода на Стоянова трябва да затворят 170 общини от общо 265, защото трансферите от държавата към тях представляват между 85 и 90% от целия им бюджет.

Намеренията за закриване на общини са стара политическа заигравка у нас. Така централната власт във времена на безпаричие прехвърля топката към местната, а по този начин се постигат и други, странични цели: респектират се добре платени общински съветници, кметове; объркват се сметки на партии в навечерието на избори; притискат се гражданите от засегнатите места да действат по определен начин и още куп други хватки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст