“Райфайзенбанк (България)” е готова за проверката

Райфайзенбанк финансови резултати за 2015  Ани Ангелова - Член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на Райфайзенбанк Оливер Рьогл - председател на УС на Райфайзенбанк Добромир Добрев - Член на Управителния съвет  на Райфайзенбанк

"Райфайзенбанк (България)" е напълно готова да посрещне предизвикателството, което крият оценката на качеството на активите и последващите стрес-тестове. Това заяви главният изпълнителен директор на кредитната институция Оливер Рьогел, когато представи и финансовите й резултати за 2015-а. Той припомни, че през 2013-а банката е отчела загуба вследствие на изчистването на кредитния й потфейл от недопровизирани заеми. И още следващата година е отчела печалба. "През 2015-а печалбата ни вече е 61.6 млн. лв. и очакваме този ръст да продължи. Успяхме да постигнем леко нарастване на активите. Те вече достигнаха 6.4 млрд. лв. и по този показател сме петата най-голяма банка в страната. Този ръст се дължи главно на солидното увеличение на депозитите и на сметките, които в края на 2015-а са 4.7 млрд. лева. Заради мерките, които предприехме още през 2013-а, сега нивото на необслужваните кредити при нас е много ниско. Те са около 10% от всички отпуснати от банката заеми. Този показател е доста по-нисък от средния за системата и смятаме, че ще продължи да намалява. В същото време покритието на кредитите ни с провизии е над средното за банковия сектор. Това ни дава основание спокойно да посрещнем предизвикателството на оценката на качеството на активите. Смятаме, че при нас тя няма да доведе до необходимост да заделяме допълнителни провизии", обясни Рьогел. По думите му икономиката на България се развива в една доста предизвикателна среда. "Има война в Сирия и в Украйна, икономическа и бежанска криза в Гърция и това неминуемо се отразява на ситуацията в България. Въпреки това смятам, че през 2015-а ще има сравнително положително развитие в България. Очакваме икономически ръст от 2.1% и безработица около 8%, което е много нисък коефициент.

България има много стабилни публични финанси. А при кризата с КТБ се видя, че за инвеститорите е много важно държавните финанси да са стабилни. За България това все още е факт, защото в ЕС няма много страни, чийто бюджетен дефицит да е в рамките на Маастрихтските критерии от 3% от БВП, както е в България. Добре е, че размерът на държавния дълг спрямо БВП е все още на рекордно ниско ниво от 30 процента", коментира главният изпълнителен директор на "Райфайзенбанк (България)"

Рьогел смята, че България има относително стабилен банков сектор с много висока ликвидност и с висока капиталова адекватност – над 22 процента. "Прегледът на качеството на активите може да доведе до някаква капиталова корекция, но банковата система има голям буфер, който може да я поеме", заключи Рьогл. Друг е въпросът, че този капиталов буфер в системата не е равномерно разпределен между банките и при тези, които се преценяват като проблемни, той не достига.

Изпълнителният директор на "Райфайзенбанк (България)" Ани Ангелова отчете, че има положителни тенденции в кредитирането, които широката публика все още трудно забелязва. "Общият размер на кредитите може и да не расте, но за нас е важно, че новотпуснатите заеми през 2015-а са много повече в сравнение с тези от 2014-а. Заемите за граждани в банковия сектор растат с 20%, а нашата банка отчете 25% увеличение", заяви Ангелова.

Членът на УС на "Рафайзенбанк (България)", Добромир Добрев, който отговаря за корпоративните заеми, също отбеляза, че има увеличение на новоотпуснатите от банката заеми за фирми. "За нас това е важен сегмент от пазара, защото нашата банка традиционно е лидер на него", каза Добрев. Той обаче обърна внимание на един факт, който като че ли засега забелязват само финансовите специалисти у нас. "За предходния програмен период страната е усвоила над 90% от европейските фондове, което е положително. Да се замислим обаче дали е добре икономиката да се развива само на базата на европейските фондове? Това е въпрос, който обсъждаме на бизнес срещи с нашите клиенти. Над 80% от инвестиционните кредити са свързани с европейските фондове. Това означава, че инвестиционната активност в държавата е до голяма степен обвързана с посоките, задавани от европейските програми и със средствата от тях. Според мен, ако искаме да градим диверсифицирана икономика и да постигаме растежа, който планираме, трябва да се стремим към много по-балансиран подход и инвестиционната активност у нас да не зависи само от средствата и от направленията, дадени като приоритет от фондовете", смята Добрев. Той заяви, че резерви за такова разнообразяване могат да бъдат намерени в различните програми на международните финансови институции. Те дават възможност за сключване на гаранционни споразумения, които пък позволяват на българските банки значително да намалят рисковете си при отпускането на инвестиционни заеми. А също да облекчат условията, които предлагат на фирмите при отпускането на кредити.

"Сега е най-благоприятното време за вземане на инвестиционен кредит. Но много компании се въздържат да се ангажират с такива заеми, като изтъкват за това две причини. Едната е относителната геополитическа и вътрешнополитическа нестабилност. Те нямат хоризонт от десет и повече години, в които да са сигурни, че средата ще е спокойна. Вторият фактор е ниското ниво на безработицата. По-голямата част от бизнеса казва, че в момента няма достатъчно работна ръка. Предприемачите дори не говорят за качествена работна ръка, а въобще за хора, които да наемат. А става дума за компании, които имат пазари, имат машини, имат ноу-хау и иновативни продукти, но не могат да намерят достатъчно работници", обясни Добрев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст