Здравната каса харчи по 3.5 млрд. лв. годишно, но въпреки това парите са крайно недостатъчни, за да покрият разходите на българите за медицински услуги. Размерът на индивидуалните плащания в здравната ни система е огромен – официално към 2 млрд. лв. на година излизат от джобовете ни за здраве, а отделно между 1.5 и 2 млрд. лв. са средствата, дадени "под масата". В същото време по обясними причини политиците отказват да увеличат драстично здравната вноска и финансовият дисбаланс в системата изглежда непреодолим. Според експертите елегантното решение на проблема е към съществуващото финансиране да се прибави частното застраховане. Това е допълващ или заместващ принцип в почти всички държави с високи показатели на ефективност на здравните си системи.
В България пазарът е изключително стеснен и се развива по неписани правила. Председателят на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова разкри, че от застраховки "Заболяване" през миналата година са постъпили към 70 млн. лв., което е само с 3 млн. лв. повече от сумата за 2014-а. Перспективите за развитие са ограничени заради непрекъснатите пренаписвания на законодателството. Само за последните три години двата основни норматива в сектора – Законът за лечебните заведения и Законът за здравното осигуряване, са поправяни над 40 пъти и дори опитни юристи се затрудняват в тълкуването на корекциите. Което пък отблъсква големите компании да инвестират в здравноосигурителната ни система. В резултат едва 1.27% от циркулиращите средства за здраве се дават за частно осигуряване.
У нас има 42 здравни застрахователи с лиценз за застраховка "заболяване", но от тях само 24 извършват дейност. В момента те предлагат като покритие профилактика, извънболнична помощ и болнична помощ, стоматология, бременност и раждане, разходи за лекарства, здравни продукти и консумативи, здравни грижи у дома. Тези компании инвестират в модерни технологии и приложения, повечето имат национално покритие и са свързани в мрежи с аптеки, оптики и стоматолози. При все това предлаганите от тях услуги не са популярни, тъй като се припокриват с пакетите на здравната каса.
"Частните застрахователи на практика се явяват конкуренти на Националната здравноосигурителна каса. На пазара няма нито един продукт, който да допълва или надгражда предлаганото от общественото осигуряване. Няма никаква яснота за услугите, заплащани с публични средства, и за тези, покривани от застрахователите. А това ражда хипотезата, че болниците могат да поискат заплащане от две места. Никъде не е разписано как се покриват разходите им, затова може да се окаже, че даже със здравна осигуровка и частна застраховка пациентът пак ще трябва да плати за чехлите, които са му дали в болницата", отбеляза заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн. Тя допълва, че европейските държави са въвели гъвкави схеми на здравно осигуряване.
В Германия се прилага моделът на заместващо здравно застраховане, при който пациентът има право да си избере частен осигурител и да не прави вноски във федералния бюджет. Във Франция частният сектор покрива основно доплащанията на пациентите, потърсили здравна помощ – около 30% от разходите за лечение, 40% от лабораторните изследвания и между 35 и 65 на сто от разходите за медикаменти. В Белгия здравното застраховане комбинира покритие както за продукти и услуги извън пакета на държавното здравно осигуряване, така и за съпътстващи плащания от здравно осигурените, например самостоятелна болнична стая или използване на определени консумативи в медицинските интервенции.
Като цяло в Дания, Унгария, Белгия, Латвия, Франция и Словения работят с допълнително здравно застраховане, осигуряващо покрития, които не са включени в пакета на държавното здравно осигуряване или покриващо плащания над сумите, заплащани от касата. Във Великобритания здравното застраховане е допълващо – гарантирано е същото покритие, което се осигурява от държавното здравно осигуряване, но с по-добро качество и по-бързо обслужване.
Според европейския регулатор на застрахователите най-голям е този пазар в Холандия – 44 млрд. евро, Германия – 43 млрд. евро и Франция – 21 млрд. евро. В тези системи има ясно регламентирани доплащания, покривани от застрахователите при добре очертани и структурирани продукти. България е с 63 млн. евро премиен приход от здравно застраховане през 2014-а, което ни поставя пред доста по-богати държави. В ЕС нормата на печалба от здравни застраховки е стабилна и висока – към 2015-а на първо място е Гърция с норма на печалба от близо 50%, а в Германия ставката е около 25 процента.
