По всичко личи, че правителството е решило да използва предстоящото въвеждане на тол система за пътищата в страната, за да "изцеди" максимално възможните пари от превозвачите. През седмицата министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова заяви, че тол и електронната винетка ще се заплащат за всички магистрали и пътищата от първи и втори клас. Такси за изминато разстояние ще се събират и за третокласната пътна мрежа, по която преминават тежкотоварни превозни средства. "Това важи за около 17 000 км от общо 20 000 км републиканска пътна мрежа. За около 3 000 км пътища, които водят до малки населени места, тол няма да се заплаща", каза Павлова.
На практика това означава, че ще бъдат обхванати 85% от шосетата. В анализа за разработването на цялостната визия за въвеждането на електронна система за таксуване, който бе публикуван в края на миналата година, черно на бяло е записано, че при този вариант и запазване на сегашната цена на годишната винетката (която ще стане електронна) от 97 лв. за леките автомобили, приходите от нововъведението ще са над 700 млн. лева. За сравнение – при въвеждане на тол и е-стикер само за аутобаните и първокласните пътища приходите от 400 млн. лв. пак ще са напълно достатъчни, за да излезе новата система на зелено. А ако в нея се включат и второкласните шосета, сумата набъбва до 586 млн. лева. Всички тези разчети са направени от Световната банка при препоръчаните от правителството тарифи от средно 0.20 лв. за километър. Разбира се, както стойността на тола, така и тази на винетката може да се увеличи.
"Това е нашата подадена ръка към търсенето на справедлив подход – този, който пътува повече и руши повече, да плаща повече", посочи скромно министър Павлова.
Ясно е, че основните приходи ще идват от тежкотоварните камиони. Тези с двигатели от новите емисионни класове (EURO III – V+) ще плащат по-ниски ставки, а по-старите – по-сериозни. Отчитането ще става чрез бордови устройства, които имат висока производителност, но и висока цена. Затова е предвидена и още една опция – да се плаща чрез системите за управление на автопаркове и смартфони. Хората пък, които нямат желание да имат вземане-даване с модерните технологии, ще могат да си купят т.нар. маршрутна карта. Тя ще позволява еднократното придвижване от точка А до точка Б по платените пътища в рамките на определено време. Със сигурност те ще бъдат предпочитани и от шофьорите на чуждестранните превозни средства, преминаващи през страната. Покупките им ще стават по електронен път или в специални павилиони, като данните за возилото (регистрация, клас и т.н.), плюс маршрута и планираната дата на преминаване ще се предоставят от купувача. Колкото до дължимата такса, тя ще се заплаща предварително.
Въвеждайки електронното таксуване за всички камиони, управляващите всъщност се застраховат, че те няма да започнат да пътуват по алтернативни маршрути. Според разработените от Световната банка сценарии, ако електронната система обхване само магистралите и първокласните пътища, първоначално около 7% от автомобилите над 12 т и 20% от тези под 12 т ще търсят алтернативните трасета. Ако се включат и второкласните шосета, процентите падат съответно на 3 и 10 на сто, а при варианта с цялата пътна мрежа няма да има отклоняване на трафика, тъй като на практика няма откъде да се мине.
Дали обаче властта не си прави сметката без кръчмаря? "От направените през 2013 г. промени в ценообразуването при сегашната винетна система е видно, че търговските оператори на камиони са много чувствителни към промените в ценообразуването и биха възприели най-икономичното решение за транспортните си нужди. При схемата за електронно събиране на тол такси много потребители ще плащат значително повече, отколкото за винетка", отбелязват експертите на Световната банка.
Без съмнение тепърва ще има реакция от българските превозвачи, макар че основната част от приходите ще идва от транзитния трафик. Рискът в случая е те да започнат да търсят маршрути, заобикалящи България. Но при всички положения, както призна и министър Павлова, сумите, събрани от пътната инфраструктура, ще скочат двойно или тройно спрямо 260-те млн. лева, събирани от продажбата на винетки. Сега те постъпват в бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура", която след това ги внася в хазната и очаква да й бъдат върнати през следващата година чрез държавния бюджет. След 2018-а приходите ще отиват в предприятие със специално предназначение, което ще поеме функциите на държавата, но без управлението на пътищата и определянето на размера на пътните такси. Последните ще останат в компетенциите на пътната агенция и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Другият важен въпрос е ще отиват ли парите по предназначение? В момента законът за пътищата забранява приходите от винетки да се използват за изграждането на нови пътища. Което е и един от основните аргументи на противниците на новата система. Те изтъкват, че дори да се повишат многократно постъпленията, няма никаква гаранция, че ще се използват за поддръжката на шосетата, а не за запълването на всевъзможни дупки в бюджета. Ето защо ще са необходими и изменения в законодателството, за да не се компрометират и тези управленски напъни.
Отговорите на всички въпроси трябва да са ясни на обществеността до няколко седмици, когато ще започне процедурата за "Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за товарни автомобили (тол) и на база време за леки автомобили (електронна винетка)". За целта Агенция "Пътна инфраструктура" възнамерява да плати на избрания изпълнител близо 200 млн. лв. без ДДС.