Къръстосан огън по проекта “Кунева”

Парламент Меглена Кунева

Проектът на антикорупционния закон "Кунева" стигна до Народното събрание, но там не го очаква нищо добро. На редовното си заседание тази седмица Министерският съвет гласува последната му редакция и прати горещия картоф в ръцете на депутатите. А сред тях ентусиасти в тази насока извън редиците на Реформаторския блок няма. Даже и тези от ГЕРБ, които неведнъж са бламирали законопроекти, зад които преди това са декларирали, че застават.

В съобщението си за одобряването на проекта кабинетът напомня, че приемането му е оценено в последния мониторингов доклад като "ключов текст" в областта на противодействието на корупцията за 2016 година. Факт е също, че такъв закон работи безкомпромисно в Румъния, а тя е напът да излезе изпод надзора на Брюксел, след като отвя България в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Тези аргументи обаче отдавна не впечатляват политическото представителство у нас, прозряло, че мониторингът не е толкова страшен.

Враждебната среда, в която коригираният проект стига до парламента, е същата като тази предишния път, когато беше отхвърлен. Миналата седмица Върховният касационен съд (ВКС) нанесе превантивен удар с изцяло отрицателно становище, написано от петима съдии начело с председателката на Търговската му колегия Дария Проданова. Преди това няколко сдружения направиха същото, подгрявайки тезата, че такъв закон би отворил "врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм". Последва оценка на председателя на ВКС Лозан Панов,  че проектът е предпоставка за „лов на вещици“.

В опит да смекчи тона и да обясни позицията на съда Дария Проданова само потвърди усещането за съпротива в полза на статуквото. Очаквано правозащитният камуфлаж прикрива страха на магистратите от ефективен контрол върху дейността им. В комбинация с реформаторските изяви на Панов казаното от заместничката му очертава тяхната същност – не сме за реформа, ако ще ни проверяват.  

„Ние и досега декларираме конфликт на интереси, подаваме декларации. Нашето имущество подлежи на ежегодно обявяване в публичния регистър и ние попълваме декларациите, предвидени в сегашните закони. Дали адресат на тези декларации ще бъде нов орган, или сега действащите структури, е доста спорно, има ли значение? Изненадахме се, защото съвсем наскоро беше прието изменението на конституцията и според новия чл. 132а декларирането и проверките на магистратите се извършват от инспектората към Висшия съдебен съвет", заяви Дария Проданова.

Разбира се, че има значение кой ще проверява магистратите, защото съдебният инспекторат е зает основно с прикриване на порочните практики в съдебната система. За да разсее впечатлението за защита на  статуквото, Проданова приведе и изложения в становището довод за липса на анализ относно ефективността на трите действащи закона, чието обединяване проектът предвижда – за конфискацията, за конфликта на интереси и за публичността на имуществото на управници и магистрати. И без анализ обаче е ясно, че тези закони не работят по две причини – законодателят ги е осакатил предварително, а другите две власти ги прилагат избирателно.

„Колегите, които разглеждат тези спорове, са видели как се въртят кухи съдебни производства по закона за отнемане на имуществото, които не довеждат до нищо, които генерират напрежение, които след това евентуално дават възможност според Закона за отговорността на държавата, обидените, нека да ги наречем лица, да съдят държавата да им заплати обезщетение. Точно това сме искали да обърне внимание вносителят на законопроекта -да надгради и да се поучи от кухите процедури, които са действали досега, и да създаде нещо действащо. Нещо, което да доведе до резултат, защото в противен случай би се получило самоцелно събиране на данни. И самата проверка би могла да се превърна в санкция, без тя да стигне до съд, където в спорно производство би могло да се установи каква е истината."

Защо обаче съдиите, пред които се въртят тези кухи производства, не са дали  и сега отново не дават становище как законите да заработят? Същото направи и Наказателната колегия на ВКС през 2014 г., когато излезе със съсипващо становище по проекта за нов Наказателен кодекс, въпреки че половин дузина съдии от нея имаха водеща роля в изготвянето му в продължение на повече от две години. Този абсурд беше обяснен тогава от председателката на колегията Павлина Панова с взривяващото здравия разум обяснение, че „участието на съдии от ВКС в работната група не значи възприемане на техните идеи от ВКС“.

Сега колежката й Дария Проданова твърди, че проектът за антикорупционния закон можел да бъде „усъвършенстван“, но трябвало първо „да се изясни каква е целта му“. Очевидно съдържанието на закона, неговото наименование, фактът, че е писан на базата на одобрената от Европейската комисия и гласувана от Народното събрание национална антикорупционна стратегия, както и обществената подкрепа за предвидените в него мерки, не са достатъчни на върховните съдии дори за да разберат целта му.  А правозащитната риторика прикрива страха от проверка, „която е годна да обозначи човека пред неговите съседи, колеги и приятели като проверявано лице, без възможност той да се изчисти“. Това, че затъналият може да е за уволнение, осъждане и конфискация на имуществото, е дребна подробност пред страха от произвол в държавата на произвола.

Депутатът от ДБГ Антони Тренчев го каза в прав текст: „Много интересно защо при първото внасяне на предложението на антикорупционния закон през декември ВКС нямаха позиция. Разликата с тогава е, че сега магистратите, в това число и тези от ВКС, влизат под ударите на закона. Изведнъж той стана противоконституционен – заговори се за неясни термини и за най-различни правно-технически основания в опит да бъде неутрализиран. Само преди дни излязоха данни, че България е на второ място по проблеми с корупцията в ЕС и че и Румъния е доста пред нас“.

Самата Кунева контрира съдийската атака с думите, че ако е на тяхно място, би използвала „всички възможности, за да се изчисти името на тази достойна професия". И акцентира върху съпротивата срещу възможността за проверки по анонимни сигнали: „Те се делят на два вида, нали? Такива, които имат доказателство за тяхната истинност, и такива, които нямат. Ако си направите труда и отворите страницата на ОЛАФ на Европейската комисия, ще видите много добре разписан прототипът на това, което ние направихме в нашия закон. Там също боравят с неподписани сигнали. Дали един сигнал ще бъде хвърлен в кошчето с всички доказателства за това, че има конфликт на интереси и така нататък, или не, наистина е решение, което трябва да вземе обществото, което трябва да вземе държавата".

 

 

В партията на Кунева явно са наясно каква ще е съдбата на проекта, защото заместникът й Даниел Вълчев предупреди, че ако законът не бъде приет, партията ще напусне управлението. Подобна тактика приложи вече ДСБ във връзка с конституционните промени, а се задават и избори. Опасенията, че предвиденият с проекта единен антикорупционен орган с големи правомощия ще заработи ефективно по румънски модел, са обаче  и силно преувеличени. Дори законът да бъде приет, достатъчно е кадрите в него да бъдат подбрани на партийно-шуробаджанашки принцип, за да заприлича на всичко останало в корупционния рай България. Кадрите решават всичко.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст