Премиерите на прехода

Ренета Инджова

Четиринадесет премиери управляват България след 1990 година. Четирима от тях са служебни – Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков и Георги Близнашки. Само един между тях – Бойко Борисов, успя да спечели втори мандат. Трима – Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, изкараха четиригодишните си мандати до края им. Трима вече си отидоха от този свят – Андрей Луканов, Любен Беров и Димитър Попов.

Според статистиката на проф. Михаил Константинов рекордьор по продължителност на премиерския пост е Иван Костов с внушителните 1525 дни, следван от Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов (засега). На 5-о място, но с един все пак приличен резултат от 1116 дни, е Жан Виденов. Далеч след тях са Пламен Орешарски, Любен Беров и Филип Димитров.

 

Желязната лейди (1994)

Най-лош късмет след напускането на сградата на "Дондуков" 1 се падна на единствената жена министър-председател в цялата история на страната ни – на Ренета Инджова.

Тя бе назначена за служебен премиер от президента Желю Желев през октомври 1994 г., след като управляващият с мандата на ДПС Любен Беров изненадващо подаде оставка. За три месеца правителството, което ръководи, свърши доста работа, а тя си спечели прозвището "Желязната лейди на българската политика". Инджова публично обяви "тотална война с растящата престъпност". Наложи мерки за предотвратяване на изтичането на класифицирана информация, като забрани изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции. Започна проверки срещу бившите министри на промишлеността и социалните грижи Румен Биков и Евгени Матинчев по сигнали за закононарушения, свързани с изчезването на информация за 960 промишлени фирми. МВР привика шефове на охранителни фирми, за които имаше информация, че се занимават с рекет. По време на краткия си мандат служебното правителство на Инджова започна и завърши деривацията "Джерман – Скакавица", което сложи край на режима на водоснабдяването в София. 

Първото служебно правителство в прехода прие над 250 нормативни акта. Бяха индексирани доходите на населението, общините получиха допълнителни пари за увеличаване на заплатите на лекарите и учителите. Инджова прояви управленска решителност и уволни шефовете на Комитета по туризъм, на Центъра за масова приватизация, на Финансово-стопански отдел на Министерството на финансите, на Националната комисия по цените, на Комитета по енергетика. Сменени бяха надзорният съвет на Агенцията за приватизация, както и началниците на ГУ "Митници", на управление "Държавни разходи" и заместник-началникът на Главно управление "Данъчна администрация". Тя предприе ревизия на НЕК. Но най-впечатляващо бе, че Инджова публично обвини колегата си премиер – проф. Любен Беров, че правителството му било на "Мултигруп".

След като приключи с Министерския съвет, Инджова се кандидатира за кмет на София, но остана трета след партийните номинации на Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. На следващата година пък ЦИК не я допусна да участва в президентските избори. През 2000-а тя направи и втори опит да се състезава за държавен глава, но отново неуспешно.

След като напуска управлението на страната, Инджова специализира „Бизнес и административно управление” във Фондация "Айзенхауер", живее и работи десет години в САЩ. След завръщането си в България става финансов директор на болница "Токуда", но през 2011 г. внезапно е уволнена. Две години ръководи Националния статистически институт. Но заради навика й да говори в стил "право, куме, в очи", през 2014-а Орешарски я освобождава от тази длъжност. Инджова остава не само без работа, но в същата година преживя тежко лична трагедия – умира от рак единствената й дъщеря Ралица. Дотогава тя заедно със съпруга си и с двете си деца живее в САЩ. Стана известно, че тя се е регистрирала на трудовата борса, но не се срамува да мие и стълбището на входа на блока, в който живее. Миналата година Инджова навърши пенсионна възраст, но държавата я унизи допълнително – НОИ отказа да признае трудовия й стаж като финансов консултант в САЩ. Тогава медии писаха, че Бойко Борисов е обещал лично да се заеме със случая и да говори със социалния министър Калфин, за да може единствената жена премиер на България да се пенсионира, каквото право има всеки трудещ се гражданин. Като капак на всичките й нещастия преди две седмици Инджова катастрофира – камион закачи и завъртя колата й в столичен квартал. Желязната лейди обаче не е пострадала.

 

Драматично безсилие (1995-1996)

Жан Виденов застава начело на БСП едва на 32 години, а на 35 поема държавното кормило. Неговото управление е белязано от редица драматични за страната събития, които в крайна сметка довеждат до хиперинфлация и до безславното падане на кабинета му. А социалистите загубиха властта за дълго.

Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на това правителство довежда страната до тежка икономическа криза. Според други мнения обаче фалитът на банките е предизвикан от тяхното източване по времето на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева. По времето на Виденов изтече отсрочката за погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Той не успява да договори нова отсрочка, а в същото време България бе неспособна да продължи плащанията си по дълга, което доведе до спад на кредитния рейтинг на страната и до начало на финансова дестабилизация.

През есента и зимата на 1996-1997 г. страната изпадна в хиперинфлация. Средната работна заплата падна до 5-6 долара, което породи недоволство и масови протести в големите градове. На извънреден партиен конгрес в края на 1996-а Жан Виденов подаде оставка като премиер и лидер на БСП, а през февруари Социалистическата партия се отказа от мандата за съставяне на второ свое правителство.

Виденов се оттегли от активна политическа дейност през 2000 г., когато вече не бе член на ВС на БСП и председател на БСП в Пловдив. А през 2009 г. обяви, че е напуснал партията поради несъгласие с политиката на ръководството и на правителството на Станишев.

Твърди се, че днес не поддържа връзки с бившите си съпартийци и почти не стъпва в София. Живее със съпругата си, която е банкова чиновничка, и със сина си затворено и скромно в панелен блок в пловдивския квартал "Кършияка".

Преподава в частното висше училище "Европейски колеж по икономика и управление", където е главен асистент. Някои разказват, че рядко се качвал на кола, но сам миел сребристия си "Опел", купен на старо. Предпочитал да ходи пеша и бил любимец на просяците, тъй като редовно им давал милостиня. Други пък го свързват с комунистическата младежка радикална организация "Че Гевара", която взема дейно участие в протестите през февруари 2013 година.

 

Боянски ливади (1991-1993)

Филип Димитров беше за кратко министър-председател, но успя да направи нелоша кариера. Като лидер на СДС през ноември 1991 г. той състави правителство на малцинството. След прословутите "Боянски ливади" – по името на местността, където Желю Желев критикува остро кабинета, че е обявил война на медиите, на синдикатите, на църквата, президентството и извънпарламентарните политически формации, Димитров поиска вот на доверие от парламента. Но не го получи, тъй като ДПС оттегли подкрепата си и СДС трябваше да се оттегли от властта.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров напусна и ръководството на СДС. При управлението на Иван Костов той бе последователно представител на България в ООН в Ню Йорк и посланик в САЩ. Когато Георги Първанов стана президент на страната, Димитров демонстративно напусна тази длъжност и се завърна в редиците на партията си, а след разцеплението на СДС през 2004 г. остана с Надежда Михайлова.

През 2010 г. се кандидатира за ръководител на делегацията на Европейския съюз в Грузия. С благословията на тогавашната върховна представителка на ЕС по външна политика баронеса Катрин Аштън той стана ръководител на постоянното представителство на Евросъюза в бившата съветска република. На 6 октомври 2015 г. президентът Росен Плевнелиев го назначи за член на Конституционния съд.

 

Усмивки, сълзи и… печалби (1997)

Стефан Софиянски е най-дългогодишният кмет на София. Той е назначен за служебен премиер от новоизбрания президент Петър Стоянов в един от най-трудните периоди за страната ни – след събитията през януари и февруари 1997 година. Правителството му успява да стабилизира държавата след масовия фалит на банки и след хиперинфлацията. През 1999 г. е преизбран за столичен кмет. А в навечерието на президентските избори през 2001 г. напуска СДС и основа своя партия – Съюз на свободните демократи. След което за трети път стана кмет на столицата.

На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията Български народен съюз – заедно със земеделците на Анастасия Мозер и ВМРО, водено от Красимир Каракачанов. Той бе избран за депутат в 40-ото Народно събрание.

През 2006 г. Софиянски стана наблюдател в Европейския парламент, а от 1 януари 2007-а, след като България стана член на ЕС, става и евродепутат. На редовните европейски избори през май обаче не успя да се класира.

На местния вот през 2011 г. отново опита да спечели четвърти мандат като кмет на столицата – от името на коалицията "Десен алианс". Но не успя да спечели.

От 2004 г. срещу него започва разследване на прокуратурата за някои сделки на Столичната община, докато той е управлявал там. Срещу него започват три дела – за Централните хали, за бизнес центъра на ул. "Гурко" и за терена за строителството на "Милениум център". В крайна сметка бе оправдан по всичките. Това му дава самочувствието да се хвали години наред, че е единственият политик, за когото съдът е доказал, че не е корумпиран.

През 2013-а Софиянски напуска председателското място в ССД и обявява, че ще създаде неправителствена организация, чиято дейност ще се фокусира върху анализи и оценки за изминатия от страната през годините на прехода път, както и разработване на нов проект за конституция. След като излезе от политиката, той и семейството му се занимават с ВЕИ. Твърди се, че Софиянски е собственик и на хотели. Неотдавна той също преживя нещастие – почина едно от внучетата му, все още бебе, син на най-голямата му дъщеря Елена.

 

Командирът (1997-2001)

Най-спорният премиер на България в най-новата й история – Иван Костов, също вече не е в активната политика. Той поема държавата в плачевно състояние след управлението на социалистите и на Жан Виденов. Правителството му бе изправено пред трудната задача да поднови забавените от банковата криза икономически и социални реформи. То обаче успя да стабилизира финансовата система, проведе мащабна приватизация. Това е един от поводите години наред Костов да търпи остри критики – кога с основание, кога безпочвени. Но е безспорно, че управлението му постави началото на устойчив икономически растеж. Във външната си политика кабинетът продължи линията за присъединяване към Европейския съюз и към НАТО.

Костов получи от медиите прозвището Командира, а политическите му противници наричат управлението му еднолично. На изборите през 2001 г. водената от него коалиция ОДС получи около 18%, а победител при гласуването бе новосформираното движение на Симеон Сакскобургготски, станало популярно като НДСВ. Костов подава оставка като лидер на СДС и две години се въздържа от медийни изяви и изказвания в парламента. После напусна партията и основа партията "Демократи за силна България", която успя да влезе самостоятелно в Народното събрание през 2005 година. След четири години се роди Синята коалиция, на която бе съпредседател заедно с лидера на СДС Мартин Димитров. Костов стана отново депутат в 41-вото Народно събрание.

През 2013 г. обаче партията на Костов не успя да премине 4-процентовата бариера и той подаде оставка. След оттеглянето си от активна политическа дейност основа "Лаборатория за управление на рискове" към Нов български университет, която се занимава с политически анализи и прогнози.

 

Всичко е бизнес, глупако (2001-2005)

Правителството на Симеон Сакскобургготски от 2001 до 2005 г. внесе спокойствие в политическия живот на страната, тушира конфронтацията в обществото, създаде благоприятна среда за развитие на бизнеса и медиите, България стана член на НАТО. Понесъл премиерския кръст по принуда, Симеон трябваше да управлява в коалиция с ДПС и с кадри на БСП, тъй като не му достигна един депутат, за да има абсолютно мнозинство, а десните му се разсърдиха, че ги е бил на изборите. И тъй като очакванията към бившия монарх бяха огромни, бързо настъпи и разочарованието. 

На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ загуби позиция и остана втора политическа сила. Спечели ги БСП, но не успя да състави самостоятелно правителство и лидерът й Сергей Станишев направи коалиционен кабинет в партньорство с НДСВ и ДПС. Симеон Сакскобургготски бе прогласен за председател на коалиционния съвет. През 2009 г. формацията обаче остана извън парламента и той подаде оставка като политически лидер. Оттегли се от политиката, но си остана активен общественик, продължи да пътува, да се среща с много хора – и високопоставени особи, и обикновени граждани. Когато го питат с какво се занимава, той отговаря, че дните му са много натоварени, "защото имам връзки с хора от цял свят, които поддържам". "Имам и много срещи със сънародници. Понякога пътувам из страната и се срещам с хора. Денят ми е ангажиран прекалено много за възрастта ми. А на моята възраст човек вече би искал да си гледа спокойствието. Неуважително е да отказваш срещи и да проявяваш незаинтересованост, твърде егоистично е", така коментира Сакскобургготски своето всекидневие.

 

Триглавата ламя (2005-2009)

По време на мандата на Сергей Станишев Европейският съюз прие България за свой член. Бе отбелязан известен ръст в стандарта на живот. Тройната коалиция въведе най-ниския – плосък данък в ЕС от 10%, за да стимулира бизнес активността. Това правителство отделя чувствителни средства за образование и за подпомагане на науката. В този период Европейската комисия спря междинните плащания по фонд "Пътища" заради подозрения в конфликт на интереси и корупция.

Срещу Станишев започнаха масирани критики най-вече от средите около ДСБ, СДС и вече родилата се ГЕРБ. На този фон БСП, естествено, претърпя тежка загуба на изборите през 2009 година. Станишев обаче отказа да подаде оставка като неин председател въпреки последвалите партийни скандали. През 2013 г. партията му взе мандат за съставяне на правителство, но той не седна в премиерското кресло, а го преотстъпи на финансовия си министър Пламен Орешарски. След провала на това правителство Станишев напусна лидерския пост в БСП, кандидатира се за евродепутат и през 2014 г. бе избран за временен председател на Партията на европейските социалисти. Година по-късно бе преизбран на този пост.

 

Концерт за вувузели и… компромиси (2013-2014)

Пламен Орешарски стана премиер, след като Борисов напусна властта под натиска на протестите през 2013 година. Орешарски управлява малко повече от година с гласовете на социалистите и на ДПС в парламента и разчиташе за кворума на депутатите от "Атака", тъй като колегите им от ГЕРБ отказаха да влязат в пленарната зала.

Работата на този кабинет мина под звуците на свирките и виковете "Оставка". И ще се запомни най-вече с краткотрайното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Орешарски обаче не се колеба да подаде оставка, когато Лютви Местан оттегли подкрепата на ДПС за това правителство.

След като напусна сградата на "Дондуков" 1, той се върна към преподавателската си дейност във Финансово-счетоводния факултет на УНСС. Негови колеги споделят, че прекарва почти по цял ден в университета. Заедно със Стоян Александров разработват нови програми за обучение и ще пишат учебник. Чете лекции и в чуждестранни висши учебни заведения.

 

Служебни случайности

Марин Райков бе назначен за служебен премиер от президента Плевнелиев през 2013 г. след оставката на кабинета "Борисов". По това време той е за втори път посланик на страната ни във Франция. Основната задача на правителството му бе да подготви и проведе парламентарните избори. Малко преди да сдаде премиерския пост, Райков си договори дипломатическа служба и бе изпратен за посланик в Италия с указ на държавния глава.

Вторият служебен премиер, посочен от Плевнелиев – Георги Близнашки, който е бивш член на БСП, влиза в сградата на "Дондуков" 1 направо от площада пред нея, където се изявява като активен протестър срещу кабинета "Орешарски".

За три месеца той успя да разчисти пътя за връщане на Борисов във властта, а и уволни много от кадрите на предишното управление и ги замени с хора, близки до ГЕРБ. След края на краткия си мандат професорът по конституционно право се завърна в Софийския университет, а миналата година стана консултант на ДПС в комисията, която подготви промените в основния закон на страната, свързани със съдебната реформа.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст