Мониторингът на България от страна на Европейската комисия няма скоро да падне, докато хора като Ралица Агайн-Гури, заместник-председател на КФН и ръководител на управление „Застрахователен надзор“, „надграждат“ европейското законодателство по начин, който отваря вратичка за корупционни практики. Това показват последните изяви в нормотворчеството, за което тя отговаря – иначе уж подчинено на духа и буквата на Кодекса за застраховането, който присади на българска почва европейската директива „Платежоспособност II". Коварството е в това, че се използват норми на европейското право, за да се изопачават те и да се създаде възможност за неговото нарушаване с легални трикове.
На 16 март тази година Комисията за финансов надзор прие на първо гласуване проекта на ключовата Наредба за собствените средства и за
изискванията за платежоспособност на застрахователите
презастрахователите и групите застрахователи и презастрахователи. „Срокът за представяне на становища, бележки и предложения е 30 март 2016 г.“ пише на сайта си комисията.
Наредбата е обемна, заинтересованите имат на разположение две седмици да я прочетат и да реагират.
Да, но част от тях. Защото друга част от застрахователната публика – осем дружества (от 29 общо членове на Асоциацията на българските застрахователи), е била поставена в привилегировано положение. „БАНКЕРЪ“ се добра до едно писмо, подписано още на 10 март от Жени Парпулова, главен секретар на АБЗ. Адресираната група в него от осем застрахователи получава една седмица по-рано проектодокумента – чернова, която все още не е била гласувана на първо четене от КФН. Юристи коментират, че това е абсолютно нарушение – наредбата е предоставена на "избраници" за предварително обсъждане още преди внасянето й за първо гласуване в КФН.
„Вашите мнения и предложения по наредбите ще бъдат обобщени и изпратени в КФН до края на следващата седмица, за което моля да изпратите становищата своевременно“, пише в писмото от АБЗ. Значи в момента, в който едни ще започнат да четат проектодокумента, друга една част вече ще са пратили писмените си становища по него. А това е грубо потъпкване на Закона за КФН и обичайната практика при нормотворчеството на надзора. Прецедентът, повтаряме, е в това, че АБЗ разпраща на „отбраните си читатели“ от осем дружества проект, който все още не е приет на първо четене от КФН. Явно само доверени хора е трябвало да се запознаят предварително с текстовете и да имат аванс пред други, да ги наречем, нелоялни към написаното от КФН.
От най-висшето ръководство на комисията получихме потвърждение, че към датата на частичното публично обсъждане по избор на Парпулова този документ въобще не е бил обсъждан в КФН. Той дори не е бил в дневния ред на КФН за първо четене. А редът е такъв: КФН приема на първо четене проектонаредба, публикува я за публично обсъждане и след това я гледа на второ четене с поправките, които е сметнала за важни и е отразила.
Наши хора от КФН коментираха смисъла на подобен ход. Когато нещата са натаманени с едно избрано лоби и то одобри определени текстове, вероятните отрицателни реакции на по-късно информираните могат да бъдат лесно подминати. Обикновено за това се използва фразата „тези предложения нямат обществена подкрепа“, признаха пред "БАНКЕРЪ" чиновниците.
Но нека влезем в дебрите на предложените промени. В чл.7 на наредбата се казва, че
за собствени средства
на застрахователите се признават само внесеният капитал, но не и записаният, но невнесен дял. Правилно, обещаното не е като даденото. И по „старото“ ни законодателство застрахователните компании имат право да внесат 25% от капитала, а другите 75% да останат записани с условието да се внесат за срок до една година.
Но в последната алинея 5 е приготвена изненада, която прави открит реверанс към точно определени чуждестранни застрахователни структури на нашия пазар в ущърб на българските фирми.
Ето: „Чл.7 (5) Когато става въпрос за лице, различно от застраховател или презастраховател, със седалище в Република България, което е част от застрахователна група, допълнителните собствени средства на такова лице могат да включват и записания, но невнесен капитал.“
Това е сегрегация на пазара, защото
деленето на чуждестранни и наши компании
е в интерес на международните корпорации. Значи на чужденците им вярваме – техните обещания са капитал, а нашите компании са измекяри – за тях се признава само каквото са внесли и някакви реверанси.
Но нека погледнем към една друга вратичка за избраници, която умело е монтирана в нормативния лабиринт.
Чл.294 се занимава с определянето на важната длъжност „орган на надзор на група“ и къде да бъде разположен той. За съжаление и тук трябва да цитираме дословно жилавата за предъвкване юридическа материя.
„Чл. 294. (1) Съгласно чл.236 от Кодекса за застраховането, когато е налице подгрупата, посочена в чл.234, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането, комисията, когато е изпълняващ длъжността орган за надзор на група, по чл.281 от Кодекса за застраховането, след консултация с другите заинтересовани надзорни органи, трябва да гарантира, че надзорът на групата се осъществява по подразбиране на нивото на крайното предприятие майка в Европейския съюз.“
Европейското законодателство дава две напълно разумни и логични алтернативи. Органът за групов надзор може да е разположен или в държавата, където групата има най-голямо балансово число, или в страната, където е централата на застрахователната структура по исторически причини.
Това е. Ясно и изчерпателно.
Но
хората на Агайн правят своя съществен принос
в застрахователната теория и практика. Тя дава, ей така, от себе си, и трета възможност – държава, която да домакинства органа на надзора на групата в трета страна извън Европейското икономическо пространство.
Става дума за разпоредбата на чл.294, ал.2: „Все пак, когато застраховател или презастраховател, който е предприятие майка, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност е със седалище извън ЕИП и подлежи на еквивалентен надзор на група в трета държава, комисията, когато е изпълняващ длъжността орган за надзор на група, по чл.281 от Кодекса за застраховането, трябва да разчита на надзора на група, извършен от надзорните органи в третата държава, съгласно по чл.279 от Кодекса за застраховането и освобождава групата от третата държава от надзор на група на крайното ниво в Европейски съюз за всеки конкретен случай поотделно, при положение че това би довело до по-ефективен надзор на групата и не би накърнило надзорните дейности на съответните надзорни органи по отношение на собствените им задължения.“
Това вече е скандално – да се надгражда по наш тертип общностното право в ЕС.
Нека да се втренчим в посланията на този текст. Първо, по формата. Да сте виждали някога в нормативен документ клауза да започва с „Все пак“. Ако ще е до пионерски пробив, то, според нас, има много други доста по-категорични междуметия като „белким“, „чунким“, „предугажда се“ и т.н.
Но и „все пак“ се набива достатъчно на очи, за да прозрем атентата срещу евроатлантическите ценности, който се подготвя.
Значи, Агайн стяга изнасянето на европейски надзор от Европейското икономическо пространство в трети страни. А не е тайна, че тези местообитания, особено за големите застрахователни групи, са офшорните зони. Един вид надзорът на Търкс и Кайкос, Каймановите острови или остров Гърнси ще се нагърби с непосилната за него задача да надзирава освен централата, някъде там, между вълните, и цялата европейска мрежа на застрахователя. По-голяма услуга на транснационалните застрахователни корпорации няма как да се направи.
Да, това не е корупционна практика, но вече било модерно да не се искат пари, за да се направи нещо. Като се направи предварително „вратичка“ и тя се посочи на определени хора, благодарността идва впоследствие.
Неслучайно в текста се мъдри понятието „еквивалентен надзор“. Що е то?
Кой надзор е еквивалентен?
И по какви критерии? По целесъобразност? Юристи коментират, че еквивалентен надзор е понятие от Директивата и Регламента. Преценката обаче е оставена на Европейската комисия и се извършва по критерии, които се приемат допълнително. Това още повече усложнява и може да завоалира нещата.
Казано на майтап,
Ралица Агайн се постави над европейския надзорен орган
в застраховането EIOPA и над Европейската комисия. Факт е, че в България има поделения на световни застрахователи с огромно балансово число, които все още на теория могат да бъдат освободени от тежкия европейски надзор.
Само да споменем, че в Кодекса за застраховането законът, в чиято подкрепа се прави детайлизацията в Наредба 30, по терлички се промъкнаха чл.279 и чл.281. В тях може да се търси законовото основание за тези волности в наредбата. Тези депутати, експерти и журналисти, които присъстваха на заседанията на икономическата комисия по въпроса, най-вероятно си спомнят, че стана публично ясно – такива текстове нямаше в директивата, но Агайн много настояваше да влязат.
Най-вероятно на крилете на промяната ще се стигне до времето, когато Агайн ще трябва да дава обяснения. Тъпото в цялата история е, че презумпцията за виновност не може да се реализира. Тя ще прехвърли вината на депутатите, от които едва ли и има двама-трима да разбират какво гласуват с Кодекса за застраховането, а впоследствие и върху глупави експерти в КФН, които са предложили тези антиевропейски текстове в наредбата.
Неравен старт
Писмото на АБЗ дава някои идеи на отбрани застрахователи по НАРЕДБА № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите (загл. доп. – ДВ, бр. 51 от 2008 г.).
Привилегированите дружества могат да прочетат един много ранен работен вариант на проектонаредбата за собствените средства на застрахователите, писан от чиновниците в Комисията за финансов надзор. Целият документ е изпъстрен с най-различни шрифтове, варианти, нелогичности, задраскани или ретуширани с флумастери текстове. С какво е интересна тази наредба?
Казано на прост език, тя дава знания на застрахователите по какъв начин да си правят справките, за да може да се получи спойка, когато дойдат одиторите да сравняват своите данни с първичната отчетност. Така че на избраните адресати им се дава в аванс ценна информация как да процедират. А това е чиста проба нарушение на правилата на честната конкуренция. Става дума и за изтичане на вътрешна информация и предоставянето й на отбрана публика, както и за прокарване на лобистки интереси на „наши хора“. И тази наредба е предоставена за предварително обсъждане още преди вкарването й за първо гласуване в КФН.