За парите на властта и медийния комфорт

медии печат

Купува ли си властта медиен комфорт, като дава милиони левове на телевизиите и радиата, или всичко това са чисти бизнес отношения? Защото за осемте години от 2007-а до края на 2014-а държавните ведомства са раздали около 100 млн. лв. на електронните медии, а само през миналата година тихомълком бяха "уредени" още 11 милиона. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума.

Преди дни обаче вицепремиерът Томислав Дончев публично определи като интрига внушенията, че така властта си осигурявала медийно спокойствие. Той съобщи също така, че правителството е наложило мораториум за прякото договаряне на ефирно време в електронните средства за осведомяване, докато не се преведат обществени дискусии по темата. "Трябва да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога. Докато не приключи този дебат и няма консенсус, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи", бе категоричен Дончев.

Впрочем миналата седмица вече имаше една среща между премиера Бойко Борисов с изпълнителните директори на радиата и телевизиите по повод разпределението на такива средства, а в скоро време предстои и нова. Идеята е да се обсъдят различни варианти за по-прозрачно харчене на европейските пари за рекламни кампании. Защото през последните девет години всички контракти между електронните медии и властта бяха формулирани като "предоставяне на програмно време". Това позволяваше да се влезе в хипотезата на Закона за обществените поръчки, която изключва провеждането на търгове за предоставяне на такова време. В резултат договорките ставаха "на четири очи" със съответния министър и лично той решаваше на кого колко пари да се дадат. И въпреки множеството предложения за промени при гласуването на новия Закон за обществените поръчки преди месец тази "вратичка" бе запазена, предизвиквайки редица публични спорове и остри критики най-вече от страна на Реформаторския блок.

Вестник "БАНКЕРЪ" многократно е обръщал внимание в свои публикации за тази порочна схема – "Да си купиш медиен комфорт с европари" (април 2011-а), "Медийните дарове на ГЕРБ" (май 2013-а), "Три синджира… свободни медии" (април 2014-а), "С кокал в устата не се лае" (октомври 2014-а), "Платените глашатаи" (януари 2016-а) и други. Поради това спокойно може да кажем, че у нас има медии, чиито банкови сметки се попълват основно от договори с държавните институции. Без тях те са загубени. Разбира се, европейските милиони светят в очите на всички, но има и такива, за които няма място в държавната ясла, тъй като за прозрачност в разпределянето на въпросните пари и дума не може да става. Колкото и да се опитва да ни убеди в обратното Томислав Дончев. Тази е и причината досега почти никой да не се осмеляваше да говори за тях, нито да каже как и защо ги е спечелил. Тези пък, които все пак го правеха, изваждаха наяве само откъслечни факти, с които не разкриваха порочните практики, а просто се опитваха да притиснат управляващите за по-голямо парче от баницата.

Кой колко е взел?

Статистически погледнато, най-облагодетелстваните медийни компании през годините са "БТВ Медиа Груп" ЕАД и "Нова Броудкастинг Груп" АД. Само през 2015-а първата е подписала с държавата договори за 1.74 млн. лв. – 1.33 млн. директно и 410 хил. лв. чрез дъщерната си фирма "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ". Ето и кой точно е дал въпросните пари: първия договор БТВ подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата "Конкурентоспособност" по БТВ радио и е на стойност 229.2 хил. лева. На 15 юни същото радио сключва контракт за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин – в ролята му на управляващ програмата за развитие на човешките ресурси. Месец по-късно идват още 50 хил. лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по програмата "Регионално развитие". Самата БТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно за 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистърката Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият – за 276.9 хил. лева. 

"Нова Броудкастинг Груп" АД пък има шест договора на обща стойност 1.75 млн. лева. Тази телевизия също като основния си конкурент е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същият е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева. Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към "Нова", като й е предоставил цели 420 хил. лева. 

Колкото и внушителни да са тези суми, трябва да признаем, че те са капка в огромните бюджети на частните телевизии. Според различни оценки приносът на държавното финансиране за тях е под един процент от приходите им. 

Българските национални телевизия и радио също са добре подплатени – те са договорили с властта извънбюджетно финансиране съответно от 1.1 млн. и 570 хил. лева. Но и в този случай трудно може да говорим за животоспасяваща операция. 

По-различно стоят нещата с по-малките телевизии и радиа. На "Дарик" например не му се е налагало да се тревожи много-много за приходите си през миналата година. Радиото е договорило от икономическото министерство 420 хил. лв. още през март. След това, през май, е подписан договор за 180 хил. лв. и със социалното ведомство, а още два месеца по-късно Лиляна Павлова отпуска 50 хил. лева. През септември идва и последният за 2015-а транш – 125 хил. лв. от Ивайло Московски. Или общо 775 хил. лева.

Внимание заслужават и финансовите потоци към "Фокус нунти" ООД, което стопанисва едноименната информационна агенция. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 хил. лева. Но влиянието на "министерските" пари е може би най-видимо при хапливата инак Илиана Беновска и радиото й К2. Цели 96 хил. лв. й е превел Божидар Лукарски, а по 50 хил. лв. са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин. В същото време, според финансовия отчет на медията за 2014-а, проходите й са били 178 хил. лв. и едва ли през 2015-а положението е било много по-различно. Така че, когато Беновска се прави на интересна и вдига скандали на пресконференциите, е добре да знаем откъде идва мотивацията й.

Какво предстои?

Всъщност, колкото и впечатляващи да изглеждат споменатите плащания, те са само трохи от изминалия вече програмен период. И сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 млн. лева. Именно начинът на разпределяне на тези пари ще се договаря в идните седмици и каквато и "по-прозрачна" схема да бъде измислена, те в крайна сметка пак ще стигнат до електронните медии.

Най-богато ще е земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи около 34 млн. лева. Сериозен ще е рекламният бюджет и на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" – над 20 млн. лева. Близо два пъти повече отпреди ще са средствата за популяризиране на "Региони в растеж" – от 10 млн. те скачат на 18 млн. лева. При програмата "Иновации и конкурентоспособност" пък са предвидени 16 млн. лева.

Колкото до формалните цели за пръскането на тези милиони, съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. Въпреки слабия ефект от провежданите вече кампании отново ще се работи по същия начин.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст