Не бързайте да отписвате офшорките. Докато съществуват корупцията, контрабандата, търговията с наркотици и оръжие, проституцията и… данъците, винаги ще има потребност от такива оазиси за мръсните пари.
След разкритията на Международния консорциум за разследващи журналисти (ICIJ), станали известни като "Досиетата Панама" (Panama papers), мнозина решиха, че най-сетне булото на мистерията ще падне. Нароилите се изведнъж експерти по темата започнаха да обясняват, че незаконните схеми ще бъдат пресечени веднъж завинаги и светът ще забрани т. нар. офшорни юрисдикции. Нещата обаче никак не са толкова прости. Да, някои от "героите" на изнесените документи ще изгорят, като исландския премиер Сигмундур Гунлаугсон например, но мнозина други, като руския президент Владимир Путин, ще останат непокътнати от бурята. А и да не забравяме, че колкото и мащабни да изглеждат разкритите данни на "Мосак Фонсека" (Mossack Fonseca), тя е една от многото адвокатски кантори, които се занимават с регистрацията на анонимни дружества по света. Със сигурност сенчестият бизнес и паралелната икономика имат значително по-големи измерения. Пък и нито един американец не е изскочил засега от списъците, при все че изследване на неправителствената организация Public Interest Research Group разкри в края на 2015-а, че само 100-те най-големи американски компании държат в офшорни зони около 1.2 трилиона долара.
Гаранцията, че офшорките няма да изчезнат, идва от най-високо ниво. Кои хора се възползват от юрисдикциите с преференциален данъчен режим, анонимни банкови сметки и недостъпни фирмени регистри? Това са богатите, дори много богатите – бизнесмени, политици, мафиоти… Все едно. Всички те движат световната политика или имат силно влияние върху нея и със сигурност няма току-така да се откажат от инструментите на богатството си. Да вземем за пример председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той бе обвинен преди време, че като бивш премиер на Люксембург е помагал на многонационални компании да укриват данъци. Няма съмнение също така, че освен вече оповестените политици на високи постове, в "Досиетата Панама" фигурират и маса други. Дали обаче всички ще бъдат разкрити, или някои влиятелни персони ще успеят по един или друг начин да се измъкнат и да предотвратят разкриването на самоличността им?
Никой не знае колко точно пари се съхраняват в анонимните банкови сметки в офшорните територии. Според изчисления на неправителствената организация Tax Justice Network те възлизат на между 16 и 25 трилиона евро. Доклад на международната неправителствена организация "Оксфам" пък твърди, че само най-богатите хора в света укриват 7.6 трилиона долара в данъчни оазиси. Сумата се равнява на общия брутен вътрешен продукт на Германия и Великобритания, взети заедно.
При това положение е наивно да се очаква ясен и категоричен отговор на институциите срещу дейността на офшорките. Вярно, че данъчните власти в редица държави – от Франция до Австралия и от Япония та чак до България, внезапно започнаха разследвания по изтеклите данни и поискаха достъп до 11-те милиона документа. Само че къде бяха същите тези блюстители на реда преди 4 април 2016-а? Нима те имат по-малки възможности от журналистите? Или просто сега се симулира някаква активност за пред обществото? Всъщност отговорите на тези въпроси зависят от резултатите на започналите проверки. И ако съдим по предишни подобни истории – те ще клонят към нула.
Да не забравяме "Офшорлийкс"?
Древногръцкият философ Хераклит е казал: Всичко тече – всичко се променя. Но в случая с офшорките има много течове и почти никакви промени. Днес "Досиетата Панама" се представят като уникално по своята същност разкритие, но през последните години имаше още няколко подобни афери. И всички те бяха разкрити от Международния консорциум за разследващи журналисти. През 2010-а станахме свидетели на т. нар."Уикилиийкс Кейбъллгейт", когато в публичното пространство изтекоха 1.7 гигабайта данни за незаконни банкови сметки и пране на пари. По-късно, през пролетта на 2013-а, гръмна "Офшорлийкс" – най-голямото към онзи момент разкриване на подобна информация (260 ГБ). Последваха "Люкслийкс", в което бе замесен споменатият вече Жан-Клод Юнкер, както и "Суис лийкс", разкрило банкови сметки за над 100 млрд. долара в швейцарското подразделение на HSBC. Резултатът бе почти никакъв. Уличените в укриване на доходи и пране на пари нито се уплашиха, нито спряха със скандалните схеми. А и публиката някак много бързо забравя, че данъчните убежища причиняват стотици милиони евро загуби на националните икономики в цял свят.
Изтичането на толкова много документи преди всичко показа, че данъчните убежища вече не предоставят търсената закрила и пълна конфиденциалност на притежателите на офшорни фирми и сметки. Досега информацията за тях беше обвита в мъгла – далеч от погледите на журналисти, държавни регулатори и данъчни служби. Но вече трудно ще се намери оазис, който да гарантира пълна секретност.
Конспирацията
Защо водещи медии, включително и тези, от които е тръгнало разследването, като "Зюддойче цайтунг", са изградили специални сайтове за проекта и в тях са описали граждани на над 50 държави, но не и такива от САЩ? Как стотици журналисти анализират в продължение на година над 11 милиона документа за дейността на офшорни компании, но така и не написват за нито един американец, пита в блога си Крейг Мъри, бивш британски посланик в Узбекистан. Пропускат ли нещо "Гардиън", Би Би Си, "Таймс", "Дагес нихетер", "Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Ди Велт", "Либерасион" и "Монд"? И наистина, в изнесените досега данни освен исландеца Гунлаугсон, единственият уличен, и то косвено друг западен високопоставен политик, е британският премиер Дейвид Камерън – чрез неговия баща. Като цяло се усеща някакво контролирано изпускане на имена и връзки. Както казва Мъри, на пръв поглед мотивът на онзи, който е предал данните, изглежда похвален – "да бъде осветена системата, позволяваща на свръхбогатите да крият печалбите си, често натрупани чрез корупция, както и всички онези, които избягват да си плащат данъците". Но после той се е обърнал към западни корпоративни медии да публикуват резултатите от анализа на архива и първата голяма история, публикувана от "Гардиън", беше единствено за Владимир Путин и виолончелиста.
Появиха се твърдения, че цялата база данни от "Мосак Фонсека" е изтекла благодарение на ЦРУ. Показана беше и връзката – бащата на един от основателите на фирмата – Юрген Мосак, по време на Втората световна война е служил в Хитлеровите СС войски. През 60-те години на миналия век семейството се преместило да живее в Панама, а Мосак-старши получил предложение от Централното разузнавателно управление да шпионира комунистите от Куба.
FATCA, САЩ и новият данъчен рай
Още в началото на 2015-а журналистът Кен Силвърщайн пространно разследва "Мосак Фонсека", като свързва адвокатската кантора с диктатори, олигарси и пране на пари. Освен че разкрива подробно схемите за регистрация на офшорни дружества, криенето на реалните собственици и прехвърлянето на огромни суми пари, Силвърщайн посочва още, че "Мосак Фонсека" има клон в американския щат Невада – MF Corporate Services, чрез който са регистрирани над 1000 фирми пощенски кутии. Според обясненията му двете компании формално не са свързани, но наличието на редица корпоративни документи и парични преводи доказвали обратното. Впрочем нещата са така изпипани, за да може при нужда (ако започне проверка) връзката между панамската "Мосак Фонсека" и регистрираната в Лас Вегас MF Corporate Services моментално да бъде прекъсната.
Какво обаче й е толкова важното на Невада и защо адвокатите не си седят по райските островчета, а се навират точно под носа на американските власти? Разбулването на истината може би ще нареди целия пъзел – като се започне от самото изтичане на "Документите Панама", медийния шум, липсата на хора от Съединените щати в списъците, намесата на ЦРУ и разклащането на репутацията на данъчните убежища. Случайно или не, от началото на тази година в бизнес средите се говори, че САЩ са новият данъчен рай на света. Показателно е, че легендарната династия Ротшилд вече е открила своя доверителна компания в малкия град Рино, щата Невада. И сега тя помага на богатите да прехвърлят състоянието си от офшорни зони като Бермудските острови в този американски щат. Други също правят подобни маневри, като например базираната в Женева Cisa Trust Co. SA, която съветва заможните латиноамериканци. Тя отвори свой клон в Пиер, Южна Дакота. А Trident Trust Co., един от най-големите световни офшорни тръстове, премести десетки сметки от Швейцария, Каймановите острови и други зони в Сиукс Фолс, също в щата Южна Дакота.
Андрю Пени, управляващ директор на Rothschild & Co, казва: "Хората могат да преместят състоянието си в САЩ, където ще бъде освободено от данъци и скрито от техните правителства".
В основата на превръщането на Съединените щати в новата най-голяма офшорка, която насърчава и подпомага избягването на данъци, е нормативът, известен с абревиатурата FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act). Той бе лансиран от американските власти с идеята да въведе нов автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане със страните, които са го подписали. На базата на FATCA Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разработи и специален Световен стандарт за автоматичен обмен на данъчна информация като инструмент за повишаване на ефикасността и ефективността при събиране на данъци. Само че има няколко държави, които отказват да подпишат този стандарт. Това са Бруней, Науру, Вануату и… Съединените американски щати. Казано с други думи, американците принудиха целия свят, включително и Европейския съюз, да започне да предоставя финансова информация, докато самите те отказват да правят това. И днес всички – от лондонски адвокати до швейцарски доверителни дружества – разработват и предлагат схеми за преместването на милиарди от Бахамите или Британските Вирджински острови към Невада, Уайоминг и Южна Дакота. Изглежда, че "Досиетата Панама" ще засилят този процес.
