Политическият устрем, с който българските депутати кърпят и прекрояват банковите закони, не само не води до ефективни решения, но е и в разрез с основополагащите правила на ЕС за политическата независимост на националните централни банки. Това констатира годишният доклад на Европейската централна банка за 2015-а, публикуван през седмицата – дипломатично, но и категорично. В доклада изрично пише: "Народното събрание на Република България не се консултира с ЕЦБ по измененията в Закона за кредитните институции и в други закони, което поражда опасения относно възможно накърняване на независимостта на централната банка".
Законодателните решения на българското Народно събрание по отношение на банковото дело са "отличени" от ЕЦБ сред 17 други случая, при които не е спазено задължението за консултиране на национални законопроекти с ЕЦБ. Банката квалифицира тези нарушения като очевидни и съществени. За да няма неясноти по тълкуванията, под термините "очевидни" и "съществени" ЕЦБ има предвид случаите, в които националният орган не е предоставил на Европейската банка законопроекта за консултации или го е предоставил, но не е дал достатъчно време на ЕЦБ да се запознае с текста му и да даде становище.
Макар и тактично, ЕЦБ обръща специално внимание на промените в Закона за кредитните институции. Става дума за измененията, публикувани в "Държавен вестник" на 3 юли 2015-а. Това са всички онези текстове на чл.62, свързани с банковата тайна, които разпореждат разкриване на сметките и сделките на магистрати, депутати, държавници и други публични личности в банки, обявени в несъстоятелност. Това становище на ЕЦБ за пореден път показва, че в. "БАНКЕРЪ" е бил прав в многократните си твърдения, че всички тези изисквания, пришити от политиците към отделните закони заради случая с Корпоративна банка, са безсмислени и вредни.
А са вредни най-малко по три причини.
На първо място, изпълнението на въпросните изисквания ангажира огромен експертен, времеви и финансов ресурс. Те отклоняват в една или друга степен хората, работещи в затворените банки да изпълняват основните си ангажименти по инвентаризиране и осребряване на активите на банката. Всичко това на свой ред води до щети за кредиторите на банката в несъстоятелност.
На второ място, нарушаването на банковата тайна води до публикуването на общи, неясни и често неточни информации. Те пък дават храна за спекулации в обществото и водят до създаването на заблуди и напрежение, както и до недоверие в банковите услуги.
На трето място, подобни промени в законите са основание за забележки от страна на висши европейски институции, каквато е ЕЦБ.
В интерес на коректността ще подчертаем, че посочените в доклада несъответствия в действията на съответните български органи не са единствените. Там са изброени и редица други държави, между които са Хърватска, Унгария и Италия – те също са допуснали нарушения, и то доста по-сериозни от тези на България. Ще обърнем специално внимание на всяко едно от тях, защото те не бива да бъдат допускани в българската практика.
Това, че България не е сред най-големите грешници, обаче не е повод за успокоение. Ще припомним, че една от стратегическите цели, поставени от ГЕРБ и от останалите политически партии, е влизането на България в Единния европейски надзорен механизъм и в Европейския банков съюз. Това бе причината народните представители да въведат специален текст в Закона за преструктуриране и възстановяване на кредитните институции. С него те задължиха БНБ до края на годината да проведе скъпоструващите и обременяващи с разходи целия банков сектор мероприятия – Прегледа на качеството на активите (AQR) и последващите го стрес-тестове. През цялата 2016-а банковата система ще бъде ангажирана с тези две "упражнения". Но дори резултатите от тях да са благоприятни за банковия сектор, което също е твърде съмнително, при установените от ЕЦБ несъответствия на българската законодателна практика с правилата за независимост на централните банки в ЕС едва ли може да се надяваме политическите цели за влизане в Европейския банков надзор и Европейския банков съюз да бъдат изпълнени.
Същите съображения важат и за друга една стратегическа цел – влизането на България в европейски валутен механизъм ERM II (известен като чакалнята за еврото). Според управленската програма на ГЕРБ това трябва да стане до края на мандата на това правителство – през 2018-а.
"Швейцарски проблем" и за Хърватска
Докладът на Европейската централна банка сочи, че властите на Хърватска не са се консултирали с ЕЦБ по закон, фиксиращ валутния курс при месечни вноски по кредити, деноминирани в швейцарски франкове или по индексирани кредити. Не е била поискана консултация от ЕЦБ и във връзка с последващ закон, предвиждащ конвертирането на такива кредити в заеми, деноминирани в евро или в индексирани кредити. С оглед на важността на последната мярка ЕЦБ взе решение да излезе (по собствена инициатива) със становище по въпроса, но законът бе приет от парламента на Хърватска, преди ЕЦБ да огласи становището си.
Случаят с Хърватска е важен за България, защото и у нас съществува проблем с ипотечните кредити в швейцарски франкове и някои политици се опитаха да предложат законодателни инициативи, които нормативно да регулират договорните взаимоотношения между получателите на такива заеми и техните кредитори. За българските политици трябва да е абсолютно ясно, че ако в бъдеще решат да творят закони в тази област или да правят промени във вече съществуващи нормативни актове, това трябва да става задължително след санкцията на ЕЦБ.
Гръцка банкова ваканция на юруш
Властите на Гърция не са се консултирали с ЕЦБ във връзка с акт със законодателно съдържание на краткотрайна банкова ваканция и относно ограниченията за теглене на пари в брой и за капиталови трансфери. ЕЦБ е признала извънредния и временен характер на този законодателен акт на Гърция, който бе приет спешно поради силния обществен интерес, за да се гарантира, че мерките за контрол върху капитала са коригирани в необходимата степен.
Забележката, отправена към Гърция, трябва да е обица на ухото за българските политици, които също са склонни към прилагане на извънредно законодателство по банковите въпроси, което не се сещат да съгласуват с ЕЦБ.
Унгария пак хулиганства
Властите на Унгария не са се консултираха с ЕЦБ за нови правни актове, свързани със създаването на извънреден фонд за гарантиране на инвестициите по мерките за несъстоятелност на физически лица и превалутиране в унгарски форинти на някои потребителски кредити, деноминирани в чуждестранна валута. Унгарците са нарушили и правилата на ЕЦБ за предоставяне от страна на ционалните централни банки на финансиране за държавата и публичния сектор. В доклада на Европейската централна банка се посочва, че тя продължава да наблюдава някои програми, предприети от Унгарската централна банка (Magyar Nemzeti Bank) през 2014 г., които не са свързани с паричната политика и могат да бъдат възприети като потенциално противоречащи на забраната за парично финансиране. Причината според ЕЦБ е, че тези програми могат да се тълкуват като задачи, възложени от държавата на Magyar Nemzeti Bank или като предоставяне на финансови облаги за държавата по друг начин. Програмите включват инвестиционни покупки на недвижими имоти, програма за насърчаване на финансовата грамотност, провеждана чрез мрежа от шест фондации, прехвърляне на бивши служители на унгарския орган за финансов надзор на работа в централната банка и програма за закупуване на унгарски произведения на изкуството и културни ценности. "Тъй като през 2015 г. опасенията на ЕЦБ не се разсеяха, тя ще продължи да наблюдава отблизо тези операции с цел да гарантира, че извършването им няма да доведе до противоречие със забраната за парично финансиране. Magyar Nemzeti Bank следва също да гарантира, че ресурсите на централната банка, които тя предоставя на своята мрежа от фондации, не са използвани, пряко или косвено, с цел финансиране на държавата", пише в доклада на ЕЦБ.
Конфликт с установените правила ЕЦБ констатира и в сделката от 2015 г., с която Magyar Nemzeti Bank закупи контролния пакет от акции на Будапещенската фондова борса. "Тази сделка може да се разглежда като будеща опасения за парично финансирана операция, тъй като Magyar Nemzeti Bank фактически е използвала средства на централната банка в помощ на икономическата политика, която обикновено се разглежда като правомощие на правителството. Magyar Nemzeti Bank взе решение и за някои промени в инструментите на паричната си политика, за да подпомогне своята програма за самофинансиране. Предвид произтичащите от това стимули за банките да купуват деноминирани в унгарски форинти държавни ценни книжа в своята съвкупност някои промени може да се тълкуват като начин за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп съгласно чл.124 от договора. ЕЦБ приканва Magyar Nemzeti Bank внимателно да разгледа тези операции, за да се избегне всякакво противоречие със забраната за парично финансиране и привилегирован достъп", пише в доклада на ЕЦБ.
