Парадокс: най-мащабното изтичане на данни в историята на разследващата журналистика – т. нар. "Панамски документи", засега породи най-сериозни политически последствия в една от най-малките държави в света – в Исландия. Разкритието, че премиерът на страната Сигмундур Давид Гунлаугсон и съпругата му са имали офшорна компания, провокира протестите на десетки хиляди граждани на столицата Рейкявик пред парламента на 5 април и петиция, подписана от 16 хил. граждани, с която те поискаха оставката му. Въпреки че първоначално се противеше на натиска и твърдеше, че не е извършил нищо незаконно, Гунлаугсон се предаде и в късните часове на 5 април се оттегли от поста си.
Това, на пръв поглед, изглежда доста несправедливо, защото Исландия е единствената държава в света, която хвърли зад решетките главните мениджъри на банките, фалирали в резултат на финансовата криза през 2008-а. "Най-елитните" затворници са Сигурдур Ейнарсон – едновремешен председател на бившия местен кредитен лидер "Кауптинг банк", и главният изпълнителен директор на институцията – Хрейдар Мар Сигурдсон. Те бяха обвинени за манипулация на пазара и за измами непосредствено преди колапса на "Кауптинг банк", а на 24 октомври 2015-а Върховният съд на страната ги призна за виновни и определи на всеки затвор от по пет години и половина.
Двамата излежават присъдата си
в затвора Квиабригиа – стара едноетажна фермерска къща в западната част на острова, която няма нужда нито от ограда, нито от телени мрежи, нито от стражеви кули. Просто защото от едната страна граничи с ледения океан, от другата се простират покрити със сняг полета от лава. А на изток се издига увенчаният с ледникова шапка застинал вулкан Снаефелсйокул. И с цивилизацията ги свързва едно единствено шосе.
Банкерите затворници прекарват дните си в пералнята, в гимнастическия салон и в "бродене" из интернет – далеч по-прозаични занимания от пищните партита за банкови клиенти на борда на яхти в Ница или Монте Карло. Компания им правят Магнус Гудмундсон – бившият главен изпълнителен директор на поделението на "Кауптинг" в Люксембург, и Олафур Олафсон – вторият по големина банков акционер по времето на фалита на институцията, с които се разхождат извън затвора, подобно на останалите 19 "съкилийници". През миналия месец специалният държавен обвинител, разследващ банковите престъпления – Олафур Хауксон, обвини още петима банкери за пазарни манипулации и измами, включително и бившия главен изпълнителен директор на "Глитнир банк" – Ларус Уелдинг. Общо 26 банкери и финансисти са осъдени на затвор за "принос" към колапса на исландския банков сектор от 2010-а досега.
Това е
печалният край на бляскавото битие
на исландските кредитори в началото на новото хилядолетие. Тогава трите водещи местни банки – "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнир", поели по течението на дерегулацията след десетилетията на фискална дисциплина и се впуснали да трупат дългове на международните капиталови пазари. Благодарение на върховия си кредитен рейтинг и на свободния достъп до Европейската икономическа зона триото взело назаем 14 млрд. евро само през 2005-а – двойно повече, отколкото през 2004-а, при изключително изгодни кредитни лихви – едва с 0.2% над съответните базови лихвени проценти. Банките обаче отдавали получените средства на клиентите си при високи лихви и успели да натрупат рекордни печалби. И забележителната 19.7% доходност на акционерния капител през 2007-а.
Исландските домакинства също си живеели живота и благодарение на свободния достъп до заеми си купували апартаменти в Лондон, ходели на пазар в Париж и препускали из улиците на Рейкявик с джипове "Рейндж Роувър". До 2008-а банковите активи вече надхвърляли десет пъти БВП на Исландия – 17.5 млрд. щ. долара.
И тогава ударила кризата. Световните пазари били парализирани, а исландските кредитори загубили краткосрочното си финансиране и вече не можели да погасяват дълговете си. Цената на исландската крона тръгнала стремително надолу и оскъпила прекомерно заемите на населението. "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнир" спрели да обслужват натрупаните задължения от 85 млрд. долара през октомври 2008-а. А домакинствата загубили над 20% от покупателната си способност. След грандиозния фалит на банковото трио (което държавата отказа да спаси) Рейкявик въведе капиталов контрол, за да спре изтичането на средства от страната. Причината за фалита пък е до болка позната –
банките отпускали необезпечени кредити
на основните си акционери или пък гарантирали заемите със собствени пари.
Днес икономическото състояние на Исландия вече е стабилно. БВП на страната вероятно ще нарасне с почти 4% през тази година, според прогнозите на агенция "Блумбърг". Безработицата е 2.8% – с една трета под равнището й в еврозоната. А правителството подготвя вдигането на капиталовия контрол до края на 2016-а. Исландците обаче са уморени от въздържанието. А последните сделки с активи на водещите местни банки върнаха призрака на шуробаджанащината. През ноември 2014-а държавната "Ландсбанкин" (наследник на фалиралата "Ландсбанки") продаде 31.2-процентния си дял от местната разплащателната компания "Боргун" за 2.2 млрд. крони (18 млн. щ. долара) в частно предлагане. Сред купувачите на акции била и фирмата на племенника на министър от кабинета, регистрирана в Люксембург.
Нещата се влошиха през ноември 2015-а, когато "Виза" се съгласи да купи "Виза Юръп" за 21.2 млрд. евро. Причината е, че "Боргун" е една от 3033 банки и разплащателни компании, които са собственици на "Виза Юръп". А това означава, че инвеститорите на "Боргун" ще увеличат над два пъти стойността на дела си (до 12 млн. долара), когато "Виза" приключи сделката в близките месеци.
Като капак се появиха "Панамските досиета", от които стана ясно, че премиерът Гунлаугсон и съпругата му са решили да инвестират наследените от дамата милиони долари от бизнеса на баща й в офшорка на Британските Вирджински острови (Wintris), включително в облигации, емитирани от трите фалирали банки. Говорителят на премиера съобщи, че фирмата на съпругата му е подала искове за 4,1 млн долара срещу кредиторите.
Въпреки оставката на премиера, който е лидер на "Прогресивната партия", финансовият министър на страната и лидер на коалиционния партньор – "Партията на независимостта" – обеща да изпълни обещанието си да вдигне контрола. И се подготвя да предприеме до края на юни първата стъпка – аукцион за притежаваните от инвеститорите стари облигации (Glacier bonds) за около 291 млрд. крони (2.4 млрд. долара).
Последните сондажи за електоралните нагласи пък показват, че ако предсрочните избори в Исландия се проведат днес, правителството ще получи подкрепата на 36.2% от гласоподавателите, а опозиционната "Пиратска партия" – на 37 процента.
