Два колоса – единият е излишен?

борисов цветанов

Александър Маринов

От месеци все повече анализатори по един или друг начин констатират, че в ГЕРБ нещо се случва. Добре смазаната партийна машина започва да издава странни звуци, неочаквано блокира или превключва на други обороти. Отстрани изглежда, че партията както преди се подчинява безропотно на „този, който ги събра” (и който „ще ги разпусне, ако се наложи” – по собствените му думи на учредителното събрание). Но реалното политическо поведение и особено засилената активност под повърхността говорят за друго. Разнобоят и нелогичните действия се дължат на засилващи се командни импулси от два конкуриращи се източника – центровете около Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

През последните седмици се появиха факти, потвърждаващи тезата за прераснал в

публичен разрив между двамата

който вече е трудно да се прикрие. Тепърва ще става ясно дали някои инициативи на парламентарната група са били предварително съгласувани с премиера, или наистина става дума за „бунт на кораба”. Но когато говорим за бламиране на решения и законопроекти на правителството (като последния случай в парламентарната Комисия по вътрешни работи) или официални позиции на министър-председателя (скандала около  избора на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията), очевидно не става дума за театрални постановки. Води се задкулисна борба за влияние, която е напът да се пренесе на авансцената. Напрежението в партията, породено от тази борба, е реално и започва прегрупиране на силите, най-вече според преценките за крайния изход.

Оттук нататък тръгват различните догадки и интерпретации. Според едни Цветанов разчиства обкръжението на премиера от лично неудобни за него хора, които го конкурират при определянето на партийната политика. Според тази версия целта на председателя на парламентарната група на ГЕРБ не е да измести Борисов, а да го отслаби, за да засили необратимо собствените си позиции. Други анализатори посочват, че независимо от актуалните намерения в близко бъдеще  изострянето на конфликта най-вероятно ще доведе до поставяне на

съдбовния въпрос „или-или”

Трета хипотеза е, че може да се стигне до някакво помирение чрез разделяне на властта (постовете), което означава, че Цветанов трябва да получи нещо много по-ценно от това, което има в момента.

Разнопосочни са и обясненията за причините и движещите сили на противопоставянето между Борисов и Цветанов. Неуморните привърженици на модела „Кой?” като универсален източник на всички злини смятат, че това е начин да бъде окончателно „опитомен” министър-председателят. Други виждат причините в постепенното натрупване на нелоялни взаимни постъпки. Трети смятат, че корените са по-дълбоки и включват в „голямата картина” влиянието на по-близки и по-далечни, но могъщи външни фактори. Наистина, едно от най-трудните за обясняване неща е как се стигна до ситуация, в която демиургът на ГЕРБ и едно момче, което преди 15 години му носеше папките, днес си мерят силите в практически равностойни позиции. Именно това, изглежда, принуждава някои наблюдатели да търсят нечия „божествена намеса свише” (по каноните на древногръцката трагедия).

Според мен истината е по-прозаична –

Цветанов бе системно подценяван

а Борисов – системно надценяван. Разликата между двамата (която по принцип не е особено голяма) е, че първият се възползва от тази привидност, а вторият попадна в нейната клопка. Обективността изисква да се признае, че за последните години Цветанов показа израстване ако не в друго, то със сигурност в способността да оцелява политически. Подигравателно-пренебрежителното отношение към него, каквито и конкретни основания да има, може да се окаже за определени пряко засегнати страни съдбоносна грешка.

Днес, колкото и да изглежда странно, прагматичната (извънмедийна) популярност на председателя на парламентарната група се мери с тази на лидера на партията. Една от причините е, че Цветанов се занимава с редица проблеми (и ги решава по своя начин), които Борисов игнорира или ги прехвърля на други хора. Тези въпроси далеч не се изчерпват с подготовката и провеждането на избори така, че (почти) винаги и независимо от обстоятелствата да се печелят от ГЕРБ.

Другата страна на медала е, че унесен в нашепванията на дежурните подмазвачи и омаян от чувството си за величие, Борисов допусна (конкретно по отношение на Цветанов)

поредица от груби грешки

които вероятно ще му струват много скъпо. Предостави му изцяло партийното строителство, кадровата политика и най-вече – ръководството на изборната дейност. Дълго време търпя безобразията му по ръба на закона, възлагаше му мръсни поръчки, но когато стана напечено, реши в своя стил да се отърве от него, като го жертва и му прехвърли всички пасиви. Първо, през 2011-а позволи елиминирането му като кандидат за президент с неслучайно избухналите разкрития за материалното (имотно) благополучие на министъра на вътрешните работи. По-късно, въпреки че можеше, не се противопостави на мощната прокурорско-съдебна атака срещу Цветанов, а според някои източници от определен момент нататък дори е играл активна роля в нея. Но на финала на драмата, когато нещата бяха „на кантар”, Борисов се уплаши (или някой го уплаши), не натисна за окончателното решение и по този начин допусна Цветанов да се окопити и да намери изход от ситуацията. След което председателят на парламентарната група мина в контранастъпление срещу най-приближените до премиера, като видимо преследва по-големи политически цели освен личното разчистване на сметки с „конкуренцията”. Накрая, изнервен от все по-видимия контрол на Цветанов над парламентарната група и партията, Борисов си позволи да го унижи публично – не само го нарече

„неизбираем кандидат за президент”

но и даде да се разбере, че се бута там, където не му е мястото. Цветанов от 2007-а или дори от 2011-а щеше да преглътне това, само че днешният Цветанов – със сигурност няма.

Истинската драма предстои и тя ще се върти около сюжета как засилващото се противоборство в ГЕРБ ще се отрази на процесите в държавата. А отражение ще има, защото Борисов и Цветанов – макар и по специфични причини – имат доста различни възгледи кой и как трябва да управлява България.

Ясно е, че сблъсъците около реформите в МВР и антикорупционните политики са само върхът на айсберга. Това, което наближава със страшна сила, е излъчването на кандидатурата на ГЕРБ в президентските избори – вероятно последните избори, за които партията и нейният лидер могат да бъдат относително сигурни, че ще спечелят. Тази перспектива със сигурност се осъзнава от някои по върховете на ГЕРБ и може би ще има решаващо значение за драматичната развръзка на конфликта. Или – за неговото решаване чрез (временна) подялба на властта.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст