Срамна страница от нормотворчеството на това Народно събрание оформят корекциите, които народните представители постоянно правят в Закона за банковата несъстоятелност. Депутатите се опитват да вкарат в него текстове, които да важат със задна дата. Става дума за ангажимента синдиците на КТБ да публикуват доклада на "Аликс Партнърс", независимо че за това има клауза за конфиденциалност в договора между фирмата и синдиците. А той е сключен много преди въпросните поправки в закона да бъдат приети.
От многото поправки законът вече е заприличал на клошарско одеяло. И в един момент може да се окаже, че там има текстове, които си противоречат драстично един с друг или с други нормативни актове. Впрочем това вече забелязват и по-здравомислещите депутати. На 14 април при гласуването на второ четене на поредните изменения и допълнения в Закона за банковата несъстоятелност в пленарната зала депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров отбеляза: "През 2014-а сегашният парламент го промени един път. Миналата година направи това шест пъти."
Всъщност сегашните изменения и допълнения в Закона за банковата несъстоятелност могат да се разделят на две части. Първата е свързана с неистовото желание на депутатите да направят публично достояние договора с фирмата "Аликс Партнърс". Както се знае, синдиците я наеха по силата на същия този закон да разследва паричните потоци и движението на активите на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка и изготвения от нея договор. Най-дейни в тази "битка за публичност" са депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров, които настоятелно искат да видят договора между фирмата и синдиците.
"Никой от нас, нямайки информация от източника, не може да каже сега – като гласуваме тези закони, дали ще има претенции за неустойки срещу Фонда за гарантиране на влоговете, или по-скоро срещу синдиците? Дали има клауза за конфиденциалност и дали фирмата, която е правила разследването, или някой друг ще има претенции към синдиците или към фонда? На този въпрос никой не може да ни отговори. Затова ви призовавам, за да не бъдем държани на тъмно, да направим така, че оттук насетне всички най-важни параметри на тези договори да бъдат ясни", заяви Мартин Димитров.
Натискът за промяна на закона в услуга на "публичността" обаче започна да озадачава дори някои депутати от парламентарната Комисия по правни въпроси. А тя е водеща при обсъждането и гласуването на въпросния законопроект.
"Предмет на обществения интерес трябва да е резултатът на този договор – изготвеният доклад. Самият договор отразява взаимоотношения между синдиците и консултанта, които едва ли са обект на обществен интерес. Предупреждавам, че тук излизаме от рамките на общоприетия търговски обичай, от рамките на общоприетия стандарт за конфиденциалност на взаимоотношенията, които са дължими при възлагането на конкретна работа на консултантите. Но въпреки че предложенията са прекалени и представляват лоша законодателна практика, и не бива да се разширяват и за други случаи, ще подкрепим предложението за тези промени в закона", заяви депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов, който е председател на правната комисия. Колкото и да е странно, към тези негови опасения се присъедини и депутатът от "БСП Лява България" Филип Попов.
"На заседанието на правната комисия заявихме, че ще подкрепим всеки текст, който дава възможност за повече прозрачност по случая с банковата несъстоятелност. Случаят с КТБ е прецедент за България, защото са изчезнали милиарди левове. По отношение на т.нар. международно разследване, аз още когато се реши да бъде предоставена такава функция на международна фирма, казах и тогава бях категоричен, че едва ли тази фирма ще разполага с достатъчно юридически способи, за да събере разпилените активи в патримониума на банката. Така предложените текстове имат характер на извънредно законодателство. Но смятам и че случаят, по който те се правят, е извънреден. Пак повтарям – това е прецедент за нашата най-нова банкова история. Защото фалитът на тази банка можеше да повлече и държавата като цяло. Затова ние ще подкрепим текстовете, които дават възможност за по-голяма прозрачност и за доклада, и за договора", заяви Попов.
За него явно историята на банковото дело у нас започва от началото на новото хилядолетие, защото при много по-извънредна ситуация България бе поставена през 1996-а и началото на 1997-а, когато фалираха не една, а 19 банки. По-важното е, че вече има депутати от противостоящи си политически сили, които са единни в мнението си, че това, което се прави със Закона за банковата несъстоятелност, влиза в параметрите на извънредното законодателство. А според всички правни доктрини извънредното законодателство по принцип не е добра нормотворческа практика. Нещо повече – тя е опасна, защото съдържа прецеденти.
А що се отнася до обществения интерес – всяко извънредно законодателство се оправдава с него. В това число и законите срещу евреите в нацистка Германия.
Но да не се връщаме толкова назад, защото в случая с Корпоративна банка дори мотивът за накърнения обществен интерес е спорен. Такъв проблем щеше да има, ако държавата бе наляла пари в банката. Но тя точно това не направи. Даже обратното – всички пари, които държавата извади покрай кризата с Корпоративна банка, не са похарчени безвъзвратно, а са инвестирани. И ще й бъдат възстановени с лихвите.
В крайна сметка предложените изменения в Закона за банковата несъстоятелност, предназначени да защитят – според депутатите, обществения интерес, бяха приети. Но само в частта за публичност на доклада на разследващата фирма. Договорът между нея и синдиците на КТБ не получи благословия за разсекретяване.
