Кои фирми получават милионите евро от оперативните програми на ЕС? Има ли концентрация на средства в някоя от тях? Ползват ли се подизпълнители за размиване на финансовите потоци? Какви бонуси получават чиновниците от еврофондовете? Налагат ли се глоби на нарушителите? Тези, а и други въпроси, свързани с усвояването на парите от Брюксел, отдавна вълнуват "публиката". Но отговорите не се намират никак лесно. Или поне така беше досега. Мъглата около оперативните програми, която позволяваше на политиците да правят какви ли не спекулации, вече се разсейва. В основата на тази тенденция е обновената Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на Евросъюза (ИСУН 2020), която вече е достъпна на "http://2020.eufunds.bg".
На практика, чрез публичния й модул, всички финансови потоци от Европа към България ще могат да се следят в реално време. "Новият ИСУН е много по-добър от стария. Той е като елхичка. Още закачаме играчките по него. Звездичката му ще бъде закачането на Програмата за развитие на селските райони", обясни вицепремиерът по икономическата политика Томислав Дончев.
И наистина, наред с основните оперативни програми онлайн платформата дава информация и за "Инициативата за малки и средни предприятия", за Програмата за морско дело и рибарство и за храни и основно материално подпомагане. Съвсем скоро, по думите на директора на Централното координационно звено Малина Крумова, предстои да се включат и програмите "Вътрешна сигурност" и "Миграция" на МВР. Единствените все още "скрити" милиарди са тези за развитието на селските райони. Говори се, че служителите във фонд "Земеделие" нямали желание да сътрудничат на проекта ИСУН 2020, тъй като били свикнали да работят със затворената си за вътрешно ползване система ИСАК. Никак не е за пропускане обаче детайлът, че именно при селската програма са най-големите корупционни скандали и може би все още има някакво притеснение за пълното разкриване на фактите.
Какво получаваме?
Благодарение на ИСУН 2020 може да се проследи изцяло всяка оперативна програма, процедура и дори договор – от подаването на документите до разплащането на парите. Има подробна информация и за одобрените проекти – кои са партньорите в него, избраните изпълнители и подизпълнители, срок и т.н. Системата също така дава възможност за напълно електронно кандидатстване. Досега чрез нея са подадени близо 6500 проекта за общо над 7.8 млрд. лева. "Тази електронизация на процесите не само улеснява работата с еврофондовете, но гарантира и пълна прозрачност. Тя води още до намаляване на разходите за кандидатстване, отчитане, управление, наблюдение и контрол на средствата от ЕС", твърди Томислав Дончев.
От наличните днес данни се разбира, че Европейската комисия вече ни е превела близо 750 млн. лв. като авансови плащания, което е 4.5% от цялата финансова рамка за 2014-2020-а в размер на почти 16.5 млрд. лв. (виж таблицата). По-голямата част от парите обаче стоят по сметките на министерствата, тъй като реално изплатените суми са само 215 милиона. При договорените средства нещата стоят значително по-добре – имаме подписани контракти за близо 3.18 млрд. лв. (16.3% от целия бюджет). По програмата "Транспорт и транспортна инфраструктура" например са разпределени почти половината пари, договорена е една трета от наличната сума и по програма "Храни".
Системата показва още, че към момента няма фирма с повече от един проект. Но за сметка на това редица държавни ведомства имат по повече одобрени договори. На челно място с 10 контракта за 95 млн. лв. сега е Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми". Веднага след нея с шест договора – но на стойност 870 млн. лв., е Агенцията за социално подпомагане. Иначе с най-голямо подсигурено финансиране са Министерството на регионалното развитие и благоустройството (3.25 млрд. лв.), Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (3.15 млрд. лева.) и столичният "Метрополитен" (2.9 млрд. лева).
Колко ни струва?
Естествено, прозрачността, която получаваме сега, си има цена. През лятото на 2014-а, дни преди да отиде в историята, кабинетът на Пламен Орешарски е подписал договор за 2 232 000 лв. с консорциума "ИСУН 2020", в който влизат "Абати" и "Ню Ай". Регистрираното по Закона за задълженията и договорите обединение получи сериозната сума, за да преработи и надгради използваната през предишния програмен период информационна система, така че да е полезна поне до 2020 година. Негов ангажимент бе и разработването на рекламните материали за популяризиране на проекта.
Изпълнителите са добре познати играчи. "Абати" АД, което е собственост на Борислав Милтенов и Александър Михайлов, бе сред водещите дружества, които организираха интернет преброяването на населението през 2011-а. "Ню Ай" пък е консултантска компания, чийто директор – Силвия Тодорова, е член на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Като част от консорциума "КПМГ България – Ню Ай и София консултинг", фирмата е предоставяла множество услуги на държавни ведомства, сред които Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие, Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и други.
Около милионите, които се харчат за поддръжката и обновяването на ИСУН, има една любопитна подробност. Още през 2012-а първото правителство на ГЕРБ даде с тази цел 1 695 504 лв. на "Информационно обслужване" АД. Задача на предприятието бе и да отстранява всякакви грешки, да добавя нови индикатори, параметри, списъци, чек-листи, отчети и справки, както и да прави промени в софтуера при настъпили корекции на нормативи или на изискванията на структурите, отговорни за управлението и контрола на средствата от еврофондовете. Все неща, които се дублират с някои от дейностите, поверени по-късно на консорциум "ИСУН 2020". Но да се надяваме все пак, че европейските пари са похарчени наистина по европейски.
Да не забравяме, че през 2008-а именно "Информационно обслужване" – тогава под "вещото" ръководство на близкия приятел на действащия по онова време премиер Сергей Станишев – Азер Меликов, спечели търга на финансовото министерство за създаването на ИСУН. Това стана възможно, след като конкурсът, на който бе избрана унгарската компания "Велт 2000", и то с пъти по-ниска оферта, бе отменен. После – в средата на 2009-а, лошата разработка на ИСУН от "Информационно обслужване" беше основната причина Европейската комисия да ни даде пет негативни оценки за съответствие на оперативните програми. И се наложи експертите на Министерството на финансите сами да преработят изцяло софтуера, за да получим одобрението на Брюксел. С други думи, държавата плати няколко милиона за нещо, което после сама си направи.
Защо няма такъв регистър и при поръчките?
Логично е да се постави въпросът защо всички проекти, финансирани от еврофондовете, могат да се следят в реално време през интернет, а подобна "екстра" не съществува за обществените поръчки. От технологична гледна точка няма причина да не можем да разберем как се е облагодетелствало едно дружество от тези поръчки, след като имаме възможност да научим колко пари е взело от оперативните програми. И в двата случая става въпрос за разпределянето на публични средства – на европейския или на българския данъкоплатец. Но очевидно властта няма никакво желание за повече прозрачност в Регистъра на обществените поръчки. Истината е, че той не е модернизиран от самото му създаване през 2007-а и индивидуални справки въобще не могат да се правят. Не че цялата информация за обявените, възложените и изпълнените търгове не е в електронен вид. Просто на някои хора никак не им се иска тези данни да бъдат леснодостъпни.
