Темата за бурките влезе официално в Народното събрание във вид на проект на Закон за носене на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Инициативата е на депутатите от Патриотичния фронт, които смятат, че у нас това се прави не по религиозни убеждения, а срещу заплащане – в израз на последователна политика от страна на Турция и страните в Близкия изток и Персийския залив. Подобно законодателство са въвели вече шест водещи европейски държави – Франция, Белгия, Швецария, Холандия, Испания и Италия.
В мотивите си вносителите са посочили, че е без значение дали наименованието на такива облекла е бурка, фередже, яшмак, никаб или друго, като те изобщо не са изброени примерно в законопроекта. Същественото е, че употребата им е в противоречие както със светските закони на страната, така и с хилядолетните традиции по тези земи, чиито религиозни общности не са прилагали такъв показен верски радикализъм. Приведен е и аргументът, че забраната на такова облекло защитава правата и достойнството на жените, като подтекстът е, че те го носят по принуда.
"Налагането по един или друг начин маниера на постоянно носене на бурките и други подобни в една страна е в пряка релация с опасността от тероризъм на джихадистка основа. Радикалният ислям е идеология, а не религия, която си поставя чисто политически цели, проповядва насилие срещу немюсюлмани и е основният фактор за самоизолацията на мюсюлманските общности. Носенето на такова облекла пречи за идентификацията на лицето, което го носи. Това съществено завишава риска за пробиви в обществената сигурност, включително и чрез терористични актове, в които се използват жени камикадзе", мотивират се вносителите.
В основата на проекта е челният френски опит и веднага си личи, че не е писан на коляно. Въведена е генерална забрана за носене на облекло, което скрива напълно или частично лицата на всички, населяващи територията на България, пребиваващи временно или постоянно в нея в качеството си на чужденци или мигранти. Забраната важи във всички официални институции и обекти на урбанизираната територия, свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, както и местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации. Изрично е посочено, че разпоредбите на закона важат за държавните, общинските и частните училища.
Дадени са легални дефиниции за напълно скрито и частично скрито лице. Първото включва случаите на използване на покривала или дрехи от плат за цялостно закриване на по-голямата част от главата и лицето, включително и устата, очите, косата и ушите. Във втория случай е скрита по-голямата част от главата и лицето, като открити остават само очите. Посочени са и съответните изключения от общата забрана – ако облеклото се налага по здравословни причини, от професионална необходимост или ако е с временен характер в рамките на спортни, културни или други подобни прояви. Забраната не се отнася и за домовете на съответните граждани или в официалните места за молитва на съответното вероизповедание, каквито са джамиите. На всички лични документи и на документите за временно или постоянно разрешение за пребиваване на българска територия снимките трябва да са в съответствие със Закона за българските лични документи и правилника за прилагането му.
Както си му е редът, проектозаконът съдържа и съответните административно-наказателни разпоредби. При първо нарушение предвидената глоба е в размер на 200 лв., а за всяко следващо – по 1500 лв. и лишаване от социални помощи за срок от три месеца, ако нарушителят получава такива. Контролът по спазването на правилата и налагането на санкциите са предоставени на МВР, на кметовете на общини и на кметовете на кметства. Констатирането на нарушенията и издаването на наказателните постановления ще става по реда на Закона за административните нарушения и наказания, който предвижда и съдебен контрол.
Проектът включва и допълнителна разпоредба, с която се предлага създаване на нов състав в Наказателния кодекс. С него се инкриминира използването на заплаха, насилие, принуда, власт, даване или обещание за даване на материална облага с цел склоняване на някого да носи забраненото облекло. Наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от 5000 лв. плюс обществено порицание, но е предвиден и квалифициран състав. Ако някое от описаните деяния е осъществено по отношение на малолетен или непълнолетен, наказанието е затвор до пет години и глоба от 10 000 лева.
