Нима съдиите, прокурорите и следователите, които няма да получат приза "Почтен магистрат" на Министерството на правосъдието, са непочтени? Това пита Българската съдийска асоциация с председател Богдана Желявска по повод обявеното от правосъдния министър Екатерина Захариева учредяване на годишен конкурс с галещото слуха наименование "Почтен магистрат".
Призът няма да има финансово изражение, но човек едва ли ще остане равнодушен, ако обявят публично че покрива следните критерии: "магистрати, които са уважавани, благородни, достойни, почитаеми, достопочтени, допринасят с конкретни действия за развиване и утвърждаване на конституционните права на гражданите, за етичност в поведението на колегията, защитават правата на човека, утвърждават върховенството на правото, актовете им са обосновани и съобразени с достиженията на правната наука в съответната област".
Най-малкият проблем е прилягат ли тези качества на образа на Желявска. Ще вземе ли обаче някой насериозно заръките на Захариева, дадени пред студенти – юристи при обявяването на конкурса: "Няма нищо по-важно от чистата съвест вечер и професионалното удовлетворение сутрин. Работете така, че с вас да се гордеят родителите и децата ви. Служете на закона, а не на силните на деня, така вие ще бъдете силните!"
За чистата съвест вечер си има обаче утро, което е по-мъдро от вечерта. Измеренията на професионалното удовлетворение пък едва ли са толкова тесни, колкото подхвърля правосъдната министърка. За децата пък знаем, че след време обявяват родителите си за глупаци, ако просто са работили. Колкото до избора между служенето на закона или на силните, Захариева е прекрасен пример в това отношение.
