Парламентът започна да променя Изборния кодекс, но корекциите поеха в посока, противоположна на заявените добри намерения. Още в началото на седмицата правната комисия съчини текстове, част от които нямат връзка нито с реалността, нито с главния мозък. Независимо, че са измислени от юристи. Вместо да улеснят гражданите и изборния процес, народните избраници се опитват максимално да затормозят тези, които са ги пратили в Народното събрание. И по-точно да ги измамят, бетонирайки настоящото статукво и собственото си пребиваване зад депутатските банки.
В четвъртък (21 април) парламентът окончателно прие на избори да се гласува задължително. След двучасови спорове депутатите одобриха на второ четене в пленарната зала тази промяна в Изборния кодекс. Текстът, в който правото на глас беше видоизменено в "граждански дълг", мина с гласовете на 109 депутати от ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт и БДЦ. Социалистите и ДПС се възпротивиха, реформаторите също не бяха съгласни с тази промяна.
Най-доволни останаха от Патриотичния фронт, които влязоха в парламента именно с обещанието да "лекуват болната българска демокрация" с хапчето "задължителен вот". Хората на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов признаха, че целта на тези мерки е да се намали тежестта на Движението за права и свободи. По думите им това ще редуцира също купения, манипулирания и корпоративния вотове. ГЕРБ признаха, че подкрепят патриотите, защото са партньори. От ДПС пък заявиха, че текстът е противоконституционен, и се надяват Конституционният съд да го отмени. Съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски коментира, че задължителното гласуване било все едно да накараш всеки човек да свири на пиано – накрая резултатът нямало да се хареса на много хора.
И тъй като предлаганата от патриотите глоба от 50 лв. и спиране на социалните помощи за три месеца за негласуващи не мина в правната комисия, а възможността за стимулиране на примерните гласоподаватели беше прехвърлена на Министерския съвет, който и без това отговаря за организацията и провеждането на всички видове вотове, въпросните юристи измислиха друга "инквизиция" за българските граждани, която тепърва ще се обсъжда в пленарната зала.
Значи гласуването вече е задължително, но ако не изпълним гражданския си дълг да упражним правото си на глас, за наказание ще ни заличават от избирателните списъци за следващия вот. И тъй като изборите са различни – за президент, за народни представители, за евродепутати и за местна власт, то на българския гласоподавател де факто му е забранено да прецени кой вот го интересува и за какво иска да гласува. Същите онези, които народът праща в парламента да го представляват, започват да му скачат по главата и да му орязват правата и свободите в своя полза, разбира се. Та
ако не искате да гласувате за държавен глава
тази есен, но държите да пуснете бюлетина за народни избраници, ще трябва да се разходите до съответната община, да докажете документално, че сте имали уважителна причина да не отидете до урната – инцидентно отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост, или други непредвидени обстоятелства. А ако нямате такава, ще трябва да подадете нотариално заверено писмено заявление, че искате да си възвърнете избирателните права и да гласувате. Това трябва да стане най-късно 30 дни преди изборния ден. "Щастливците", които няма да бъдат подлагани на наказателната процедура, са хората с хроничен здравословен проблем и тези над 70-годишна възраст, те ще бъдат освободени от "гражданския си дълг".
Друга иновация на правната комисия, за която тепърва ще се произнася пленарната зала, е въвеждането
на квадратче "Не подкрепям никого"
в бюлетината. Идеята бе предложена от председателя на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ и бе одобрена от членовете й. После обаче се появиха драмите – за какво ще служи тази възможност? Дали само за статистиката, за да се знае колко души гласуват протестно, или тези бюлетини да се броят за невалидни. В крайна сметка се реши тези гласове да се броят за действителни, което означава, че ще се отчитат при формирането на четирипроцентната бариера за влизане в парламента. Което на практика означава, че колкото повече хора гласуват срещу всички, толкова повече ще се вдига прагът за попадане в Народното събрание, което облагодетелства големите партии ГЕРБ, БСП, ДПС и прецаква малките.
Къде се крие йезуитщината?
На пръв поглед "благородните" депутати дават възможност на гражданите да ги напсуват, образно казано. И съзнателният мислещ гражданин, когото са задължили да гласува, отива до урната да пусне попържнята си "не подкрепям никого", защото е против партиите на статуквото и против този политически елит. Но! Бюлетината му е действителна и участва в преразпределянето, което е в полза на същите тези партии на статуквото, които той ненавижда! Така, гласувайки против тях, гражданинът на практика подкрепя някоя от тях. По-голямо малоумие едва ли биха могли да измислят и обитателите на "Карлуково", трудейки се неуморно три дни и три нощи. Ако пък депутатите решат тези бюлетини да не участват в преразпределянето на гласовете, няма да има никакво значение какъв процент от хората не желаят тези политици, те пак ще бъдат избрани.
Напълно изненадващо Народното събрание не прие да бъде създаден 32-и
избирателен район "Чужбина"
Решението бе шокиращо, след като преди това в комисията то бе почти единодушно одобрено, освен това имаше предварителен консенсус поне между формациите от управляващото мнозинство. Това означава, че българите зад граница ще продължат да гласуват само за партии, но не и за конкретна листа. Така те ще бъдат лишени от правото преференциално да избират свои народни представители, а гласовете им ще се преразпределят в останалите 31 избирателни района и ще продължи практиката някой нов Бат Сали да стане депутат с няколкостотин гласа. Това е в полза най-вече на ДПС, тъй като обикновено най-много гласове идват от Турция, но вече и от Западна Европа пристигат бюлетини именно за партията на Ахмед Доган.
Народните представители взеха и друго съмнително конюнктурно решение –
референдумите да се провеждат самостоятелно
и да не могат да се съчетават с избори. С това те се отказаха от собственото си решение, което гласуваха през юли миналата година. Тогава промениха Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като приеха обществените допитвания да се провеждат едновременно с някакъв вид избори. Мотивът бе, че ще се спестят пари и ще има по-голяма избирателна активност. Сега обаче се обърнаха на 180 градуса с аргумента, изказан от Четин Казак, че кампанията за вота "потопявала" темата на който и да е референдум. Конкретният повод за това извъртане е предложеният от шоумена Слави Трифонов референдум, от който не можаха да избягат, но го запратиха за провеждане насред летния отпускарски сезон. А иначе простата истина е, че не искат суверенът, който им е и работодател, да се бърка в теснопартийните им заигравания и тънки сметки за политическа и властова вечност.
„Умните глави“ от правната комисия сътвориха
и друг абсурд
– забраниха оповестяването на социологически проучвания по време на предизборната кампания, която скъсиха от 30 на 21 дни. Безумният аргумент на вносителите от Патриотичния фронт Валери Симеонов и Християн Митев е да не се вкара в заблуда гласоподавателят. Експерти веднага контрираха, че ако тази забрана остане, социалните мрежи ще бъдат залети с всевъзможни "прогнози и проучвания", които никой няма да знае кой ги е правил и поръчал, по каква методика са и на базата на какви данни. Стреснат, председателят на комисията Данаил Кирилов оттегли подписа си, но записаният текст остана в проекта за второто четене.
Преди години някой беше написал на една стена в центъра на София: "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!" ГЕРБ и останалите политически сили в Народното събрание са напът да докажат истинността на това твърдение, като правят всичко възможно да превърнат изборния процес в долнопробен фарс, който да откаже и най-упоритите да гласуват. "Колкото повече отвратени и негласуващи, толкова по-лесна е шашмата на вота. Всъщност така действат онези, които губят обществена подкрепа в търсене как да го преодолеят“, написа потребител на Фейсбук в коментар на Бай-Ганьовските законодателни напъни на депутатите от 43-ия парламент.
КАРЕ
Реформаторите бесни на ГЕРБ, обмислят бойкот
Безумните гласувания на ГЕРБ при промените в Изборния кодекс вбесиха парламентарната група на Реформаторския блок и обединиха двете крила – опозиционното и проправителственото, които заплашиха с бойкот по-нататъшното приемане на поправките.
Найден Зеленогорски се принуди да чете пред журналисти пасажи от Програмната декларация за управление, за да покаже, че в момента Народното събрание приема различни изменения, а ГЕРБ погазва споразуменията. Според документа е трябвало да има референдум преди приемането на задължителното гласуване. Там е записано, че "ще бъдат направени промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система, изчистване на изборните списъци от "мъртви души", въвеждане на активна регистрация, ограничаване на корпоративния и купен вот, въвеждане на машинното гласуване, създаване на преброителни центрове, провеждане на референдум за задължително гласуване и засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони", припомни той текстовете от Програмната декларация за ключови приоритети за формирането на стабилно парламентарно мнозинство в 43-ото Народно събрание и съставяне на проевропейско реформаторско правителство за стабилно развитие на България, подписана от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ.
Мартин Димитров от гражданската квота на Блока подчерта, че отново се е оформило скандално мнозинство между ГЕРБ, БСП, ДПС, което изненадващо е отхвърлило въвеждането на нов избирателен район "Чужбина" – нещо, което бе прието в правната комисия с гласовете на ГЕРБ. Радан Кънев посочи, че са били нарушени правата на българите зад граница. Зеленогорски пък заяви, че на преговорите с партньорите реформаторите ясно са изразили становището си за създаването на такива райони извън България – за Азия, Европа и Америка, тъй като с отпадането на район "Чужбина" се слагат в неравнопоставеност гражданите, които живеят извън страната, а те също трябва да могат да посочат свои представители в българския парламент.
"На следващия Изпълнителен съвет на Реформаторския блок ще обсъдим да не участваме в гласуването на Изборния кодекс", закани се Кънев. Така според него формиралото се мнозинство ще понесе цялата отговорност за промените в закона. На въпрос дали ще напуснат управлението, Найден Зеленогорски обаче каза, че едва ли в този момент може да се даде утвърдителен отговор. Все пак той призна, че вижда проблем и в промените, свързани с електронното дистанционно гласуване, което се отлагало във времето чак за 2019 година.
„В следващите няколко дни ще гласуваме важни текстове и се надявам мнозинството да направи така, че да не се разминем с Програмната декларация, подкрепена от всички в същото това мнозинство", добави той и припомни, че това е желанието и на техните избиратели.
