Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Цената на черното злато буквално се срина в понеделник (18 април) след провала на преговорите в Доха за ограничаването на добива му. В края на седмицата обаче спекулациите, че предстои нова среща този път в Москва, както и излезлите по-лоши от очакваното данни за пониженото производство и намалели резерви на нефт на САЩ изстреляха цената му до петмесечен връх.
Цената на петрола така силно влияе върху световните финансови пазари, защото увеличените котировки са повод за очакване на по-високи цени на съпътстващите суровини и материали, а следователно и за по-високи нива на инфлацията. Всички тези фактори неминуемо водят и до раздвижване при корпоративните акции и облигации. По-високите цени на акциите пък предполагат необходимостта от ресурс за финансиране на покупките им и ще допринесат за отлив от по-сигурните държавни ценни книжа. Точно на този сценарий станахме свидетели през изминалите дни. Нефтът поскъпна с 18%, с между 2 и 4% "растяха" цветните и благородните метали, с 4% – акциите на франкфуртската фондова борса и с 1.5% – на нюйоркската. С 1.7 канадски долара олекнаха книжата на Канада и с 1.2 паунда английските десетгодишни облигационни емисии. С по 50 до 70 цента по-евтино се търгуваха щатските книжа, както и тези на страните от еврозоната.
Българските международно търгувани книжа с падежи 2024-а, 2028-а и 2035 г. добавиха към стойността си от 20 до 30 евроцента. Поскъпнаха, тъй като не се причисляват към групата на имащите първокласен кредитен рейтинг, а са в дъното на таблицата и се смятат за по-рискови. В резултат на техните по-високи цени доходността им се понижи и в момента се търгуват при съответно 2.28, 2.82 и 3.48% годишна възвръщаемост.
Министерството на финансите отбеляза положителни тенденции в развитието на икономиката на страната, водени от по-доброто представяне на промишленото производство най-вече заради по-добрия износ. Ето защо се отчитат и значителни бюджетни излишъци, вследствие на което финансовото ни ведомство вече трети месец се въздържа от емитиране на нов дълг.
Вътрешният междубанков вторичен пазар отбеляза известно оживление през изминалата седмица. Сделките с книжа със срочност от 2 години са сключиха при 0.2% годишна доходност, а тези с падеж след 3 години – при 0.35% на годишна база. Книжата, които ще се изплащат след 4 и 5 години, бяха договорени при съответно 0.7 и 1.1% годишна възвращаемост, а 7 и 8-годишните при 1.7 и 2% годишно.
Колкото до сделките на междубанковия депозитен пазар, те се сключваха на лихвени нива в унисон с начисляваните от Българска народна банка наказателни лихви (от минус 0.4%) върху сумите на свръхрезервите, които банките поддържат по сметките си при нея, а те са в порядъка на 5 млрд. лева. Ето защо депозитите от един до седем дни се договаряха между кредитните институции в рамките между минус 0.15% до минус 0.05% на годишна база.
Банковите ни институции продължават да са най-предпочитаният партньор на Министерството на финансите при продажбата на ДЦК на първичен пазар. Поради липсата на достатъчно алтернативи за предоставяне на свободните си налични средства те продължават да са основният държател на такива книжа. Общо 4.4 млрд. лв., или 65% от 6.8 млрд. лв. емитиран вътрешен дълг, е в тяхно притежание. Близо половината от външните ни еврооблигации, възлизащи на 7.6 млрд. евро, са притежание на български инвеститори, като от тях 4.7 млрд. са в портфейлите на банки.
