"Мониторингът, който го има върху България, да го има върху всички съдебни системи, защото обикновено държавите, които са с най-развита съдебна система, най-лесно признават своите грешки и какво трябва да се промени. Така по-изостаналите може да се учат от този опит." Поредната абсурдна безсмислица в стил "лъжливото овчарче" на премиера Бойко Борисов беше изтърсена в изказването му при откриването на Международната конференция на правосъдните министри на 47-те държави членки на Съвета на Европа. Темата на провеждания в София форум е "Укрепването на независимостта и безпристрастността на съдебната власт като предпоставка за върховенството на закона". Все неща, които у нас отдавна ги няма.
И понеже ги няма, Борисов поднесе на участниците обичайната порция опашати лъжи. Най-малката от тях е, че "в България много обичаме да казваме как е в другите европейски страни". Вярно е, но само наполовина. Другата половина е, че го казваме, за да илюстрираме очевадната истина, че у нас нищо не е наред. Хубавото на конференцията пък било, че "може от първоизточника да се разбере как работят по-напредналите от нас държави". Това се знае обаче отдавна – не само от разхождащата се за сметка на данъкоплатеца по хиляди конференции в цял свят номенклатура, но и от всеки грамотен българин. Дори неграмотните са наясно, че "там" цари редът, а "тук" вилнее беззаконието.
Борисов увери представителите на държавите членки, че "България полага много усилия да се реформира". И че "заедно с хората от съдебната власт министърът на правосъдието подготвя такива промени, които да бъдат в унисон не само с това, което очаква българският народ, но и това което вашият план се надявам да предвиди”. Абсолютна лъжа и измама. Властта полага усилия единствено да няма реформа, промените в Закона за съдебната власт практически не засягат безконтролността на съдебната власт, а управляващи и част от опозицията готвят финален погром над гласувания на първо четене антикорупционен закон. Но пък от думите на Борисов излиза, че сме изпреварили далеч другите с мерки за реформи, които Съветът на Европа тепърва ще набелязва в плана си.
За капак гостите бяха уверени, "че правителството вярва в професионализма на министъра на правосъдието Екатерина Захариева". Нещо, което едва ли някой приема насериозно, защото "госпожа Пенкилер" говори като механична кукла, докато скача по върховете на държавната администрация и политиката. Но понеже, за разлика от Борисов, има поне мярка на устата, Захариева призна, че след няколко съдебни реформи "все още не сме там, където обществото очаква". И веднага след това козирува на своя началник с думите, че "проблем с независимостта има не само България, но и в редица други държави членки на Съвета на Европа". В България били извършени, представете си, "съществени реформи, които във висока степен отговарят на стандартите и препоръките на Съвета на Европа, включително и тези на Венецианската комисия". Ами не знаем за такива.
Въобще тезата на Борисов и компания съдържа два взаимноизключващи се компонента. От една страна, мониторингът им е дошъл до гуша и е вреден за България, но от друга, е нужен за всички останали – включително и за онези, които нямат проблем с правосъдието и закона. Сложна е тази любов към надзора на Брюксел. Миналия месец премиерът обяви: "Моята позиция винаги е била, че мониторинговият механизъм на ЕК трябва да бъде използван, за да се реформира съдебната система от А до Я. Искаме да подредим България така, че всички да бъдем респектирани от закона и да го спазваме".
Два дни по-рано евродепутатите му заедно с тези на ДПС и БСП плюс главният прокурор Сотир Цацаров спретнаха форум, на които линчуваха Механизма за сътрудничество и проверка. Пак тогава Борисов разкри и смисъла на готвените законодателни промени – "да се гарантира превенция вместо да се извърши престъпление и след това българските власти да го разкриват". Иначе казано – у нас осъдени за корупция няма, защото ги докопвам навреме. А страните, в които осъждат корумпираните, трябва да бъдат наблюдавани.
