ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Сенчестият бизнес влиза с троянския кон в ЕС

ттип

Бизнесът, и то най-едрият, няма току-така да се откаже от данъчните си привилегии и всячески ще се опита да запази големите си печалби независимо от изхода на скандала "Досиетата Панама". Парадоксалното в случая е, че фирмените интереси може да получат подкрепа не от някои офшорни юрисдикции, а от водещи институции като Европейската комисия и Европейския парламент. При което ще сме свидетели на едно шизофренно поведение – хем обещаваме да накараме мултинационалните компании да плащат данъци, хем им осигуряваме възможност – ако не да се измъкнат напълно, то поне да не загубят и едно допълнително евро.

Троянският кон, с който фирмите могат да заблудят обществото, данъчните власти и дори правителствата на отделните страни в ЕС, се нарича ISDS (Investor-state dispute settlement). Това е паралелна съдебна система, която е включена в почти всички международни търговски договори. Известна е като "арбитражен съд" и на практика дава право на частните компании да съдят отделни държави за нанесени щети от промени в законодателството – например национализация на инвестицията, налагане на непазарни регулации, на мораториуми или… вдигане на данъците. Да си припомним многомилионните искове на "Атомстройекспорт" за спрения проект "Белене" и на ЕВН за ценообразуването на електроенергията у нас, които съвсем не са изключение – в международната практика има много такива истории (виж карето).

В анализа "Данъците на съд" на Клеър Провост, направен със съдействието на "Transnational Institute" и кампанията за справедливост "Global Justice Now", се казва, че правителствата трябва да имат възможност да променят данъчните системи, за да гарантират, че мултинационалните компании плащат своя справедлив дял към обществото. Необходимо е те да могат и да отказват данъчни облекчения, които са предоставени на такива фирми. Само че тези действия са ограничени от споразуменията за търговия и инвестиции.

Каква обаче е връзката с офшорките? Благодарение на арбитражните съдилища фирми като Google, Pepsi, Apple и Starbucks имат изключителни права, с които лесно биха могли да злоупотребяват, извличайки печалба. Арбитражният съд, ангажиран с такива спорове, по правило не е подвластен на националните правила – седалището му може да е изнесено, да речем, в Париж или Люксембург, а негови членове са специално наети частни адвокати и съдии. Освен това не е предвидено правото на държавите да обжалват неговите заключения по стандартния ред. Което пък предизвиква опасения, че политическите решения на местно ниво може да бъдат моделирани под заплахата от завеждането на такъв иск.

Получава се следното: големите фирми внимателно избират стратегически места за своите транснационални филиали или офшорни дружества, за да се възползват от договорите за свободна търговия, които пък им дават достъп до ISDS. Така наречените компании тип "пощенски кутии" в Холандия са там само за да се облагодетелстват от преференциалния данъчен режим и огромната мрежа от такива договори, сключени от тази страна. Едно изследване от миналата година показва, че за голяма част от исковете по инвестиционни контракти са използвани точно тези холандски споразумения и две трети от случаите са инициирани от компании, които нямат реална дейност в Холандия, а просто са се регистрирали там.

Подобно е положението и с Великобритания, която има същите споразумения със страни като Белиз, Туркменистан, Джърси, Гърнзи, остров Ман, Хонг Конг, Каймановите острови и Търкс и Кайкос. По този начин фирмите, регистрирани в тези данъчни оазиси, имат достъп до арбитражен съд. В продължаващо все още дело например канадската компания Gabriel Resources използва свой филиал в Джърси, за да претендира за защита по договор между Великобритания и Румъния. Дружеството съди северната ни съседка заради затварянето на златната мина Rosia Montana в Трансилвания. В друг казус пък британската Rurelec осъди Боливия след инвестиция, направена в енергийния й сектор чрез регистрирано на Британските Вирджински острови дъщерно дружество.

Дори богатите държави са изправяни пред съда. През 2015-а американската JM Longyear подаде иск за 12 млн. долара срещу Канада заради спор за данъчни облекчения в дърводобива. Срещу Испания също са заведени над 20 отделни дела за поредица законодателни промени, засягащи данъка върху приходите от производството на енергия и намалените субсидиите за ВЕИ производителите. Eквадор пък е съдена многократно за въвеждане на нови налози върху продажбите и печалбите от нефт, както и за прекратяване на ДДС облекчения за чуждестранни нефтени фирми. А в дело, което все още продължава, енергийният гигант ExxonMobil настоява Русия да възстанови 500 млн. долара платени данъци по проекта за добив на нефт и газ близо до остров Сахалин.

Най-притеснителното е, че механизмът ISDS може да залегне и в споразумението между САЩ и Евросъюза за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, известно като ТТИП. Ако това се случи, глобалният обхват на частните арбитражи ще се разшири неимоверно, особено след като вече бе приет и договорът за тихоокеанско сътрудничество (Trans-Pacific Partnership – TPP). Вярно, че заради общественото недоволство и съпротива Европейската комисия направи предложения за реформиране на системата ISDS, но категорично решение все още няма. А и идеята за замяната й с Инвестиционна съдебна система (Investment Court System) може да се окаже дори по-лоша, тъй като само ще "циментира" сегашното положение, като го направи да изглежда "малко по-легитимно".

В последна сметка, поради опасността от завеждане на дела по ISDS, не бива да очакваме съществени промени в данъчните системи по света. Формално офшорните зони сигурно ще бъдат притиснати и дори трансформирани, но в действителност големият бизнес ще се измъкне по един или друг начин от плащането на високи данъци.

 

 

Данъчни спорове

 

Vodafone срещу Индия: През 2007 г. Vodafone купи контролния пакет в най-голямата индийска компания за мобилни телефони. По сделката за 11 млрд. долара обаче тя не плати данък, тъй като използва множество офшорни дружества. Индийските данъчни власти се опитаха да принудят Vodafone да плати дължимите налози, но тя заведе иск по ISDS и делото все още продължава.

 

Perenco срещу Еквадор: През 2008-а англо-френската петролна компания Perenco осъди Еквадор, след като страната въведе нови данъци върху печалбите в нефтодобивния сектор. През 2014-а търговският арбитраж констатира, че Еквадор е нарушила своите задължения по сключения инвестиционен договор. Съдът обаче още не се е произнесъл по щетите. 

 

Micula срещу Румъния: През 2005 г. инвеститорите в заводи за бисквити, бира и други храни и напитки осъдиха Румъния, след като в изпълнение на изискванията на Европейската комисия правителството прекрати по-рано от планираното техните данъчни облекчения (освобождаване от митнически такси и от данък върху корпоративните печалби). Случаят приключи през 2013-а с присъждане на санкция от 250 млн. долара в полза на инвеститорите. 

 

Агробизнесът на САЩ срещу Мексико: В началото на 2000 г. Мексико бе изправено на съд от няколко американски гиганта в агробизнеса, включително и Cargill и Archer Daniels Midland, след като въведе нов данък върху продажбите на безалкохолни напитки, съдържащи високофруктозен царевичен сироп. Търговските арбитражи отсъдиха в полза на инвеститорите и наредиха на страната да заплати милиони долари обезщетения. 

 

Tullow Oil срещу Уганда: През 2012-а британската компания Tullow Oil заведе дело срещу Уганда заради данък капиталова печалба на стойност 400 млн. долара. Местните данъчни власти поискаха сумата, след като инвеститорът продаде своите дялове в три нефтени и газови блока за 2.9 млрд. долара. През 2015-а  Уганда намали дължимия данък на 250 млн. долара и Tullow оттегли своето дело по ISDS.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст