Има ли право главният прокурор да иска отстраняването на магистрати от длъжност, когато срещу тях е образувано наказателно производство и може ли въобще Висшият съдебен съвет да гласува за такова отстраняване? С този въпрос, зададен пред Конституционния съд (КС), председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов влезе в открита ръкопашна схватка със Сотир Цацаров. А изходът от двубоя зависи от това, дали ще се намерят седем конституционни съдии, които да застанат на единно становище.
"Стрелбата" срещу Цацаров е безспорно най-деликатната част в искането на върховните магистрати за обявяване за противоконституционни на няколко текста в Закона за съдебната власт. И вещае горещо лято пред Конституционния съд.
Тук е мястото да припомним, че същата институция вече образува две дела срещу въпросната разпоредба на чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), уреждаща отстраняването от длъжност на магистрат, срещу когото е повдигнато наказателно обвинение. На практика – сега, благодарение на няколко текста в норматива, заради едно "работно" и все още недоказано обвинение всеки съдия или прокурор, та дори и член на ВСС, може да бъде отстранен от поста си за неопределено дълъг срок. Докато делото срещу него не приключи (при това на три инстанции), този човек ще е принуден да стои без заплата и без право да работи каквото и да било друго, ако иска да запази статута си на магистрат. Ще бъде лишен и от здравни осигуровки, както и от осигурителен стаж. Всичко това се стоварва на нарочения магистрат, без да е признат за виновен в каквото и да е престъпление. Ако впоследствие вината му се докаже и той бъде осъден – добре. Само че много често се случва друго – делата се прекратяват поради липса на престъпление или магистратите да бъдат оправдавани. След това масрафа по обезщетенията го плащаме всички.
В такава ситуация вече са попадали десетки съдии, прокурори и следователи. Спомня ли си някой, да речем, преди колко години Камен Ситнилски беше отстранен от ВСС? Вероятно не, защото бе твърде отдавна. Само че обвинение срещу него в съда така и не влезе – поне докато беше жив. Никой не попита и изцяло оправдания съдия Петър Сантиров как е преживявал през годините, в които се водеше обвиняем по дело за подкуп заедно с бившия военен министър Николай Цонев. Дори само тези два примера са достатъчни, за да стане ясно, че нещата не изглеждат добре – по европейски. Още повече че практиката на Европейския съд в Страсбург е категорична и изисква "пропорционалност" на налаганите принудителни мерки – т.е. те не бива да нанасят повече вреди, отколкото са призвани да предотвратят.
В крайна сметка, точно този "горещ картоф" най-сетне попадна в Конституционния съд. И то "под обстрел" от две посоки – от двете върховни съдилища на страната. По искане на които бяха образувани цели две дела срещу толкова спорния чл. 230 от ЗСВ.
Първото бе образувано по искане на тричленен състав от Върховния административен съд (от съдиите Александър Еленков, Атанаска Дишева и Тодор Тодоров). То е продиктувано от конкретен случай по висящо дело пред този съдебен състав. Става дума за прокурор от Плевен, който е "временно отстранен" от работа, без никой не знае колко точно ще продължи това "временно". Според тримата съдии ситуацията, в която попадат отстранените, е нарушение на гарантираните им в конституцията право на труд, на избор на професия и на осигуряване.
По-интересно е обаче второто искане до КС, внесено от Върховния касационен съд. При него се настоява за обявяване на противоконституционен не само на начина, по който се отстраняват обвиняемите магистрати. Атакува се и правото на главния прокурор да прави такова искане пред Висшия съдебен съвет, тъй като според конституцията той няма такова правомощие. А също и възможността ВСС да отстранява магистрати, защото и това правомощие не е предвидено в основния закон на държавата. Тезата на съдиите от ВКС е, че правомощията на органите, установени в конституцията, са изчерпателно изброени в нея. И те не могат да бъдат "свивани" или "разширявани" с обикновен закон. Така е поне според решение №12 от 2010 г. на Конституционния съд. Следователно, гласувайки тази непредвидена власт както на главния прокурор, така и на ВСС, парламентът просто е "дописал" основния закон.
Отделно, законодателят очевидно се е престарал да урежда магистратите с още и още забрани и ограничения – все в името на реформата. И в една-единствена норма от Закона за съдебната власт е успял да вкара два взаимно противоречащи си текста.
От една страна, ако съдът постанови мярка за неотклонение срещу магистрат, пък била тя и "подписка", само по силата на това определение съдията или прокурорът трябва да се считат временно отстранени от датата, на която въпросното определение е влязло в сила. Но от друга, три-четири реда по-нататък, се установява правомощието на ВСС да отстранява от длъжност тези магистрати. Само дето според пленума на ВКС и двете алтернативи са еднакво противоконституционни.
Докладчик по едното дело (по искането на ВКС) е съдия Стефка Стоева, а по другото – бившият главен прокурор и сегашен конституционен съдия Борис Велчев. Развръзката предстои – най-вероятно наесен.
Тежко лято и във Върховния административен съд
Посред лято се очаква да се събере и Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд. За да излезе с тълкувателно решение по други спорни въпроси, поставени от Закона за съдебната власт, от спорната практика на Висшия съдебен съвет, а и на самия ВАС.
Ще припомним, че в момента във ВАС все още са "висящи" такива скандални казуси като уволнението на Камен Ситнилски, освобождаването от длъжност на бившия следовател Петьо Петров, уволнението на Румяна Ченалова и ред други. А въпросите, върху които се иска тълкуване, са малко или много свързани точно с техните дела.
Един от тях е: какво е необходимо да направи ВАС, когато обяви за нищожно решение на Висшия съдебен съвет, с което се отменя дисциплинарното наказание на магистрат? Трябва ли да върне папките на ВСС за ново произнасяне по казуса или преписката просто приключва дотам, независимо дали има, или няма нарушение?
От ВАС се иска и тълкуване може ли членовете на ВСС, които участват в дисциплинарните състави и внасят предложението за налагане на дисциплинарно наказание за гласуване от колегите си, също да гласуват заедно с тях – заради смесването на две функции те едновременно внасят обвинението и "правораздават" по него.
Освен това има спор за това длъжен ли е ВСС да образува дисциплинарни производства винаги когато му поискат това, или има право първо да прецени дали в предложението се съдържат достатъчно данни, за да се пристъпи към тази мярка?
Отделно се пита и дали при уволнението на магистратите също трябва да се прилага защитата, предвидена за всички други категории работници, когато са трудоустроени или болни от определени заболявания – онкологични, сърдечни и др. И наложително ли е и за магистратите да се иска предварително разрешение от Инспекцията по труда, преди да се пристъпи към уволнението им?
Докладчик по това тълкувателно дело е съдия Тодор Тодоров. А от публикуваното му вече предварително становище става ясно, че за него повечето от въпросите са просто недопустими – или поне не и във вида, в който ги е формулирал шефът му – председателят на ВАС Георги Колев.
Любопитни са и мотивите за това становище на Тодоров. Според него, голяма част от въпросите трябва да бъдат редактирани, защото по начина, по който са зададени, те са свързани все с правата на "изборни членове на ВСС". Ако тази формулировка остане в същия вид – тълкувателно решение просто няма как да бъде произнесено. Защото то се иска при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика на съставите на ВАС. А такава на практика няма – защото в друго тълкувателно решение от 2008-а съдиите от ВАС са пояснили кога има противоречива практика: при четири или повече влезли в сила съдебни решения, по които съдебните състави са се произнасяли различно по един и същ въпрос.
Само че единственият изборен член на ВСС, който е водил дела срещу дисциплинарното си уволнение до момента, бе покойният вече Камен Ситнилски. А по едно-единствено дело просто няма как да се създаде противоречива практика.
