Каква е ползата от доклад, който съобщава публично известни факти и казва само част от истината, манипулирайки крайните изводи?
Разсекретяването на доклада на "Аликс Партнърс" за КТБ не внесе повече яснота около състоянието на КТБ. Това, което очакваха депутатите от него – да разкрие връзка между крайните получатели на кредити и придобити чрез заеми от банката активи с политически лица. Това така и не се случи. А не се случи, защото явно синдиците не са поставили на експертите от "Аликс Партнърс" такава задача. В гласуваните от депутатите промени в Закона за банковата несъстоятелност, които задължаваха синдиците да наемат фирма за проследяване на паричните потоци от КТБ, на синдиците не им бе вменено задължение в договора с нея да има клауза, задължаваща я да проследи и да установи и политически обвързаности на кредитополучателите. Така че депутатите сами са си виновни за липсата на очаквания от тях резултат.
Докладът на "Аликс Партнърс", както се вижда, е твърде подробен, а изложените в него данни пообъркаха журналистите с понятията, със съпоставката на числата и с разчитането на счетоводните техники (най-общо казано). Което обаче дава и възможности за спекулации. Лесно е да се копира заключението от доклада, че акционерите на банката са я ползвали като средство за финансиране на широка мрежа от фирми, които контролират или са контролирали. Или заключението, че синдиците на банката не могат да съберат повече от 800 млн. лв. от предоставените от нея заеми. Докладът съдържа близо 600 страници и за подробния му анализ е необходимо повече време. Някои факти обаче се набиват на очи и по-бързо.
На първо място е прогнозата за възстановяване на дадените кредити в полза на банката. В самия доклад е посочено, че на този етап тя е спекулативна. Отбелязано е също, че прогнозата е за възстановяване на въпросните средства в срок от дванадесет месеца. Освен това се говори за бъдещи постъпления от отпуснати кредити, но явно въобще не се вземат под внимание вече събраните 600 млн. лв., които са в сметката на синдиците на КТБ. Както и средствата – около 140 млн. лв., която тя би могла да получи от продажбата или от доброволната ликвидация на ТБ "Виктория". Ако предположим, че прогнозите за събиране на вземания, направени от "Аликс Партнърс", се сбъднат и към тях прибавим средствата по сметката на синдиците и възможните постъпления от ТБ "Вктория", ще се получи сума от 1.54 млрд. лв., която е равна на около 26% от балансовите активи на банката при нейното затваряне на 20 юни 2014-а.
Само ще припомним, че всички прогнози до момента, в това число и на министъра на финансите Владислав Горанов бяха, че ще събират максимум 20% от активите. Излиза, че иначе консервативният анализ на "Аликс Партнърс" показва възможности за по-висока събираемост. При това става дума за срок от 12 месеца след изготвянето на доклада. А повечето заеми са отпуснати за доста по дълъг период от време.
В подобна ситуация обикновено очакванията са, че след събирането на посочената в доклада сума, ако КТБ бъде обявена за продажба като предприятие, от сделката могат да се очакват и допълнителни средства. Според информацията в доклада, в момента "ПрайсУотърхаус Купърс" прави оценка на КТБ. Тепърва ще се види какво ще покаже тя, ще има ли предложение за продажбата и какъв ще е инвестиционният интерес към него. Финансистите с опит допускат, че общата стойност, която ще бъде получена за активите на КТБ, може и с много да надвиши даваните до момента прогнози. При това става дума за стойност на затворена банка.
Всички специалисти са наясно, че активите й биха били оценени по-високо, ако най-малкото бе приет планът на БНБ за преструктурирането на КТБ, който политиците загърбиха още по-миналото лято.
Добре е внимателно да се гледа и анализът, направен в доклада на кредитите, които са ползвали отделни корпоративни групи. Ползваме този термин, защото "Аликс партнърс" е обединила в оценката си за събираемост на заемите, дадени на отделните предприятия като пряк кредит от КТБ, така и тези на различни дружества, взели заеми за придобиването или последващото финансиране на въпросните предприятия. Пример за това е "Русенска корабостроителница". В доклада пише, че общият размер на задълженията към КТБ, свързани с "Русенска корабостроителница", са 143.8 млн. лв., които заедно с дължимите лихви и с извършените, но оспорени от синдиците прихващания, достигат до 160.6 млн. лева. Експертите на "Аликс Партнърс" обаче коректно са уточнили, че дълговете на самата "Русенска корабостроителница" към банката са общо 43.1 млн. лева. Тези данни се потвърждават и от информацията, която в. "БАНКЕРЪ" получи от самата "Русенска корабостроителница". В нея се казва, че предприятието има задължение към КТБ по два кредита. Първият е за 20.5 млн. евро, а вторият – за 358.5 хил. евро. Заемите са обезпечени със залог на търговското предприятие "Русенска корабостроителница" и със залог на дълготрайни материални активи.
След затварянето на банката предприятието е погасило общо около 7.41 млн. евро по двата заема. Остават неиздължени общо 13.44 млн. евро по главници и 3.49 млн. евро по лихви. Очевидно е, че ако на корабостроителницата й бъде дадена възможност, тя ще може изцяло да възстанови на КТБ заетите средства. Разбира се, синдиците на КТБ могат и да пристъпят към продажбата на дружеството длъжник като търговско предприятие или на отделни активи. Тогава обаче рискуват реално възстановената стойност на вземането им да е по-малка, отколкото сумите дължимите по договорите за двата заема.
Подобна е историята и на друга група фирми, която бе уличена като голям длъжник. Става дума за нашумелия случай с "Петрол" АД. В доклада на "Аликс Партнърс" е посочена сума от 163.7 млн. лв. заеми, свързани с "Петрол" АД. Е, малцина обърнаха внимание, че нито един от тези кредити всъщност не е отпуснат пряко на това дружество. Самият "Петрол" АД няма кредитни задължения към банката. Такива имат фирмите "Алфа кепитъл" и "Корект Фарм". Те са големи акционери в "Петрол", но не са мажоритарни собственици. Освен това същите тези фирми са обявени в несъстоятелност и са под контрола на синдиците на КТБ. Така че те могат спокойно да реализират акциите на "Петрол" и за да съберат вземанията си от "Алфа Кепитъл" и от "Корект Фарм".
Самият "Петрол" АД е нормално работеща компания, която генерира положителен паричен поток и печалби. Освен това в доклада на "Аликс Партнърс" специално се посочва, че " г-н Ганчев е бил в контакт със синдиците на КТБ по отношение на предложена сделка, в сътрудничество с търговското дружество "Енсорсия", базирано в Тексас". Предложена е сделка, чрез която консорциумът ще заплати 120 млн. евро, за да бъдат освободени заложените акции, които притежават "Алфа Капитал" и "Корект фарм", прехвърляне на акциите на КТБ в "Петрол" и уреждане на оставащите задължения на "Нафтекс петрол" към КТБ". С други думи, съществуват реални предпоставки КТБ да си събере всички вземания от т. нар. група, свързана с "Петрол".
Същата е работата и с "Виваком". Самата компания не дължи нищо на КТБ. Задължения към нея имат дружествата, свързани с последната препродажба на телекома. Въпрос на споразумения със собствениците на тези дружества – като например "Интер В", е синдиците да успеят да придобият част от акциите в телекома, които след това да продадат.
В обобщение – докладът на "Аликс Партнърс" дава основа за доста задълбочен анализ върху това, което се е случвало в КТБ. Той показва, че основният проблем е във финансирането на фирмите, използвани за придобиване на контрол върху определени бизнеси.
Отдавна стана очевиден изводът, че именно войната за контрола точно върху тези бизнеси бе причината за атаката срещу банката и за нейното затваряне. Разбира се, този извод го няма в доклада. Най-малкото защото на "Аликс партнърс" не й е било възложено да прави анализ в тази посока. Но когато се прочетат внимателно данните в него, тази констатация се налага от само се бе си. Защото точно там е била ахилесовата пета на КТБ – използването й като инвестиционна структура за създаване на корпоративна империя. Само че отдавна е ясно, че е грешно търговска банка, финансираща се с депозити на граждани и фирми, да бъде вкарвана в такива сценарии.
