БНБ е заложила доста консервативен сценарий за стрес-тестовете, които ще бъдат проведени в банковия сектор, след като приключи оценката на качеството на активите. Припомняме, че според обявената от БНБ методика в първия етап стрес-тестовете ще се проведат на базата на отчетните данни на банките, а след това и върху данните, получени вследствие на оценката на качеството на активите. Отсега обаче може да се каже, че представеният в методиката на БНБ утежнен макроикономически сценарий е доста консервативен, защото прогнозираните в него шокове са доста сериозни. На първо място това е заложеният спад в БВП за 2016, 2017 и 2018 година. От представената от БНБ таблица се вижда, че съвкупното отклонение на БВП при утежнения сценарий в сравнение с показателите, зададени в базисния сценарий, е спад от 4.4% за 2016-а, спад от 9.6% за 2017-а и спад от 10.7% за 2018-а. Ако се вгледаме в наличните данни на националната статистика за движението на реалния БВП на глава от населението от 1997-а насам, ще видим, че там никога не е имало големи спадове – от порядъка на 9.6 и 10.7 процента. За целия този период до 2015-а спадове са отчетени единствено през 1999-а – минус 5.5%, и през 2009-а – минус 3.6 процента. Но никога не е имало отклонения от 9.6%, а още повече от 10.7 процента. Освен това инцидентната поява на големи спадове в БВП в един относително дълъг статистически период от време, какъвто е този между 1997-а и 2015-а, би трябвало да води до елиминирането на тези инцидентни стойности като изключения, които изкривяват общата тенденция. В този смисъл заложените в стрес-тестовете шокове по отношение на БВП и всички свързани с това макро- и микрокомпоненти са доста големи и отговарят на консервативния модел на стрес-тестовете, към който ръководството на БНБ е заявило, че ще се придържа.
Същият консервативен подход е използван и при моделирането на средногодишната инфлация. При нея кумулативните отклонения са минус 1.8% за 2016-а, минус 3.8 за 2017-а и минус 4.8 за 2018-а. Ясно е, че подобно доста рязко намаляване на цените води до сериозно свиване на приходите на бизнеса и до ограничаване на възможностите му да акумулира достатъчно печалба. Чрез която да продължи редовно да погасява задълженията си, в това число и по банкови кредити и по други дългови финансови продукти.
При цените на жилищата стойностите, заложени в утежнения сценарий, също дават значителни отклонения в сравнение с базовия. За 2016-а отклонението е минус 10.5%, за 2017-а – минус 11.8%, и за 2018-а – минус 11.7 процента. Въпросното отклонение показва с колко е по-голям прогнозираният спад в утежнения сценарий в сравнение с очакванията за цените на жилищата в базовия, където е прогнозиран ръст от 1.2% за 2016-а и още толкова за 2017-а, и 2.5% ръст за 2018-а. Заложеният спад в цените на жилищата би трябвало автоматично да причини проблеми на банките с жилищните кредити – най-малкото защото това би означавало да намалее стойността на дадените обезпечения, което съответно би трябвало да бъде покрито или с провизии, или с допълнителни обезпечения.
Интересни са показателите за вероятност да се наруши редовното погасяване на кредитите (неизпълнение по банковите кредити), взети от фирмите, и домакинствата и вероятността от загуби вследствие на това. В утежнения сценарий вероятността от такова неизпълнение е низходяща: от 1.57 пъти през 2016-а до 1.01 пъти през 2018-а. За жилищните кредити тази вероятност е два пъти през 2016-а и 2017-а и рязко намалява през 2018-а.
Горе-долу по същия начин, но с по-малки отклонения, се движи и вероятността за затруднено погасяване на потребителските и картовите заеми на домакинствата. Индикаторите за възможни загуби от всичко това са доста по-стабилни. При фирмените кредити за периода от 2016-а до 2017-а те са 1.28 пъти, при жилищните кредити – 1.33 пъти, и при потребителските и картовите – 1.15 пъти.
Изкушение представлява да наложим коефициентите на вероятност за неизпълнение върху размера на кредитния портфейл на банковата система в края на 2015-а – 32.63 млрд. лв. за фирмените кредити, 8.65 млрд. лв. – за жилищните, и 8.57 млрд. лв. за потребителските, за да се опитаме да изчислим влошаването на кредитния портфейл. Това упражнение обаче ще бъде жива спекулация и рискува да произведе много спекулативни данни, които освен всичко друго не могат да послужат за изчисляване на вероятната загуба от неизпълнение. Затова то не бива да се прави накуп, а банката по банка – в зависимост от спецификата на кредитните портфейли на отделните институции.
Общото впечатление е, че при създаването на макроикономическите сценарии БНБ е работила с изключително консервативни допускания, но те се вместват в границите на допустимите и доказуеми параметри.
