За две години и половина киберпрестъпниците са успели да си присвоят 2.3 млрд. долара от близо 17 хиляди компании, показват данни на ФБР. Това става с помощта на фалшиви съобщения за електронна поща.
Вълната от мошеничества с използване на фалшиви имейли набира сила в последните години. При това престъпниците действат твърде праволинейно – те се обръщат към служители на компаниите от името на ръководството, като нареждат да бъдат преведени пари по указани в имейлите реквизити. В по-аматьорските случаи източвачите се възползват от лековерието и наивността на случайни хора, попаднали в крадени бази данни. Чрез съблазнителна във финансово отношение кореспонденция те се добират до важни данни за жертвата. След като им довери ключова информация от кредитната си карта, те източват сметките й или пък я убеждават доброволно да им преведе суми пари, за да участва – най-често в подялбата на огромно парично наследство или дарение.
Според експертите на ФБР загубите в резултат на подобни действия растат в последните години и ще продължат да растат и занапред. Жертви на престъпниците през тези две години и половина са станали 17 642 компании от 79 страни по света, показва статистиката на спецслужбите. За физическите лица статистика не се посочва.
Това, че аферистите използват измами с е-поща, не е новост, но за първи път се изнасят конкретни данни за размера на загубите. Очаква се загубите да нарастват, тъй като високата рентабилност на подобни операции привлича престъпниците.
Пишещият тези редове също е обект на постоянен „дарителски“ интерес. Едно от последните писма е от д-р Саймън Фаулър, TRU Team (каквото и да значи това) мениджър, Нюкасъл. Човекът има и адрес: “Джордж Хауз, 36, ул. "Северен Хановер", Глазгоу G1 2YF, Великобритания”, както и телефон и имейл: drsimonf1@outlook.com
Още от първите редове на писмото прави впечатление непосредствеността в общуването на д-р Фаулър. “Скъп приятел, моето име е Саймън Фаулър, аз съм от Единбург, Великобритания”.
Привет, Сами, давай, каквото ще даваш, минава ми през ума.
А той бърза да се представи: “По-рано съм работил в продължение на няколко застрахователни компании, напоследък за Oyster Solutions, търговски застрахователен брокер. В момента аз съм TRU Team мениджър в Tesco Bank London, Newcastle United Kingdom. Дотук добре. Българският на моя приятел Сами е на добро Гугъл-преводач ниво. Но изведнъж езиковите му умения потъват вдън земя, вероятно за да го помисля за по-прост от мен и да се опитам аз да го излъжа. Ето “търсим вашия личен правен и легитимни сделка и добра инвестиция партньорство, което знам, че ще бъде повече ползи за вас и мен”.
Но все пак запазвам любопитството. По-добре да го нарека любознателността. И зачитам по-нататък. Не знам откъде всичко ми е до болка познато от други такива „типови“ писма.
Та Сами с радост ми съобщава, че е открил “спяща сметка” със сума 21 500 000.00 GBP. Това е абревиатурата за британски лири, за да разберете колко лева са това, моля умножете по 2.5. Тези пари са принадлежали на о’бозе почившия Дейвид Макдауъл Браун, гражданин на Арлингтън, Вирджиния. Горкият Браун е загубил живота си на 1 февруари 2003 г. в южната част на САЩ.
Дотук добре – Браун умира, Чавдар – “светло се ражда – разнолика, нестройна душа”, както беше казал поетът.
Но Сами точно тук изпуска нишката и започва да пише откровени глупости за Браун, за чиято смърт била виновна космическата совалка "Колумбия" (STS-107), заради която „по един човек умира…“
Но това няма значение, важни са парите. Сами ми обяснява, че се е насочил към моето географско място “чувствителността на сделката и поверителността тук” – т. е. там, където е.
И накрая – тайната. Значи този Сами е чакал 13 години да се яви някой роднина, да си търси парите от чичо Браун. Сами лично е бил “неуспешен” в намирането на роднините в продължение на години. След като се отчаял човекът, решил да попрескочи ниския дувар на закона и да ме пише роднина на Браун. Ако съм навит да приберем 21 500 000 британски лири от чичо Браун. Сами даже е изчислил и пропорциите, в които ще се разпредели чистата печалба: “50% за мен и 40% – за вас, а 10% е за всички разходи, направени по сделката”.
И накрая Сами, без да чака съгласието ми, предлага да му пратя личните си данни. “Всичко, от което се нуждаем, е да попълнят имената ви в документите и да ги легализират в съда тук, за да ви докажа като легитимен бенефициент”.
След като ме предупреждава да бъда честен и да действам с абсолютна увереност и при пълна конфиденциалност, милият Сами ми пише още: “Гарантирам ви, че това ще бъде изпълнено в рамките на правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона”.
И накрая забързва: “Моля, дайте ми следното, като имаме пет дни, за да сключат настоящото споразумение.
Д-р Саймън иска от мен име и фамилия, телефонен номер, адрес и професия. Засега.
В друго писмо мис Каро С Тай, 57-годишна, почти набор, болна от рак от четири години, решава да ми дари наследството си. Бабата имала скътани 10 500 000 USD, но вместо да ги потроши, за да отърве кожата, великодушното й обречено на скорошно спиране сърце е решило да ме зарадва. Защо пък не? Аз съм интернет публична личност и мои снимки има, то любовта граници – възрастови и териториално, не знае. Ако взема тези пари, обещавам да купя в. “БАНКЕРЪ”, и то при условие да оставя главната редакторка Бистра Георгиева на поста й, докато тя иска.
Но нека първо да пиша на прелюбезната г-жа Тай. Стискайте зъби още малко, г-жо, докато реша в коя наша банка с лихва максимално над нулата да депозирам парите.
My Offer
от: "Adams George" (g.adams@cox.com)
дата: 20.04.2016 15:23
до: daro_tsolov@abv.bg
Sir,
I seek your consent to act as proxy to a huge sum deposited. It can be processed the moment you reciprocate my offer. Thanks for your cooperation.
Yours sincerely,
Adams George
