Поредна порция идеи за прекрояване на Закона за съдебната власт лансира Съюзът на съдиите в България по проект, финансиран от холандското правителство. След влезлите в сила миналия месец промени в съдебния закон, съсредоточени върху функционалното разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, съюзът продължава натиска за засилване на ролята на съдиите в управлението на системата. Одобрените предложения организацията ще отстоява пред работната група в Министерството на правосъдието за измененията в съдебния закон и пред Съвета за съдебна реформа.
Предложенията са основно в две направления – кариерно израстване и самоуправление, но и в двата случая става въпрос за преодоляване на обичайните порочни кадрови практики за издигане на магистрати по неясни критерии. Съюзът се обявява за премахване на възможността за първоначално назначаване на съдии на по-високо от районно ниво, което поражда от години недоволство сред гилдията. По тази схема те прескачат районните съдилища, макар да са най-логичният първи професионален етап, а работещите в тях биват подминавани с летящ старт от външни кандидати – без стаж в системата. И в момента върви конкурс за първоначално назначаване на младши съдии направо в окръжните съдилища – за 18 места, половината от които в Софийския градски съд, се борят 750 кандидати.
Друго предложение на съдийския съюз е общите събрания на съдиите да номинират председатели на съдилища. А за негови заместници да се избират само хора от съответния съд, вместо сегашната практически безконтролна възможност той да се обгражда със свои хора, включително и от други съдебни нива и структури. Изключение ще се прави само ако няма кандидати. В същата насока е и идеята магистратите от отделенията в съдилищата сами да избират техните ръководители.
Съдийският съюз иска и въвеждане на конкретни изисквания за съдържанието на концепциите на кандидатите за председатели на съдилища, както и механизъм, по който общите събрания да контролират как спечелилите конкурса ги изпълняват. Предлага се и максималната продължителност на управленски пост да е два последователни мандата. Те могат да станат и повече, но само след прекъсване, независимо дали става въпрос за един и същ, или за различни съдилища.
Обсъждани са обаче и още по-радикални предложения – например съдилищата да се управляват на ротационен принцип от всички съдии или да се даде възможност общите събрания да отзовават председателите. Друга "неудобна" идея е магистратите от съдилища от по-долна степен да участват в издигането на кандидатури на председателите на окръжно и апелативно ниво. Както и общите събрания да определят натовареността на председателя и на заместниците му.
Иска се и премахване на събеседването като форма на конкурс за преместване и повишаване. Подтекстът е, че при него е най-лесно да бъдат толерирани "правилните" кандидати, като им се задават елементарни въпроси или изобщо не се стига до препитване по същество. Срещу масовата практика да се командироват съдии пък е насочено предложението при овакантяване на позиция, заета с конкурс, да я заема следващият в класирането до провеждането на нов конкурс. За пореден път е застъпена тезата, че командироването трябва да бъде ограничено като продължителност и въобще като способ за осигуряване на кадрова обезпеченост.
Съюзът се обявява и срещу децентрализирането на атестационната дейност от предвидената в съдебния закон централна атестационна комисия към помощни комисии по райони. Така се разширяват възможностите за решаващи местни влияния и договорки. По отношение на дисциплинарнато производство отново се настоява да не бъдат допускани едни и същи членове на Висшия съдебен съвет да участват в него в различни роли – веднъж като инициатори за образуването му, а втори път като част от дисциплинарния състав, и трети път – в състава на налагащия наказание орган, каквито са вече обособените колегии. Предлага се дисциплинарните състави в производствата срещу съдии да бъдат формирани само от техни колеги от двете върховни съдилища.
