Чувам все повече хора да казват, че вече не гледали новини. Не ги интересували простотиите на властта, катастрофите и убийствата. А в емисиите друго нямало. До неотдавна смятах тази групичка за пасивни граждани, които искат просто да си живуркат и да не знаят много-много какво се случва в страната. Но напоследък се убеждавам, че именно те са по-добре осведомените. Или, ако искате – по-малко заблудените. Защото у нас не може да се разчита на новинарските емисии да ни осведомят коректно – особено за политико-икономическите схеми. От екрана действителността е удобно изкривена, фактите замазани, а думите – напудрени.
Ето, тази седмица обилно ни напоиха с информация за Делян Пеевски, който си бил продал три от офшорките – Richi International Ltd., Uno De Senso Ltd. и Redwood Capital Ltd. Действието, обясниха ни масовите медии, се вписвало в обявеното оттегляне на депутата от бизнеса. И тия, дето четат и гледат, навярно кимат с глава, цъкат с език и си викат: "Брей, каза му Бойко да си ходи и той изпълнява".
Само мен ли ме измъчва обаче въпросът: Какви бяха тия офшорки на Пеевски и как така действащ народен представител, още повече един от вносителите на Закона срещу офшорките, може да притежава такива сенчести фирми? Това никой не чух да пита. Като че ли май само внушението за оттеглянето му е важно.
Кога всъщност Пеевски стана собственик на тия офшорни компании, че вече ги продава? И аз като повечето българи не помня много, но пък обичам да си припомням – за тях разбрахме в началото на тази година, пак след подадена декларация от депутата до Народното събрание. Тогава той се похвали, че е придобил изцяло компаниите Richi International, Redwood Capital, Uno de Senso Group и… Intrust. Преуспелият млад бизнесмен продал офшорките си, ама не всичките. Последната (Intrust) очевидно все още е негова, само че тази подробност ни бе спестена от новините. Пък и каква е тая работа – да купуваш фирми и само след шест месеца да ги продаваш? Че и публично да го обявяваш? Нещо не се връзва.
Всичко това по-скоро ми прилича на сценарий, който единствено трябва да ни убеди, че нещо се променя. Защото, ако в края на 2015-а Пеевски не беше поизлязъл тук-таме на светло (в "Булгартабак", в "Техномаркет", в "Юрий Гагарин" и др.), нямаше да може след това да си тръгва. Та само допреди половин година той по документи не притежаваше нищо. Така е и с въпросните офшорки, които всъщност никой не знае къде и с каква цел са регистрирани. Дори е възможно такива фирми въобще да не съществуват, но завъртането им в публичното пространство явно дава резултат.
В същото време новинарският поток изхвърли много по-съществени неща. Като това, че Делян Пеевски продаде акциите си (18%) в "Юрий Гагарин БТ" на регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Doreco Limited. Негов агент по регистрацията е "Мосак Фонсека" – същата компания, заради която гръмна скандалът Panama Papers. Нещо повече – има достатъчно основания да се смята, че офшорката Doreco е свързана със самия Пеевски и той е продал акциите сам на себе си. Както впрочем се твърди, че е станало с петпроцентния деля от "Булгартабак", чийто купувач бе дубайското TGI Middle East FZE.
Интригуваща е и информацията, че на 4 април Doreco Limited е продало българската си фирма "БГ бизнес солюшънс" на сингапурското BG Business Solutions PTE, чийто собственик е… TGI Middle East FZE. С други думи, двете офшорки не са никак случайни и непознати една на друга. А по-скоро зад тях стои едно и също лице, което пренарежда бизнеса си в България. Но данъчните власти у нас се правят на ни чули, ни видели. Журналистите също.
