Отстраняването от длъжност на магистрати без съдебен контрол и без срок е противоконституционно

Конституционен съд

Отстраняването на магистрати заради привличането им към наказателна отговорност без да е предвиден срок за това и при липсата на периодичен съдебен контрол е в нарушение на Конституцията. Това се казва в становище на Съюза на съдиите в България до Конституционния съд по к.д. №4 от 2016 г. с докладчик Борис Велчев.

През март тричленен състав на Върховния административен съд сезира КС по делото за отстраняването от длъжност на прокурор Иво Радев, който вече година стои без работа. ВАС поиска чл. 230, ал.1 и ал.2 от ЗСВ да бъде обявен за противоконституционен, защото нарушава редица права, дадени с основния закон – правото на труд, правото на осигуряване, свободата на избор на професия и място на работа.

Конституционният съд не допусна искането по отношение на ал.2 на чл.230 ЗСВ, а само на ал.1 от закона, защото Иво Радев е привлечен като обвиняем.

В становището на ССБ (виж прикачения файл – б.а.) се казва, че решенията на кадровия орган за временното отстраняване на съдии, прокурори или следователи от длъжност би трябвало за подлежат на периодичен съдебен контрол, който да включва и преценка за "необходимостта и пропорционалността на произтичащите от отстраняването ограничения на правата на отстранения магистрат на различните етапи от наказателното производство". "Противното би означавало, че всеки прокурор би могъл да образува наказателно производство срещу всеки магистрат, който автоматично на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ ще бъде отстранен от длъжност за неопределен период от време (до изтичането на абсолютната давност за съответното престъпление) без да може съдът да преценява необходимостта и пропорционалността на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) на различните етапи от наказателния процес. Следва специално да се подчертае, че постановленията за привличане в качеството "обвиняем" не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Поради това липсата на периодичен съдебен контрол на ПАМ по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ е несъвместима с принципите на правовата държава за защита от произвол и пълноценен достъп до съд", посочват още от ССБ.

От организацията напомнят, че решенията на ВСС (сега съответната колегия на съвета) за временно отстраняване на магистрати от длъжност по чл. 230, ал.1 от ЗСВ подлежат на съдебен контрол еднократно в рамките на преклузивен 14-дневен срок. А съдебният контрол за законосъобразност обичайно се свежда до констатацията дали индивидуалният административен акт (решението на ВСС или на негова колегия) е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. "В случая еднократното обжалване на решението, с което Висшият съдебен съвет (респ. съответната негова колегия) временно е отстранил даден магистрат от длъжност, явно не би могло да даде адекватна преценка за необходимостта и пропорционалността на отстраняването на магистрата от длъжност за неограничен във времето период след прилагането на тази ПАМ. Следователно това еднократно, допустимо от закона оспорване, в нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи  (КЗПЧОС) не е ефикасно вътрешноправно средство за защита на правата на отстранен по този ред от длъжност съдия, прокурор или следовател по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, чл. 6, § 2 и чл. 8 от КЗПЧОС. Това е така, защото не е предвидена възможност да се отчита периодът на действие на мярката по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, да се извършва периодично проверка на законосъобразността й и нуждата от нейното продължаване, както и дали действието на мярката съответства на значим обществен интерес и на целите на разследването, няма и възможност да се съобразят настъпилите нови обстоятелства в комплекс с онези, при които е била наложена", изтъкват от Съюза на съдиите.

Нещо повече, отстраняването от длъжност е съществено посегателство върху правото на труд и на осигуряване и може да лиши обвиняемия магистрат от единствения му източник на доход, при това за неопределена, понякога много дълга продължителност. Освен това той е лишен и от осигуровки за немалък период от време.

"Временното отстраняване не означава прекратяване на правоотношението по смисъла на закона. От една страна отстраненият магистрат продължава да бъде "заето лице", а от друга страна обаче е налице рестрикция по отношение на правото му да полага труд срещу възнаграждение, който да му се зачита и за осигурителен или професионален стаж, т.е. той е лишен от всичките характеристики на трудовите си права по отношение на конкретната длъжност. Успоредно с това отстраненият магистрат не получава и заплата (или поне част от нея, както е в други държави) за времето, през което е отстранен. Изложеното води до извода, че по силата на нормата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ законодателят е въвел пълно ограничение за неопределен период от време на всички трудови и произтичащи от правото на труд права", посочва още ССБ.

В становището се отбелязва, че законът не допуска съдебен контрол, иницииран служебно или по искане на заинтересованото лице, на тази принудителна мярка. Този пропуск на законодателя или така регламентираният от него институт на временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател води до нарушаване на основни, прогласени с Конституцията на Република България права и свободи на всеки човек – правото на труд (чл. 48, ал. 1 от КРБ), свободата на избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от КРБ) и правото на обществено осигуряване (чл. 51, ал. 1, предложение първо от КРБ), изтъкват от съдийската организация.

През април пленумът на Върховния касационен съд сезира КС за противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 от ЗСВ (регламентиращ отстраняването от длъжност), но и на чл. 166, ал. 3 от съдебния закон – магистрат не може да напусне системата по собствено желание, ако срещу него има висящо дисциплинарно производство.

По това искане Конституционният съд образува к.д.№6, а за докладчик е определена Стефка Стоева.

Относими разпоредби от Конституцията

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 132. (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Относими текстове от Закона за съдебната власт

Чл. 166. (3) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.

Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.

(2) Когато, извън случаите по ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.

(3) Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, а в случаите по ал. 2 – или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(4) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.

Чл. 231. При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

Относими текстове от НПК

Чл. 24. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст